Емануел Унгаро

Всеки италианец знае, че в живота на мъжа най-важни са работата и домът. Емануел Унгаро откровено заявява, че чрез работата твори за всички жени на света, а чрез дома – само за своята единствена жена Лаура.

Чувственият, съблазнителен и наред с това интелектуален стил на Унгаро винаги се усеща. Смесването на културите на две страни – Франция и Италия – също. Любовта към музиката и живописта изпълва творбите на майстора с движение и ритъм, напомнящи диханието на самия живот.

Емануел Унгаро е роден в южна Франция (Еке-ан-Прованс) през 1933 г. в многодетно семейство на беден италиански емигрант. Баща му напуснал родината, когато на власт бил Мусолини. Но родителите му зачитали културата на своя народ, обичаите и живата песен. Така възпитали у децата си любовта към музиката на великите композитори.

„Татко – спомня си Унгаро – ревностно следеше нас децата и изискваше да говорим на италиански, да ядем спагети и след ядене да пеем италиански оперни арии“.

Прованс, родното място на много велики френски художници, не може да не повлияе върху развитието на вкуса и формирането на душевните пристрастия на бъдещия дизайнер. Музиката и живописта впоследствие изпълват и вдъхновяват неговото творчество. След като реставрира средновековното си жилище в Прованс преди години, Емануел Унгаро кани местни майстори и обединява могъщата сила на италианската и френската култура.

Любовта към иглата Унгаро наследява от баща си, който поставил сина си зад шевната машина още на 7 годинки. Детето не се отделяло от машината и наблюдавало майка си –синьора Унгаро, която шиела дрехи за много от богаташките в Прованс.

Цял живот дизайнерът нарича своята работа изкуство. В света на кройките Емануел открива отдих за собствената си душа, в която мечтателят романтик вечно е в спор с реалиста. Две борещи се начала – основата на неговото творчество.

Не очакващ, че съдбата е решила да го запише в тефтера с любимците си, Унгаро избира Париж за място да изучава бъдещата си професия. През 1956 г. е приет на стаж в къщата на Кристобал Баленсиага, под чието вещо ръководство изучава тънкостите на занаята 6 години. За Унгаро и неговите съратници Баленсиага е непоклатим авторитет. Да бъде добър дизайнер – архитект и скулптор в работата си с формите, художник в използването на цветовете, музикант, разбиращ хармонията, и философ, знаещ какво чудо е животът – на това Баленсиага научава Унгаро. В лабораторията за Haute couture Унгаро се научава да разпознава обикновеното от изисканото. Рано или късно обаче за всеки ученик неизбежно идва моментът, в който му се иска да заяви присъствието си, да отбележи дарбата си и да заработи сам.
След още две години в Къща Courreges, въпреки че е доста беден, Унгаро все пак успява да открие скромно ателие, заедно с приятелката си Соня Кнап, която в течение на много години създава платове за него.

Първоначално работи само с четири шивачки, на площ от 40 кв. м. През 1965 г. кокетният салон на авеню Мак-Маон едва смогва да побере всички желаещи да видят първата колекция на Емануел Унгаро. Следва пълен триумф. Блестящи актриси като Катрин Деньов и Изабел Аджани стават клиенти на майстора. След като след две години се мести на улица „Монтен” (улицата на парижките салони за висша мода), в числото на клиентите му вече се включват знаменити личности като Жаклин Кенеди и Ира де Фюрстенберг. Унгаро придобива международна слава. Днес Къщата Emanuel Ungaro заема три етажа от старинна сграда.

1968 е годината, когато Унгаро се увлича по блясъка на метала. Неговите модели носят метални сутиени, още през август той води по продажбата на метални украшения и бижута. Същата година  създава и първата си прет-а-порте колекция.

„Моят стил се формира рано, още от самото начало – разказва в интервю дизайнерът. Интелектът и желанието да съблазняваш – това е двойствеността, основата на моя стил“. В следващите 30 години Унгаро отваря десетки бутици и подписва лицензионни договори в целия свят. След 70-те моделите му стават по-меки и гъвкави. Акцент и отличителен знак стават ярките цветове и щампи на материята, експериментите с различни тъкани, като Емануел обръща внимание на всеки детайл, който може да ги подчертае. Дизайнът на бутилката на първия му парфюм Diva е вдъхновен именно от една от неговите драпирани материи. 70-те внасят в колекциите на Унгаро дълги панталони, пастелни кожени якета, рокли с корсети, еластичен набор на якетата, елементи от модернистичната интерпретация на формата на кимоното и нежни материи.

