Здравко от дует „Ритон”

Здравко: Тогава, преди години, влезе една мъжка фантазия в стаята, влезе нещо красиво. Беше с една горда осанка! Всички мислехме се е надута, но се оказа много готин и добър човек.

Предстои ми среща с един от моите любими изпълнители - Здравко от дует „Ритон”. Казвам един, защото поради многобройните ангажименти на дуета, всеки един от тях движи много неща, но като цяло са заедно на сцената и в живота. Уговорката ми със Здравко е за 10 часа сутринта и аз очаквам, че ще го заваря да пие сутрешното си кафе. Какво беше моето учудване и това на екипа ни, когато го видяхме да коси и зазимява голямата си градина. Любезният домакин ни направи чаша ароматно кафе, което даде началото на нашия разговор.

Здравко, искам да ти благодаря че ни посрещна толкова рано сутринта. При теб не мога да идвам с готови въпрроси, толкова отдавна се познаваме. Намираме те сам, без Катя. Къде е тя в момента и как протича твоето ежедневие в момента, когато си плътно свързан с „Музикална академия”?

Много ни е натоварено. Катя иска да изглежда добре и затова става много рано. Има постоянно ангажименти с нейните колеги от „Музикална академия”, затова не е вкъщи. Просто денонощно е заета. Аз съм си занемарил градината, затова ме заварихте навън.
Всеки момент при нас се явява нещо ново, трябва да вървят и музикалните ни проекти като дует, имам и шоута през два дни. Постоянно ни търсят за интервюта, гостуваме в различни предавания и така минава времето.

Ти кога видя Катя за първи път?

Казвал съм много пъти, че сме се родили заедно, беше много отдавна!

Разкажи за онзи момент, в който тя е влязла и те е впечатлила още от студентските ви години?

Тогава, преди години, влезе една мъжка фантазия в стаята, влезе нещо красиво. Беше с една горда осанка! Всички мислехме се е надута, но се оказа много готин и добър човек. И много инат, но само вкъщи. Аз бях солист в дом „Лиляна Димитрова”, пеехме с група, която беше много стабилна.  Свирехме основно рокендрол, по студентски балове и партита. Бяхме колеги и решихме, че трябва да намерим певица. И аз кого да доведа, естествено гаджето. Всички останаха силно впечатлени от външния й вид, при запознаването това е много важно. После като я видяха, като я чуха как пее и  свири чудесно на пиано, бяха очаровани. Тя с това пиано и на мен много ми помогна. Свиреше евъргрийни 30 минути и повече.

Кажи дето ти е помогнала на изпита?

Пръстчетата ми са дебели и аз свиря облигатно, мога да си акомпанирам колкото ми трябва, имам покритие на базата на теорията, която съм учил. А Катя свиреше с много динамика и ми корепетираше. Когато имахме часове по пеене, заедно подготвяхме песните. Започнахме тогава и дуетните неща. Сега, след години си мисля, че Иван и Андрей не сбъркаха, когато я взеха за музикален продуцент, защото само като видиш какво е направила от едно дърво като мен, значи има големи способности.

Здравко, Катя освен много добра пианистка е и композитор, кои са най-добрите песни, които тя е създала за вашия дует?

След последната песен на бис, когато сме на концерт, аз се майтапя че като свършат хубавите песни, ще изпеем нейните песни. Просто правим един автошарж между нас. Написала е „Болка от любов”, „Обичай ближния”,”Сто пъти”, „Хей живей, за да се радваш”,”Каквото е било”,”Лека нощ моя обич”,”Пътуване на сън”. Колко много, много хубави песни. Чакай, че аз ги забравям, то толкова богато творчество!

Ти как доведе тази хубава Катя до олтара?

Все едно ме питаш,че съм я вързал и съм я довел. Три месеца работихме в Полша. Започнахме от Краков, от бар „Феникс”, за поляците бяхме семейство. Бяхме в една гримьорна със стриптизьорката, това ни беше първата работа в чужбина. Независимо, че ние не бяхме женени, живеехме заедно. След това бяхме в Познан и после в Шчечин, бар вариете „Каскада”, едно от най-големите в Полша. Там, в Шчечин,  дойде на Катя майка й на гости. Тя много добре е знаела, че не живеем в отделни хотели и квартали на Шчечин, но видя че имаме една спалня, в един апартамент сме. „Колкото и да съм либерте, прибирате се в България и се жените, в противен случай няма да живеете заедно!”, каза майка й.  Ние нямахме нищо против, защото имахме други цели. За нас беше важна работата ни, публиката, концертите. Публиката, която колкото ни е зареждала, толкова ни е изсмуквала, да предаваме емоции, и да приемаме от нея. Ние бяхме пет години гаджета. Тогава си казахме, защо пък да не се оженим!

Как успявате винаги да сте актуални, винаги на гребена на вълната?

Какво значи да сме актуални! Ти беше на последния ни концерт в НДК от миналогодишното ни турне и стана свидетел, как 5000 души през цялото време пееха с нас всичките ни песни! Това признание е равносилно на връх по скалата на щастието за мен!
Човек като навлиза в определена възраст започва да менторства, ние сме си забранили да говорим за това какво е било преди. Това говори за носталгия по старото и забавя развитието. Гледаме само напред! С тази нагласа почнахме да правим турнето, всичко беше на живо, екипът ни беше от 35 души /музиканти, вокална група, балет и технически персонал/. Придвижвахме се с автобус, два буса и тир за техниката. Много голямо предизвикателство, хората са се затъжили за живия звук и затова говорят препълнените зали във всички градове, където има зали над 2000 места и ние ги посетихме.

Сега кои мислиш че ще стигнат до финала на Музикална академия?

Самият формат има други цели. Трябва да има сбъсък, да се види доколко младите познават историята на попмузиката в България, а от друга страна толерантни ли са легендите, могат ли да помогнат със съвети. Ще се радвам някой от най-младите да спечели.

Как се сработи с другите членове на журито?

Не е нужно да се сработвам, обичам начетените хора, не говоря които обичат да четат любовни романи и уестърни, да четат като спорт и да помнят авторите на книгите. Аз по принцип не помня авторите, но това е друга тема. Тук, в журито, всички са адски компетентни, имат богата музикална култура, това са хора, които могат да дават оценки. Фънки е промоутър и внася най –големите световни поп и рок имена в България, той е един от най-добрите бас китаристи у нас. Много е коректен и точен в оценките. При мен е много трудно, да не обидя някого, да не го комплексирам, чудя се как по заобиколен начин да предам мислите си, всеки  творец е ранима душа. За Люси, какво да кажа, една певица, която е пяла в най-големите зали с „Ню Енджълс”, прави точни, кратки, но задълбочени анализи. Тя е от хората, които от първо виждане, ми стават симпатични.
 
Жоро?

С него се знаем от 300 години, той е един от най-големите творци на България, какво мога да кажа за него?

Какви са твоите мечти за 2014?

Да бъдем живи и здрави, а като дойде ще му мислим!