Кичка Бодурова: Исках да стана майка - за мен това беше над всичко

сп.Мери, септември 2014

Кичка Бодурова: Исках да стана майка - за мен това беше над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа.

Животът вече 23 години в Америка ми даде възможност да се докосна  наживо и до песните на изпълнители, родени с късмет да творят там откъдето ще ги чуе целия свят.  Селин Дион, Марая Кери, Глядис Найт, Елтън Джон - уникални. Аз имам честта да познавам композитори като Майкъл Масер и Дейвид Фостер. Първият е написал най- големите хитове на Даяна Рос и  Уитни Хюстън, а вторият ... той е най-невероятният композитор за всички времена. "One more time', The power of love" ... не искам да изброявам, защото  за всяка една негова песен е .... нямам думи,  неописуеми. 

Но като че  всеки плаща някаква  цена, за да стихне до върха. От преживяното  дотук виждам, че има жертва - за да направиш нещо по-различно в живота. Успяваш,  но плащаш. Говорейки за цената-малка ли е на Селин да се ожениш за човек, толкова по- възрастен и да подариш единствения си живот на сцената и  на този възрастен мъж.   Да ти се сърдят съседите, че хеликоптерът ти много шуми и ги будиш като се прибираш. Иначе уникален глас, но съм сигурна че в сърцето й има повече тъга, отколкото любов. Елвис, Уитни, Майкъл.....  Всичко на този свят се плаща. Дали с чувства, дали с его,  дали със здраве или се обричаш...... Както се казва - изкуството, аз бих казала успехът иска жертви. Но знаете ли какво е чувството да служиш на музиката. Необяснимо! И щастливи са всички, които я усещат.

Това е Кичка и всичко, което казва е истина! Всеки плаща някаква цена!
Нима на нея й е лесно, когато си тръгва от България, да гледа през прозорчето на самолета родината как изчезва и стават планините и долините, все по малки, докато съвсем изчезнат. Какво пък толкова, ще кажете вие! Но само този, който не е изпитал носталгията по родината, само той не знае за какво става дума! Но важното е, че там през океана я чакат един любящ мъж и едно прекрасно дете, което тя е чакала толкова дълго, почти 20 години!

Кичка здравей! Горда ли си от факта, че в продължение на толкова години имаш верни фенове и успяваш да напълнише зала 1 на НДК?

Разбира се, че съм горда. Това са толкова години. И разстоянието, това че си липсвахме с моя народ, може би, ни сближи още повече. И  всяка следваща година за мен е по- отговорна. С последния си концерт, аз благодарих на композиторите, с които съм работила. Иван Пеев - един колос на българската поп музика не беше влизал в НДК и дойде заради мен - заради „Най-красивите очи”, ”Големия час” и др прекрасни песни, които написа за мен... Аз нямам проблеми с хората, с които съм работила. Мисля че, за разлика от животните ние трябва да говорим помежду си, а не като тях  да се разкъсваме.  С концерта си тази година искам да благодаря на моите фенове затова, че бяха с мен толкова години. Мисля че е време за това. Разходите за един концерт като моите, са повече отколкото приходите - вярвайте ми! Знаете ли - печалбата е само една - да докажеш, че заслужаваш любовта на хората.Това е печалбата.

Трънлив ли е пътят към славата, към обичта на хората?

Никой успех не е лесен. Особено, когато си сам в битката. А аз бях сама - без  близки или лични партньори  с отговорни постове в Радио или телевизия,  композитори или министерски синчета,  без мъж,  който да тича за мен. А  повечето от моите колежки имаха един от изброените. Не че е лошо, напротив. Аз просто нямах и ми беше трудно. А ми казваха, че съм много красива и това със сигурност ми създаваше повече трудности.  Много по- лесно щеше да ми бъде, ако имах един Развигор Попов например до мен - аз много често се шегувам  пред  Мими затова и й казвам че тя е една щастливка. И само нещо да каже за Разви, аз скачам като лъвица и всеки път изкарвам нея виновна. (смях) А към обичта на хората пътят е много по-лесен. Стига да им даваш това,  което те харесват и да го правиш от сърце .

Какво ти даде на теб САЩ?

Много, аз се гордея че съм американски гражданин. Научих се на толкова много неща - да уважаваш конкуренция, закони, себе си. Не искам да говоря повече на тази тема, защото се срамувам от действителността в България. И ми е толкова мъчно. Понякога ми идва да забравя откъде съм. Но пак като отида там на 20-тия ден си купувам билета за обратно. Прибрах се на 19 декември и на 1 януари имах билет за България.

