Маноло Бланик – обувките, без които не можете

Обувките не са просто обикновен аксесоар. Обувките са неизменна част от облеклото, а често най-важната. Обувките могат да говорят много повече от дрехите. Те могат да разказват забележителни истории и още в миналото са престанали да бъдат само необходимост. Дизайнерите не спират да създават уникати, а ние просто ги обожаваме.

Един от тези дизайнери е небезизвестният Маноло Бланик. Няма как да не свързвате това име с любимия сериал “Сексът и градът” и една от главните героини Кари Брадшоу (в ролята Сара Джесика-Паркър), която обожава неговите модели. Критиците често се шегуват, че той е петият главен герой. И несъмнено дизайнерът си спечели огромна популярност именно чрез този култов филм.

Колкото и учудващо да звучи, Маноло Бланик сътворява всеки един модел обувки без асистенти. Той прави скиците, дървените калъпи, върху които моделира обувките и пак сам извайва токовете. А дори няма специализирано образование за това, но и не смята, че му е необходимо, като уверено твърди: “Мога да се справям и сам, защото имам най-добрия вкус в целия свят”. И няма защо да недоволстваме от неговата нескромност. Повече от 30 години дизайнерът създава обувки, като всеки модел е уникален сам по себе си. Пера, панделки, пайети, парченца корал, кожа от всякакви животни украсяват нежните творения на дизайнера. Не всеки може да си позволи да притежава обувки на Маноло Бланик, но това не означава, че не може да им се наслаждава с открито възхищение.

Маноло Бланик, чието име се превърна в нарицателно за красиви обувки, всъщност е роден през далечната 1942 г. в Санта Круз на Канарските острови. Израства сред банановите плантации, които притежават неговите родители. Майка му е испанка, а баща му чех. Заедно със сестра си Еванджелина получават началното си образование вкъщи. Може би се чудите как се е родил интересът на невръстния Маноло към красивите обувки сред бананите и домашните занимания?! Разковничето се крие във факта, че цялото семейство често пътува до модните столици Париж и Мадрид, където родителите му се снабдяват с множество дизайнерски дрехи. Сред любимите дизайнери на неговата майка е самият Баленсиага. Проявявайки голяма доза ексцентричност и винаги информирана за модните тенденции, тя често експериментирала и дори се научила сама да си прави сандали с въжени подметки от панделки и връзки.

Маноло определя това като решаващо за своето бъдеще и споделя: “Сигурен съм, че интересът ми към обувките е генетично заложен или най-малкото се е породил в момента, в който докосвах сандалите на майка ми”.
Завладян от света на модата, пътят на дизайнера съвсем не поема в желаната от него посока. Поради амбициите на своите родители той започва да учи политология и право в университета в Женева, но още след първия семестър се премества в специалностите архитектура и литература. Това обаче не удовлетворява младият Маноло и той заминава за Париж, за да учи изкуство, а за да се издържа, работи в магазин за дрехи. Няколко години след това отива в Лондон, където прекарва голямата част от времето си в кината, изявявайки се като запален киноман. През останалото време отново работи в бутици и дизайнерски ателиета.

Страстта към модата не спира да напира в сърцето на Маноло Бланик и той изведнъж решава да се заеме с попрището дизайнер на декори. Така се озовава в Ню Йорк преди 36 години, все още неориентиран, но пълен с талант и неизчерпаеми идеи. В града на янките му помага неговата приятелка Палома Пикасо, с която се познават от Париж. Тя го среща с главния редактор на Vоgue – легендарната Диана Вриланд. Тази среща се оказва съдбоносна за начинаещия тогава дизайнер. Диана Вриланд е възхитена от рисунките му и най-вече от проектите на обувки. Именно тя открива призванието на Маноло Бланик и го насърчава да прави обувки, а малко по-късно се убеждава, че усетът й никак не я е подвел.

Но дизайнерът не остава в Ню Йорк, а се завръща в Лондон и започва да прави дизайн на мъжки обувки за бутика Zapata. Мъжките модели обаче се оказват твърде ограничаващи за огромното въображение на Маноло, което напира да покаже реалните си възможности. Въпреки това именно обувките, които прави за Zapata, предизвикват вниманието на редакторите от известни модни списания, а оттам и на редица прочути актьори.

Модният дизайнер Оси Кларк дори го кани за колекцията си през 1972 г. и нито за миг не съжалява, защото моделите на Маноло са изключителни. Един от тях е с много висок ток, красиво изработен, но и леко опасен. Той все още се чувства неподготвен в техническата обработка на моделите и не крие, че му е отнело години наред, за да започне да създава екстравагантните си и технически перфектни обувки.

Няколко години по-късно изниква възможността Маноло да купи Zapata и за миг не се поколебава да започне самостоятелна кариера с помощта на сестра си Еванджелина. Постепенно успява да пробие и на американския пазар, като създава колекция за Bloomingdales, а годината е 1978 г. Само след няколко месеца отваря врати и неговият първи магазин в САЩ. Нещата за дизайнера потръгват с шеметен замах, а успехът му безспорно се дължи освен на невероятния му талант и на години упорит труд. През последното десетилетие той създава колекции и за прочути дизайнери като Келвин Клайн, Джон Галиано, Каролина Херера и Оскар де ла Рента. Идеите му продължават да се приемат с възхищение, понякога леко шокират, но в света на модата си остават запазена марка.
Самият Бланик е очарователен, красив и забавен, а това не остава незабелязано от модните журналисти. Факт е, че той е първият мъж, който се появява на корицата на Vogue в Англия през 1974 г. заедно с Анджелика Хюстън.

Често го определят като странна птица.

И как не? Как иначе би сътворил невероятните и уникални обувки, за които всяка жена мечтае?! Дизайнерът впечатлява със своите изтънчени маниери, изискан вкус и изключителна жизненост. Това, че е на 65 години, никак не се отразява на работата му и той е по-вдъхновен от всякога. Съвсем не смята да се пенсионира и продължава все така зорко да следи изработката на всеки един модел, който е проектирал. Миналото, настоящето, бъдещото – всяко едно събитие, личност или просто детайл могат да се превърнат в извор на вдъхновение за Маноло Бланик. За скептиците, които гледат на обувките просто като обувки, той заявява: “Ако само за няколко минути те донесат щастие на някого, значи може би са нещо повече от обувки”.

вангардност, стабилност и разкош се съчетават по неповторим начин в обувките, създадени от Маноло Бланик. Самата Мадона ги определя като “по-добри от секса”, независимо, че за някои са с прекалено висок ток и твърде екстравагантни. Но в противен случай едва ли щяха да имат подобна популярност и да получат заслуженото внимание, защото Маноло наистина прави чудеса. Той е неизменна част от света на модата и не крие, че се възхищава от дизайнери като Коко Шанел, Баленсиага и Ив Сен Лоран. Но в същото време сякаш върви срещу водещите тенденции и неочаквано създава нови. Когато през 70-те на мода са грубите подметки, Маноло възвръща острите и тънки токчета, които превръща в класически модел.

Безспорно високите токове придават женственост и увереност на всяка жена, а според дизайнера те също могат да бъдат удобни, нужно е само да откриете баланса. Притежавайки и един чифт от неговите творения, особено ако обувките са ви слабост, може да бъдете сигурни, че притежавате нещо уникално и красиво. И по никакъв начин няма да останете незабелязани.