Габриела Попова: Игрите от детството сякаш чертаят пътя на хората

Габи, сподели нещо, което не знаем за теб?
Труден въпрос за начало на разговора. След медийния интерес към скромната ми личност сякаш не остана нищо скрито. Не говоря за жълтините и измислиците по мой адрес. Може би не знаете, че зад фасадата, която виждате, се крие едно ранимо и чувствително момиче, което няма нищо общо с медийния образ на силиконова кукла, която живее ден за ден. Може би малко хора знаят, че залягам сериозно над учебниците по икономика - вече трета година.

За какво мечтаеше като малка?
Да стана голяма! Да бъда певица, актиса, лекар – професии, за които мечтае всяко момиченце. Прекарвах часове наред пред огледалото с дрехите на мама и с нейните гримове. Игрите от детството сякаш чертаят пътя на хората.

Какво е за теб успехът?
Цел, която следвам съзнателно и към която вървя с бавни стъпки. Аз не съм от амбициозните хора, за които успехът е на всяка цена и фикс идея. Не гоня вятъра, не витая в облаците. Знам откъде идвам, къде се намирам и къде искам да стигна. Не се опиянявам от непостижими цели и копнежи.

Родителите ти как реагираха, след като избра професията на модел?
Те са толерантни хора. На тях дължа това, което съм в момента, особено на майка ми. Реагираха съвсем нормално. Не мисля, че професията на модел е по-малко престижна от тази на лекаря или учителя. Всеки изразява себе си по различни начини и всеки задоволява потребностите на хората от грижи за здравето, науката, изкуството, от красота в модата.

Кое е за теб в живота най-голямото предизвикателство?
Целият живот е едно огромно предизвикателство. Предизвикателство е ежедневното общуване с хората - добри и лоши. Предизвикателство е да бъдеш добър, смирен. Да се самоусъвършенсваш. Предизвикателство е да помагаш на нуждаещите се. Да умееш да прощаваш. Да признаваш собствените си грешки. Този въпрос изисква безкраен отговор. Всеки дъх от ежедневието ни е предизивкателство.

Какво ти дава известността?
До сега сякаш повече ми е взела. Попадайки под светлината на прожекторите усетих един нездрав интерс към мен. Появиха се доста измислени истории за личния ми живот, чух за мои сексуални авантюри с мъже, чиите имена чувам за първи път. Не искам да звучи кати оплакване. Явих се на Мис Силикон с ясното съзнание какво ме очаква. Популярността има и добра страна за мен. Срещна  ме с много известни личности, които са били мои кумири. Усещането е много приятно, сякаш живея в красив сън.

Какъв тип мъже харесваш?
 Нямам определен тип, който да харесвам. За мен мъжът трябва да е мъж, както казвахме в ученическите си години, да е мъж с главно „М“. Харесвам уверени в себе си мъже, с добро възпитание, обноски и най-вече самочувствие, каквото на българите определено липсва. Те го компенсират с някакви измислени пози и фасони, което ги превръща в смешковци.

Какво е характерно за твоята зодия? Вярваш ли в зодии?
Аз съм родена под знака на Стрелец. Според астролозите за нас са характерни добродетели като искреност, откритост, честност, щедрост. Но иначе сме вироглави, имаме склонност към поучаване и морализиране. Вярвам в зодии или по-скоро в прогнозите на астролоог, който с математическа точност може според датата и часа на раждане да начертае карта за бъдещето на всеки, но не вярвам на груповите хороскопи във вестниците. Не може милиони Стрелци да бъдат събрани в 5 изречения. От моята зодия са Брад Пит, Бетовен, Мария Калас, Едит Пиаф, Уинстън Чарчил.

Какви са мечтите ти?
Нормални човешки мечти. Да съм здрава, обичана. Да завърша образованието си, да започна да работя по специалността си. Да обичам и да бъда обичана. Най-близките ми хора и приятелите ми да са щастливи. Да живем в мир.

От какво се вдъхновяваш?
От всичко! От изгрева на слънцето, от сутрешното кафе, от разходката в парка, от срещата с приятели, от хубавата музика, от добрата храна, от хубавото вино, от мъжките устни, от птиците, от вятъря, от пътуванията, от любовта ми към близките хора, от детската усмивка, от запалената свещ в църквата, от морето, планината, от звъна на трамваите... от всичко, което ме кара да се чувствам жива.

Какво винаги носиш в дамската си чанта?
Не съм от дамите, кото превръщат чантата си в огромна черна дупка, която поглъща всичко. На първо място козметична чантика. Малко пари в брой, дебитна и кредитна карта. Ключовете за вкъщи. Дъвки, парфюм. Влажни и сухи кърпички. И още...

Как се виждаш след 20 години?
Знам ли? Не мога да гледам толкова далеч в бъдещето. Иска ми се да съм успяла, с прекрасно семейство, с деца, с добра кариера. Да живея с по-добри хора. Да не се страхувам за бъдещето на децата си. България да е станала наистина едно по-добро място за живеене. Не си се представям като „лелка“. Ще бъда секси и привлекателна жена. Това е много важно, защото като цяло българките след 40-тата си годишнина стават лениви и отпуснати.

Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие?
Много са местата, на които се връщам с удоволствие. В последно време пътувам доста, което се превърна в мое хоби или страст. Обичам да се връщам в Париж, макар, че сега ми се свива сърцето след този кошмар, който преживя градът на любовта. Харесвам Рим, Виена. И колкото тривилано да звучи обичам да се връщам в Перник, родния ми град. Там имам много близки, роднини, приятели и скъпи детски спомени. И най-големият и бляскав град няма да измести от сърцето ми Перник.

сп.Мери, декември 2015