История на дамското облекло

Дамското сако е измислено през 1881г. В Париж, но от английски шивач. През 1914г се превръща едва ли не в униформена дреха за градските жени. Ще минат обаче още 4 деситилетия, преди прочутата Коко Шанел да създаде през 1954г модел на сако, подходящо за всички случаи. Оттогава до днес дамското сако е “другото аз” на своя мъжки събрат, носещ същото име.
Ръкавиците имат своя далечен предшественик в лицето на маншона, който се появил в Северна Европа преди около десет хиляди години. Първоначалното им предназначение било да предпазват ръцете от студа. Първите ръкавици с естетическо призвание са открити в Египетските пирамиди. Изследвания показват, че ръкавиците дълго време били само мъжки аксесоар. С течение на времето обаче те се превърнали в задължително допълнение към дамското облекло. И то до такава степен, че нито една почтена жена през XX век не излизала на улицата без ръкавици.
Чантата датира от I век пр. Хр. и в началото също била изключително мъжки аксесоар. Измислена е от римляните, които я наричали “бурса” и най – напред приличала на обикновена торба. Но жените бързо открили неизброимите й удобства и постепено си я присвоили като своя неотменна принадлежност. С времето чантата била усъвършенствана и като дизайн, и във функционално отношение. След Втората световна война започва масово производство на чанти с дълги дръжки, които се премятат през рамото. Те са символ на работещата делова жена, която желае ръцете й да са свободни.

Сутиенът в изначалния си вариант, като “подпора” на женските гърди под формата на платнена препаска, бил широко използван от критските жени още 1700 години преди Христа. После бил заменен с корсет. В сегашния си вид съществува от 1914 година, но масово приложение получава чак през 50те години на нашия век. След нахлуването на битник – модата, която въздига в култ всичко естествено, сутиенът изпада в рецесия. През последните години изживява небивал разцвет и е безспорната звезда на женското бельо.
Шалчето е толкова старо, че не помни годините си. То възниква като предпазно средство срещу студа, но по време на Византийската империя вече има и чисто естетически функции. Жените го носят преметнато през лявото рамо или през лявата ръка. През Средновековието цветът на шалчето е белег за социалната прослойка, към която принадлежи жената. В епохата на ренесанса италианките ги носят главно като украшение. Още оттогава шалчетата от типа фишу са на завидна почит.
Чорапите се използват от жените от XVI век, но до откриването на найлона през 1939 година са или вълнени, или памучни, или копринени. През 1969г класическите чорапи са изправени срещу изключително силен конкурент – чорапогащите и общо взето губят битката. Чорапогащите днес се изработват от фини и устойчиви изкуствени материали, произведени от ликра и полиамиди.