Лятото свърши бързо, дойде септември и ние си тръгнахме от морето.

Казвам ние, защото много хора са чакали да отлети и последния слънчев ден, и тогава да си пожелаят „додругото лято”.

Може би тук сме били истински щастливи, намерили сме близък човек или просто сме презаредили батериите. Има подобни класации за щастливите нации и ние сме някъде в края, най-щастливи са племената в амазонските джунгли, инуити, но и цивилизовани нации като руснаци и американци.

Щастието е трудно обяснимо, то е като любовта. Понякога знаеш, че е в сърцето ти, в очите на хората, в чувството, че си жив... Виждаш го, а не можеш да го опишеш. Или го описваш като Живко Колев в хиляди стихотворения, като Димо Райков в книгите си, като Кичка, Теодора и Любен в песните и накрая разбираш какво е щастието - сигурно е това, да се чувстваш добре или нещо повече.

Тези хора са като всички нас. Радват ги обикновени човешки неща - глътка въздух, препечен хляб, загадъчността на залеза, мирисът на колендро в житата... Но някакси без броеницата на времето, човек не вижда и не чува всичко това.

Миг сме на земята и е ужасно глупаво да се караме за политически или религиозни пристрастия, за малко повече пространство под слънцето, заради цвят на кожата, за пачка зелени банкноти, за жената на приятеля... ще каже един от нашите събеседници.

Светът е необятен, но не е възможно човешки крак да стъпи на всяка точка на земята. Но все пак е друго да си там, където хората имат други традиции, говорят други езици. Друго е да целунеш мулатка, да нагазиш в океана, да погалиш жирафче, да танцуваш ламбада, да хапнеш пелмени и да погледнеш света от няколко километра височина!

За вечно търсещите и за хората в движение е септемврийският брой на списание МЕРИ!

Мариана

сп.Мери, септември 2014