АНДРЕА правнучката на Живков

Андреа Стефанова: Младите хора трябва да се прибират тук и да приложат това, което са учили, което са видяли в чужбина. Страната има нужда от нас!

Още от самото си раждане Андреа е в светлината на прожекторите. Дъщеря на Евгения Живкова, внучка на Людмила Живкова и правнучка на Тодор Живков! Изброените имена сигурно няма човек в страната, поне над 18 годишна възраст, който да не е чувал. За тежестта на името и фамилията, за силата на рода и влиянието на Жени Живкова, разговаряме с 20-годишната Андреа Стефанова. Изключително красиво момиче, което може с лекота да бъде и модел на колекциите на известната си майка, но и дизайнер към младежките теми в тях.

Андреа, имам един възпрос, който задавам на всички, които интервюирам. Каква искаше да станеш, когато беше малка?

Още от съвсем малка с моята приятелка си играехме на дизайнерки, правехме колекции, рисувахме вкъщи, исках да стана дизайнерка, като майка ми. Сигурно всички момиченца рисуват рокли за куклите си, но ние им правехме най-различни варианти. Дори и тогава майка ми се включваше и с каквото можеше помагаше, и правеше игрите ми още по-интересни.

А сестра ти, не иска ли и тя да стане дизайнерка?

Сестра ми завърши интериорен дизайн, майка ми искаше и двете да ни насочи към модата, защото имаме стабилна почва в това отношение, но сестра ми реши да се занимава с интериорен дизайн. Тя има много развито пространствено мислене, интересува се от архитектура, може тотално да преобрази както една сграда, така и само една отделна стая, докато аз сега завършвам специалност „Мода”, в институт „Марангони” в Лондон, който е част от Италианския институт „Марангони”, после ми предстои магистратура.

Носиш ли дрехите от колекциите на майка си ?

Много често се смеем, когато понякога майка ми каже, че определени облекла няма да стигнат до магазините, защото аз и сестра ми почти винаги си харесваме младежките модели в тях. Но винаги зависи от колекциите. Аз например много харесвам кожата и велура, както и комбинациите с тях. Често и ние самите със сестра ми даваме своите идеи за колекциите и се радваме, когато това се хареса от клиентите на марката „Жени стил”.

Ти сега учиш в Лондон, смяташ ли да се върнеш в България, когато завършиш?

Разбира се, мисля че младите хора трябва да се прибират тук и да приложат това, което са учили, което са видяли в чужбина. Нашата страна има нужда от млади хора, които да приложат наученото в чужбина. Винаги е имало хора, които са получавали образованието си навън. Дори и преди сто години е имало личности, които са черпили от влиянието и на други култури, и са прилагали опита и знанията си в България. Не искам да живея в чужбина, независило че знам руски и английски език. Тук учих в италианския лицей и завърших основното си образование. 

След това завърших гимназия в Англия, където изучавах графичен дизайн, руски език и история на изкуството. Най-добрата ми приятелка е рускиня, от Москва. Според мен да говориш перфектно даден език, да вземем руския, трябва да отидеш там за няколко месеца, защото руската граматика е много трудна. Така научих английски, когато дойдох в Лондон, постоянно го упражняваш този език, в реална среда постоянно учиш и грешиш, и се учиш от грешките си.

Какво мислиш за запознанствата във фейсбук?

Харесвам идеята на фейсбук, че така може човек да общува с хора от цял свят, например от България мога да установя контакт с хора от чужбина, но съм против запознанствата от фейсбук, не случайно в профила си имам само хора, които познавам.

Какви мъже харесваш?

Нямам точно определен тип, хора с чувство на хумор, да могат да изразяват мнение, харесва ми да има баланс в една двойка, главно харесвам българи, имам много приятели чужденци, но не можеш да се изразиш по същия начин, както на твоя език, и традициите са различни, и всичко останало.

Андреа, не мога да не те попитам, какво си чувала за дядо ти?

И хубави и лоши неща, няма как да е имало само хубави. Но знам едно, че тогава е имало работа, заводи, производство. Няма да забравя един случай от едно такси, когато попитах шофьора какво мисли за онези години, той ми каза, че тогава е ходел всяка година поне 19 дни със семейството си на море в България, а сега когато има възможност да пътува, не е излизал никъде и дори и на море не ходи със семейството си.

Ходила ли си в Правец скоро? Как ти се вижда града?

Ходим редовно там, наскоро поставиха бюст и на баба ми Людмила Живкова. Колкото до музея на дядо ми Тодор Живков, той е много посещаван и много хора искат да се докоснат до него, макар и след толкова години.

Интервюто взе: Мариана Аршева

сп.Мери, април 2016