Ани, ако някой не те познава, какво би му казала за себе си?
Обичам красотата във всички нейни форми и измерения. Докосвайки се до нея изпитвам чувство на покой и щастие. Но най-много обичам да откривам красотата на човешката душа. Хората с красиви души заемат особено специално място в сърцето и в живота ми. Това са истински ценните неща за мен -човешките отношения.

Пътуваш много по света, кое ти прави впечатление?
На всяко място по света можеш да откриеш нещо ново и интересно. Срещаш се с различни култури. Посещавам места с голяма историческа стойност. Това няма как да не те накара да се вълнуваш и прави по- богат и интересен живота ти.

Как се чувстваш като дизайнер на аксесоари, в какво друго амплоа би се възприела?
Обичам работата си. Тя ми позволява да се срещам с много интересни и интелигентни хора, да прекарвам прекрасни моменти с тях, да създавам и творя. Хубаво е, когато знаеш, че си доставил радост на някого, който е купил аксесоар, произведен от теб.
Всъщност ние дизайнерите на облекла и аксесоари към тях, караме хората да изглеждат красиви и ги правим по-щастливи, когато си купят нещо ново. А дизайнер станах случайно! Винаги съм искала да се занимавам с наука – нещо свързано с математика или информационни системи.

Без какво не можеш в гардероба си?
Обичам всичко свързано с модата, затова от всичко обичам да имам в гардероба си и по много. Няма нещо, което да не бих носила, стига да е направено с вкус.

Модата влияе ли ти?
Няма как да не ми влияе. Тя се е превърнала в част от живота ми вече 20 години. Следя всички модни тенденции в мъжкия и дамския сектор.

Изброй ни 3-4 твои любими аксесоара.
Шапка, шал, очила, часовник.......

Имаш ли свободно време и ако да – с какво го запълваш?
Напоследък се старая да имам повече свободно време. Човек след 40 години преосмисля отново живота си и подрежда нови приоритети. Ако на 20 съм искала да превзема върховете, днес искам повече свободно време за хората, които обичам.

На какво се смееш?
Много обичам да се смея, така разпускам от натовареното ежедневие. Най-много обичам да се присмивам на себе си и собствените недостатъци. Не обичам да се приемам насериозно, да фамилиарнича с хората. Обичам бързо да скъсявам дистанцията между мен и тях, а това най-лесно става с усмивка.

Какви мъже харесваш?
Обичам мъже, които са със сходни на моите интереси и качества като моите. Всеки харесва себеподобните и аз не правя изключение от общото правило. Противоположностите не ме привличат. Мъжът трябва да бъде интелигентен, с чувство за хумор и да ме превъзхожда във всяко едно отношение. Искам да се чувствам жената в една връзка, а не „мъжко момиче”. Уморих се да бъда силна. Искам да намеря мъж, на когото да мога да разчитам. Да има развито чувство на чест и достойнство. Това е изключително важно за мен.

Полигамна или моногамна?
Моногамна - за съжаление. Казвам „за съжаление”, защото според последните направени проучвания, само 8% от мъжете са моногамни - т.е. вероятността да срещна моногамен мъж с изброените от мен по-горе качества е почти нулева.

Ако можеш веднага да заминеш някъде, къде ще отидеш?
У дома!
Там обичам да прекарвам времето си, сред хората които обичам. Уморих се да пътувам, засега съм на такъв етап от живота си. Покрай работата ми се налага да пътувам до различни точки на света, затова у дома се чувствам истински щастлива!

Интервю на Мариана Аршева

 

 

 

Иван: Не знаят кога съм роден, но няма и да им кажа, защото вече ме е срам /смее се/. Зодия Скорпион съм – роден през ноември.
Може би читателите също така не знаят, че съм завършил Право във Великотърновския университет преди много години и нямам нито един работен ден по професията си.

Ивайло: Роден съм в Ямбол, но съм живял и в други градове в България, заради професията на баща ми /кадрови военен/. Живял съм известно време и в Италия, но по-хубаво от родината няма. Зодия Близнаци съм и по специалност съм строителен инженер – Пътища и магистрали. Имах много предложения за работа по специалността, но и аз като Иван избрах да нося кръста на поп музиката.

За какви мечтаехте да станете като ученици?

 

Иван: Още от малък имам силно желание за сценични изяви, така че не помня мечтите ми да са били нещо по-различно от това да радвам публиката и да бъда артист.

Ивайло: Като дете мечтаех да стана военен, но понеже в училище ми дадоха псевдонима Ивайло Пресли, а и винаги пеенето е било част от моята същност – по един или друг начин, съдбата ме насочи към това, да стана професинолен изпълнител.

Казват, че зад всеки успял мъж стои една силна жена,  има ли такава жена до вас?

 

Иван: Твърдо НЕ – търся я, но шансовете ми намаляват с  всяка изминала година ....

 

Ивайло: Много съм чувствителен на тази тема и избягвам да я коментирам. Мисля, че личният живот трябва да си остане такъв, за което моля да бъда извинен от читателите на списание  Мери.

Липсва ли Ви практиката по специалностите сега, когато се занимавате с  музика? Ти Иване си завършил право, а Ивайло ВИАС.

 

Иван: Не ми липсва въобще. Често се замислям, четейки книгите на Джон Гришъм, дали юристпруденцията не е загубила един смел адвокат, борещ се за човешките права, но винаги стигам до извода, че в България тази пренаселена гилдия не е изгубила нищо кой знае какво в мое лице.

Ивайло: Не, категорично. Щастлив съм с това, което правя.

 

Иван: Минава в артистична монотонност - ставаме, пием кафе, репетираме, пеем, танцуваме, записваме в студио /подготвяме нов сингъл, който ще издадем есента/ и вечер имаме пърформанс.

 

Ивайло: Отговорът ми ще е доста сходен с този на Иван, защото работим заедно по проектите и правим почти едно и също.

Какви са вашите мечти за в бъдеще?

 

Иван: Ако мога да се отклоня от автоиронията и хумористичния стил, в който отговарям на въпросите, имам сериозна мечта с г-н Колев: да реализираме в рамките на следващите 2 години изцяло проекта ни и да стартираме концертната дейност на Ivolution. В по-краткосрочен план – на есен предстои нов сезон на руското музикално мега реалити шоу Голос, където ще се пробваме Ивайло да мине през кастинга и да участва на финала.

 

Ивайло: Имаме мечта с Иван да представим България на Евровизия. Съжалявам, че тази година България беше една от малкото държави, които не се включиха. Според мен българската поп музика заслужава да има адекватно и достойно представяне на най-голямата в Европа музикална сцена.

Как се виждате след 10 години?

 

Иван: Е .... Пак ще се срещнем след 10 год ..../пее/. Тази песен винаги ми е била много депресираща, ето защо аз изповядвам философията: Всичко е тук и сега - няма минало или бъдеще- важно е човек да бъде на пътя си и да е в хармония със заобикалящата го реалност

 

Ивайло: Както Йорданка Христова изпя:  Ще продължавам, ще продължавам да пея ... /пее/