Дита фон Тийз

Изкъпването й в огромна чаша за мартини вече е легендарно

Червени устни, черна коса, перфектна алабастрова кожа, почти винаги носеща корсет, и малко от “нищо” по себе си /отгоре. Омайваща красота – наполовин Снежанка, наполовин вампир. И все пак тя е нещо много, много повече: най – голямото име в Новата Бурлеск сцена, стилна и модна икона по целия свят. Тя въплащава един нов имидж за модерна, самоуверена и съблажняваща дива: Дита фон Тийз.

Родена като Хедър Рене Суийт в Рочестър, Мичигън, на 28-ми септември 1972г., момичето познато по-късно като Дита фон Тийз, решава още като малка да не бъде “сладко” малко момиче като последното си име. На четири години започнала да ходи на уроци по балет, а на дванадесет се преместила с родителите си и сестрите си в Ориндж Каунти, Калифорния. Тогава Хедър, по това време естествена блондинка, открива страста си към филмите от 20-те, 30-те и 40-те години. Звезди като Марлене Дитрих, Хеди Ламар и Бети Пейдж ,остават нейни модели за подражание и до днес.

Тя започва да колекционира арт и винтидж шишенца от парфюми от онова време, учи История на костюмите, и дори работи – без да откъсва очи от мечтата си да бъде обаятелен(а) вампир(ка) – като доставчик на пица. И веднага харчи трудно изработените си пари в близкия магазин за бельо, където видът й прави толкова силно впечатление, че скоро я наемат. От този момент Хедър Рене Суийт започва своето рязко преобразяване. Боядисва си косата, първо в червено, после в черно, работи като фетиш-модел, и след това се мести в Лос Анджелис. Тук тя започва да прави това, което по-късно ще я превърне в най-успешния Бурлеск изпълнител на всички времена.

Придобива слава на секси танцьорка с ретро външност, и си избира име Дита – на нейния идол, звездата на нямото кино Дита Парло.

Прави представления, по собствена хореография, които придобиват култов статут и поставят основите на сегашната й кариера като „Царицата на Бурлеската”. Изкъпването й в огромна чаша за мартини вече е легендарно.

Снимките за корицата на Плейбой я изтласкват към международна слава. По съвет на списанието, трябва да си избере подходящо последно име. Тя преглежда телефонния указател и моментално се спира на „фон Трийз”. Правописна грешка на редакторския отдел превръща „фон Трийз” в „фон Тийз”, и от този момент нататък е известна за всички като Дита фон Тийз (последното й име е заигравка с думата „дразня” (tease) и се произнася по същия начин).

Оттогава насам, тя непрекъснато възхищава публиката по целия свят, като например “Crazy horse” в Париж, където тя е първата гост - звезда, която да се изявява  в представлението. Дита се превръща в непрекъснато търсена икона за стил, мода, реклама, навсякъде по света.

„CRAZY horse” ще представят новата програма Forever Crazy на 17 и 18 май, в  зала 3 на НДК.

 

“Царицата на Бурлеската”, както Vanity Fair я нарича, оглавява световните класации за “Най-добре облечена” жена, а през 2006 се качва на подиума на модните представленията на Haute Couture за Жан-Пол Готие. Именити фотографи като Елън фон Унверт и Пиер е Гил я слагат пред обективите си.
Дита е и много продаващ се автор, сега работи по третата си книга, след огромния успех на предишните произведения “Burlesque and the Art of the Tease” и “Dita Stripteese”. Дита споделя страстта си по бельото с милиони хора, благодарение на собствената линия чорапогащници и сутиени. През септември 2011, тя пуска първия си парфюм “Dita von Teese”.
Дита в момента живее и работи в Лос Анджелис и Париж.  

-Дита, пуснахте първия си парфюм тази есен. Кога желанието се зароди във  Вас да създете собствен аромат?