През 80-те дизайнерът акцентира на формите. Той предпочита рокли, които впечатляват с обем, но не забравя да експериментира с цялата гама на багрите. 90-те добавят в стила му женственост на формите. Започва да използва щампа, имитираща животински кожи, в комбинация с дантела в много от роклите си. Други вариации, които използва за моделите си в този период, са геометрични форми в комбинация с фина бродерия.

Диригентът на иглата пренебрегва златното правило за класическа хармония във висшата мода: той използва в един модел не три, а четири цвята, съчетава платове с големи цветни мотиви, карета и райета – и всичко това на цветен фон. Именно поради своя отказ да спазва наложеното Унгаро търпи критика от модните експерти. Пъстрота, яркост и цветна феерия са резултатът от вплитането на двете култури в съзнанието на художника.

Неговото треперещо, танцуващо и чувствено изкуство внася радост в ежедневието. Творбите на Унгаро винаги се познават – по леките копринени елементи, където съжителстват цветята, карето и точките, по особената плавност на линията и по изяществото на формата, прегръщаща женското тяло. „Кройката, структурата и колоритът – всичко трябва да е подчинено на движението, на удобството. Това е моят стил“. При това създаването на моделите му се предшества не от ескиз, а от непосредствена работа с плат върху манекенка.

Емануел Унгаро е носител на множество награди, връчени му във Франция, САЩ, Япония, Мексико. Сред тях и два Златни напръстника. В многочислени бутици по света се продават мъжки и женски колекции на линиите му, концептуално отличаващи се една от друга, парфюмерно-козметични продукти (контролирани от Chanel Parfums), разнообразни аксесоари и спално бельо. За разлика от повечето си колеги Унгаро дълги години съвместява в себе си художника и бизнесмена, в неговата империя последната дума не е имал прекупвачът, който в много модни къщи определя какво да бъде изработено от дизайнера.

Последните няколко години, когато всички в модния бранш са пленени от идеята за грубоватия минимализъм, Емануел Унгаро упорито продължава да проповядва използването на разкоша и цветовете. „Завинаги ще остана максималист, обича да повтаря дизайнерът. - Моите дрехи задължават жената да се чувства свободна. Тя може да ги носи, без да се замисля за никакви ограничения“.

На 55-годишна възраст заклетият ерген Унгаро среща, както самият той казва, „единствената блондинка в живота си“ – Лаура. Само месец и моделиерът е готов да вдигне сватба. Тогава Емануел и Лаура са сред най-красивите двойки на Париж. Година след встъпването в свещен съюз съпрузите Унгаро се сдобиват с дъщеричка – красавицата Козима. Те живеят в малка къща близо до родния град на Емануел. Той продължава да работи активно и създава колекции до пролетта на 2002-а. След това тази роля поема младият дизайнер Джанбатиста Вали, който работи за фирмата от 1997 г. В свои интервюта напусналият светлината на прожекторите през 2004 г. 71-годишен дизайнер подчертава, че няма намерение да се оттегли напълно от света на модата и е пълен с идеи.

Едва през 1996 г. финансовият контрол на компанията е поверен на италианската фирма Ferragamo. Освободен от ролята си на администратор и бизнесмен, Унгаро напълно се отдава на творчеството си, чийто стил остава неизменим и както винаги, подкрепя тържеството на живота. В момента компанията се управлява от GFT apparel Corp. с централа в Ню Йорк. В света на модата името Емануел Унгаро е синоним на независимост. „За това, което правя, ще отговарям само пред Господ, себе си и своите сътрудници. Може би и пред семейството си“. Винаги твори срещу течението, обратното на мненията на колегите си. Може би точно затова му се удава да твори по начин, не по силите на другиго. Днес Модна къща „Унгаро” е сред водещите в света на модата, а самият Унгаро – сред най-известните и уважавани дизайнери в света.

Любими фрази на Емануел Унгаро

“Аз мисля на френски, но се смея на италиански”.
„Изследванията показват само какво са обичали жените в миналото – обяснява Унгаро. – Аз проектирам себе си в бъдещето. Дори не си спомням последната си колекция”.
„Ако ви е поразила красотата на една жена, но не можете да си спомните с какво е била облечена, значи тя е била облечена перфектно“.

сп.Мери, февруари 2016