Сподели нещо, което не знаем за теб?

Хмм... може би това, че мечтаех да се занимавам с астрономия. За мен астрономията бе моя passion. И истинска моя, несбъдната мечта – да полетя в Космоса.

За какво мечтаеше като малка?

Това, което казах преди малко - и то не беше детска мечта, а когато вече бях в езиковата гимназия. Но откакто се помня съм си поставяла задачи от сутринта и това, което не е свършено до края на деня, не се забравя за следващия ден. Мечтите са  били  мои задачи, цели, които съм тръгвала да постигам.

Какво е за теб успехът?

Успехът можеш да го видиш навсякъде. За мен голям успех е да победя себе си. Например – да успея да не реагирам по начин, който обикновено правя. Аз съм открит човек и често регирам спонтанно. Да имаш контрол върху характера си - това е голям успех. А иначе професионалният успех е ясен. Всяко доказване пред самия себе си е успех! Защото успехът е за  теб. Иначе малко ще са тези, които ще се радват на твоя успех.

Родителите ти как реагираха, след като избра професията на певица?

Моите родители ме харесваха как пея и ми се радваха много. Даже си спомням,че всъшност майка ми ме записа да се явя на конкурс в профсъюзния Дом на културата в Бургас, където имаше самодейна група. Аз бях малко свита и дори друго бе момичето от нашата група, на което му даваха повече изяви и да пее песните на Лили. Таня беше едно хубаво миньонче с големи цици, аз бях по-смотана, някак си, свита. Разбира се когато започнах да печеля награди по самодейни фестивали усетих, че започвам да си вярвам. Моите родители искаха да следвам филология, но моето желание бе друго. И преди още да бъда приета в концертваторията, започнах да работя професионално. Така просто се случи и  те никога не се противопоставиха.
Няма  да забравя как ми се обадиха от известна група, която бе на турне, да тръгна за Сливен - там бе следващият им концерт с Мария Нейкова, Михаил Белчев и трио Обектив. Трябваше да сменят едно от момичетата в триото. И аз хванах влака от Бургас, сама, току що завршила гимназия. Отидох, харесаха ме и ми казаха, че ще участвам в концерта още същата вечер с 2 песни като солистка. Т.е. първото ми кръщане на голямата сцена като солистка със големите звезди.

Била си солистка на Емил Димитров, той закачаше ли ви, сваляше ли те с други думи?

Бях вокалистка, а не солистка на Емил няколко години и за мен е чест да споделя това. Докато бях студентка. За него мога да кажа само най -прекрасните думи - благороден, великодушен, аристократ. За никого лоша дума, с чувство за хумор, никога излишно самочувствие. Не слушайте разни, дето веднъж са се здрависали с него и се осмиляват да говорят глупости, за да покажат че са били близо до него. Аз се гордея, че съм работила с Емил, пък и бяхме често извън работата у тях. От него се научих  да чувствам хората, с които работя  много близки.  И те да ме чувстват  така.

Кое беше за теб и е в живота най-голямото предизвикателство?

Исках да стана майка - за мен това бе над всичко. Може би защото бях останала малка без родители и исках да имам близка душа. Бях готова да дам всичко и да зарежа всичко, за да имам дете. Мисля, че няма по силно чувство  от това, да чуеш първия плач на живота, който идва от теб. Много години се борех, молех се и стана.

Какво ти дава известността?

Много любов, чувство за изпълнена житейска мисия. Не е лесно да имаш любовта на хиляди.Тя не може да се купи, тя се печели. Където и да съм аз я усещам. Имам любовта и уважението на хората. Трябва да се съобразяваш с това и не можеш да си позволяваш много неща. Със шапка и с очила, но само като чуят гласа ми  ме разпознават - искат да се снимаме. Как можеш да откажеш любовта им. Щом си приел  да си известен, не можеш да кажеш – не, не ме снимайте.  
Понякога усещам омраза от страна на някои медии - ужасно са груби .....понякога. Но аз ги игнорим както, когато усетя  лоша миризма около себе си.

Повечето от нашите вип персони предпочитат гръцките плажове.
Ти  къде почиваш?

