Дяволът носи „Прада”, или какво е да си главен редактор на „Вог”

Не е ясно кога Анна Уинтър се е чувствала по-зле - когато природозащитници я замеряха с тофу преди модно ревю в Париж или когато излезе неофициалната й биография. В нея се твърди, че като колежанка нарочно купувала на приятелките си по-малък размер дрехи, за да се чувстват дебели, и че в началото на кариерата си като журналист крадяла идеи от колегите си. Или когато всички започнаха да броят приликите и разликите между нея и героинята на Мерил Стрийп в „Дяволът носи „Прада".    

Това е Анна Уинтър, главният редактор на списание „Вог”. Заплатата й достига 2 млн. долара на година. Тя получава и щедри добавки, включващи 50 000 долара бюджет за облекло, шофьор и апартамент в хотел “Риц” в Париж, докато трае парижката седмица на модата. Тя е икона в света на модата, както и една от най-добре облечените жени на планетата.

Анна Уинтър е родена на 3 ноември 1949 година в Лондон. Тя завършва училище в северната част на британската столица, където често въстава срещу училищните униформи. На 14 години подстригва косата си, като избира добре познатото късо каре. Постепенно тази прическа се превръща в нейна запазена марка и досега. По-късно журналистката Барбара Уолтърс отбелязва, че в света на модата всичко се променя с изключение на Анна Уинтър и нейната сила. „Ядрената Уинтър” има рицарски орден на Британската империя. Била е женена за детския психиатър Дейвид Шафър, от когото има две деца, Чарли и Бий. В момента има връзка с милионера Шелби Брайън.

Анна започва да работни за модни списания през 1970 г. в Лондон. Става редактор на британското издание на „Vogue” през 1986–а и на списание „House & Garden” (дом и градина) през 1987 г. На последната си позиция тя толкова обича да включва модели на дрехи на снимките, че колегите й на шега започват да наричат списанието "House & Garment" (дом и облекло). През 1975 г. тя заминава за САЩ и в Ню Йорк става младши редактор на “Harper’s Bazaar”. През месец април 1986 година тя приема длъжността редактор на британското издание на “Vogue”.

Интересен е фактът, че това е била професионалната амбиция на Анна от 1971 година – да стане главен редактор на престижното английско списание.
Анна Уинтър уволнява голяма част от персонала и започва да упражнява по-голям контрол над списанието, повече от всеки друг предходен редактор, получавайки прозвището Ядрената Уинтър. Дебютната корица на Уинтър, в която Анна съчетава по-евтини дрехи с творения на висшата мода, провокира масите и вдъхновява съвременната мода до днес. Така например тя съчетава джинси за 50 долара с тениски на Кристиан Лакроа или смокинг на Ив Сен Лоран с очевидно евтини бикини. Подобни ценови еклектики са немислими до този момент. Анна въвежда правилото нищо да не става без нейната благословия – да не се започва тема или фотосесия преди одобрението й.

Нейните добри умения в разширяването на марката й спечелват титлата “редактор на годината”. „Когато Анна ни спомене в редакторското си послание във „Вог", продажбите винаги скачат", кълне се и Калвин Клайн и също се отблагодарява с реклами в изданието. Самата главна редакторка признава, че ако трябва да избира между две еднакво впечатляващи рокли, ще предпочете тази на рекламодателя, отколкото на другия дизайнер. „Рекламата не е мръсна дума за мен", откровена е тя.

Главната редакторка на престижното списание е твърда както в работата, така и в личния си живот. Всичко, което прави, е вследствие на нейния строг режим. Сутрин тя става точно в шест и играе тенис. С прическата и грима й се заемат професионалисти и точно в осем часа тя е в офиса си.  „Не е почтено да закъсняваш”, убедена е тя.

Безкрайни са историите за нейния работохолизъм и деспотичен характер. Властното й поведение и сурови правила са се превърнали в нарицателни за начина, по който тя управлява списание “Vogue” – име, което е превърнала в световна модна библия. “Поставям високи стандарти”- заявява самата тя.
Уинтър наистина налага безкомпромисна, трудно постижима естетика. Опра Уинфри е принудена да свали близо 10 килограма, преди да огрее корицата на изданието. Цели истории „умират", тъй като не отговарят на критериите на кльощавата британка. Веднъж подчинените й предложили текст за рака на гърдата, в който се разказвала личната история на стюардеса. Уинтър обаче била ужасена от появата на стюардеса като главна героиня в списанието, затова пратила хората си да търсят бизнес дама със същото заболяване.

Вестник «Гардиън» я нарича „неофициалният кмет на Ню Йорк”. Тя работи и зад кулисите и насърчава модните къщи да наемат по-млади и по-свежи дизайнери.

Анна Уинтър предизвиква различни емоции в модните и журналистическите кръгове – страх, ужас, но преди всичко възхищение. Марк ла Моника от „Newsday” пише: “ Всеки опит да анализирам тази богиня на световната мода е лекомислен ”. И допълва: “ Да наблюдаваш главния редактор на „Vogue” Анна Уинтур, е истинско вдъхновение”.

Модният журналист е отявлен филантроп. Тя е попечител на Градския музей на изкуствата в Ню Йорк, а също подпомага откриването и подкрепата на млади модни дизайнери. Освен това тя е една от основните фигури, които набират средства за дарения за СПИН кампании.

Тя често е подложена на критиките на различни организации за защита правата на животните, които са възмутени от представянето на модели от естествена кожа на страниците на „Vogue”. Без капка притеснение от това тя продължава да използва кожа във фотосесиите.