Британската мода

Ако Париж е градът на висшата мода, то Лондон е столицата на авангарда. Бунтът и модата на стария континент вървят рамо до рамо, а примери за това има много. Един-единствен поглед към колекциите на Вивиан Уестууд, Джон Галиано и Аликзандър Маккуин е достатъчен, за да се убедим, че нестандартните идеи, граничещи с абсурда, оформят най-общо визията на британската мода. При тях модните ревюта се превръщат в зрелищни пърформанси, които могат да изненадат дори и най-големите ексцентрици. Последната провокация на Галиано, вдъхновена от Ориента, наелектризира публиката с нестандартния си декор и дори измести вниманието от самите модели, но това не попречи на дизайнера да получи заслужени овации за пореден път. Неслучайно наричат Аликзандър Маккуин лошото момче на британската мода. Крайните решения, които претворява в моделите си, понякога шокират, понякога изглеждат комерсиални, но безспорно му отредиха трайно място в световната мода.

Редица звезди от шоубизнеса обичат да се доверяват на лондонския вкус. Дизайнерът Ашиш облича Кристина Агилера, Мадона и Тори Еймъс и вдъхновявайки се от диско музиката, сътворява екстравагантни колекции, които представляват смес от небрежност и звезден блясък. Може би именно затова големите имена в музиката се обръщат към него. Кайли Миноуг пък се доверява на друг небезизвестен британец – Гарет Пък, който шокира публиката по свой уникален див и свиреп начин, за да закрещи от страх, а след това да мърка от възхита. Мразен и обичан, вдъхновен от миналото, той надминава човешкото и изкарва първичната природа на хората, а на тях понякога точно това им харесва.

Младите дизайнери на стария континент внасят изключителна доза цветно настроение и ненатрапчив бунтарски дух. По време на седмицата на модата в Лондон те представят интересна смесица между минало и настояще, която да очертае в най-илюзорни представи идеята за бъдещето. Ярки цветове, ретро елементи, подчертан футуризъм, разнообразни форми и дължини показват нестандартните възгледи на младото поколение, което допринесе за стрийт модата и нейният възход през последните десетина години. Асиметрия, пъстрота и класически шик – това са водещите линии, които очертават най-общо британския стил на обличане. Ексцентричните акценти доминират – шарени шалове, цветни чорапогащници и различни плетива създават образа на небрежната фънки личност, устремена към бъдещето и уверена във възможностите си. Улиците на Великобритания преливат в нюанси на новата класика, а хората не спират да експериментират с външния си вид и не се страхуват да бъдат различни. Най-хубавото е, че тази промяна в бритиш стила не е натрапена, напротив – тя се забелязва именно поради своята непринуденост.

Понякога британската мода се определя като мода на крайностите – от една страна се набляга на елегантността в бяло и черно, пропита от известен консерватизъм и се стига до разкрепостеното влияние на 60-те години, където правила за облекло просто липсват. Ана Майкъл, Ребека Хил и Бианка Ферейра са малка част от имената на младите британски дизайнери, които все повече започват да се превръщат в основни претенденти за налагането на тенденции. Свежите идеи, които представят, оставят трайното усещане, че непринудеността и липсата на каквито и да било норми и закони се превръщат в неписани правила. Импровизацията се оказва ключът към успеха на младото поколение творци и това е основното нещо, на което искат да научат своите последователи и почитатели. Разковничето се крие в свободата да подбираш всякакви материи, цветове и мотиви, стига дрехите да не бъдат скучни. Те опонират на висшата мода, която остава на подиума и искат да видят резултата от творчеството си незабавно. Няма стил, няма ограничения – важна е идеята и импровизацията. Основен инструмент е въображението, което спомага на бунтарите да постигат с лека ръка уникалност и да се открояват от тълпата.