Аз предпочитам нашия, може би защото съм носталгично настроена. Слънчев бряг и Несебър за мен са едно прекрасно кътче - съчетание на модерното с археологичното. Много хора критикуват там застрояването, но  аз мисля, че се превърна в един прекрасен европейски курорт. Само като гледаш настроението на хората, които са дошли да отдъхнат, позитивни, светлините на лунапарка и рекламите, които блестят и ти създават настроение. Аз няма да легна на плажа, но ходя, много ходя по брега - всеки ден поне 3км. При мен може би е носталгията по това, което ми  е липсвало години. Единственото,  което е минус там е, че няма достатъчно големи контейнери за буклук и хората няма къде да  изхвърлят. Макар, че вечер и в центъра на Ню Йорк картината е същата, но ние трябва да се сравняваме с по- доброто. Разбира се няма как да не отидем и до Гърция – Крис, съпругът ми, да си види родината, а аз да отбия номера. Тази година бяхме в Порто Карас и в Атина, за да види сестра си и близки.

Какъв тип мъже харесваш? И преди и сега?

Хмм-сериозни, мъжкари, достойни... а не фукльовци. Мъжът трябва да говори по-малко. От жестовете на мъжката ръка можеш да разбереш кой е той. Сега харесвам мъжете - приятели!(смях)

В книгата си описваш много любови, как намери мъжа до теб?

Чак пък много. Всички мои близки и приятелки са имали много повече мъже в живота си. Моите се броят на пръстите на  едната ръка. С мъжа до мен се харесахме от пръв поглед. Той разбира се казва, че ме е виждал няколко години преди аз да го забележа, когато съм  работила в Гърция. Но с Крис бяхме толкова влюбени, че когато се поглеждахме се просълзявахме от любов. Пожелавам на моята дъщеря и на всички млади дами да изживеят такава любов. Е... после идват и кризисни моменти - във всяко семейство. Но момичета, не се предавайте! Търсете приятелството! То е най-ценното. Имате ли го, не го изпускайте! И да правиш компромиси не значи унижение, а достойнство!

Какво е характерно за твоята зодия? Вярваш ли в зодии?

Та кой не вярва? Факт е, че има нещо, което е характерно за тази група хора. Вярвам в нумерологият а- всеки ден гледам, какво са ми написали. От години си правя за всяка година, месец и ден, и всъщност това много ми помага.

Какви са мечтите ти?

Искам концерта ми, който наближава в НДК на 9-ти октомври да бъде прекрасен, защото за мен ще е много special. С него съм решила да благодаря на моите фенове за любовта, за годините в които са били с мен. Това е най-близкото предстояще. Искам дъщеря ми да е щастлива. Винаги съм й казвала, че ние избираме хората до нас или около нас. И дали ще живеем щастливи или мизерни, зависи само от нас. Иска ми се да пожелая на мен и на народа ми, да дойдат и да управляват Родината ни достойни хора, а не безверници и крадци, които не вярват, че всичко лошо сторено се връща. Искам да пожелая на всички  повече позивитизъм. Когато мислим негативно, дърпаме непрекъснато лошото към нас.
Уморих се  от път и от тъга. Идвам и искам да си бъда тук, а се чувствам омърсена от мръсотията – и по улиците и в човешките отношения. Мечтая един ден това да свърши.

 От какво се вдъхновяваш?

От прекрасните рози в градината ми. От концертите, които винаги ми дават толкова любов. От безбройните пътувания и знеш,че те чакат. От умората, която ти носи равносметка и ти казва, че свършеното има смисъл......

Как се виждаш след 20 години?

Не съм мислила, защото сигурно ще ми донесе тъга. Не е лесно на една жена, която е била хубава и известна, да приеме старостта. И не знам как ще го направя. Дори ми се иска да се отдръпна от сцената и хората да ме запомнят хубава, достойна, да не ме съжаляват. Ще се опитам да го направя, но отново тазгодишните ми концерти са изпълнени с толкова  положителна енергия и любов. Ще се опитам...... Искам да ме запомнят красиво! Имам предложение да преподавам пеене в Университета на Лас Вегас, което ще бъде добре за мен. Мисля че бих била полезна. Абсолютно съм отворена да споделя това, което знам с младото поколение и тук, но засега нямам предложение. Човек трябва да иска да е полезен докато е жив. Много ми се иска след 20 години България да бъде 10-милионна, хората да живеят щастливо и аз да бъда една от тях! Или поне да успея да видя това!

Кое е мястото, където винаги се връщаш с удоволствие?

У дома!