Винаги съм се очаровала от начина, по който изкуството на носене на парфюм е изключително важно за създаване на обаяние, което наистина е всичко, към което се стремя. Отрано разбрах, че парфюмът е много важна част от това да създадеш собствен стил и очарование – той е инструмент за жената да бъде всяка жена, която пожелае да бъде. Носех един и същ парфюм 20 години, докато не се случи една интересна случка.  Вървях по улиците на Париж с моя приятел, с който излизахме заедно от 2 седмици, когато той ме попита какъв парфюм нося. Когато му казах името на аромата, той малко се поколеба и ми разкри, че майка му използва същия. Тогава си помислих „Боже, мириша като майка му“. Това наистина ме порази, защото не исках той да свързва моята миризма с тази на майка си, от друга страна парфюмът беше перфектен и иконен за мен, пасваше ми идеално и беше мистериозен за него.

- И – в три думи – какво беше Вашето намерение?

Аз наистина исках парфюм, който е изтънчен, обаятелен и мистериозен.

 - Ако трябва да олицетворите парфюма, какъв характер ще има той? И по какво се различава от останалите?

Мисля, че много от ароматите на пазара напомнят на неща от детството. Повечето от тях имат момичешки, сладък и много младежки характер. Както и да е, аз исках нещо, което да изразява желанието да бъдеш пораснала, изискана жена, която е господарка на живота си. Просто обичам идеята на нещо, което е и двете едновременно: много добро, изтънчено и елегантно, но също така и леко тайнствено, тъмно и опасно.
Тези две неща заедно се превръщат в нещо много специално и наистина магическо. Исках парфюм, който да носи това усещане. Често съм си мислела за великите жени, на които се възхищавам като Марлене Дитрих или Хеди Лемар – тези секси, обаятелни, легендарни жени никога не са ухаели на ванилия, плодове или бонбони, проучила съм го. Чувала съм много хора да казват „ О, човече, обичам ванилия“, но през целия ми живот – и това е една от причините да бъда тази, която съм сега – никога не съм правила нещо, за да угоднича на мъжете, винаги съм правила нещата за себе си. Никога не съм взимала под внимание какво харесват мъжете, защото мисля, че ако носиш ароматът, който ти харесваш, успяваш в това да бъдеш очарователен, а до това се свежда всичко. Не можеш да удовлетворяваш другите, човек трябва да е доволен от себе си, и аз мисля, че да избереш правилния парфюм е в голяма част същността на това.

- Имахте тази идея за един наистина индивидуален аромат. Колко е трудно да превърнеш въображение или виждане в парфюм?

Бях много развълнувана от процеса на създаване на парфюм и се забавлявах много. „Носовете“, с които работих в Париж, най-вероятно не са очакавали от мен да влизам с ентусиазъм през вратата на всяка среща и да искам да участвам активно. Но беше чудесно да мога да направя това, въпреки че беше и малко обезсърчаващо да се опитам да изкажа, да изразя какво търся и какво чувствам, да го предам с парфюма. Още повече, не винаги е лесно да събереш неща, които са супер-изтънчени и неща, които са супер тъмни, мрачни и сексуални в същото време. В крайна сметка, исках нещо, което е типично мое и в унисон с това, което съм.

- Относно съставките на аромата: кои от тях са доминиращи?

Като казвах на „носовете“ за моите любими парфюми, открих, че обичам големи, секси очарователни цветя като българската роза и  божур, така че това са едни от доминиращите ухания. Те са смесен със малко Бърбън пипер и опушено дърво, което наистина създава топлина и тайственост по кожата.  

 

- Париж е вторият ви дом, където толкова много парфюми са създадени още от времето на Наполеон. Къде, кой или какво ви вдъхнови за парфюмът Ви?

Аз колекционирам много книги с красиви образи. Една, която наистина обичам е със снимки на Париж от 30-те и докато създавах парфюма, в ума ми бяха тези картини на обаятелни жени в парижки нощен клуб. Просто обичам идеята на това красиво опияняващо нощно време, което се смесва с уханието на тялото,с пушека, и нощния живот. Така че, исках парфюм, който може да направи това, да предаде тези усещания, тази миризма. Не знам дали има смисъл, но това си представям в съзнанието си, когато елегантни жени станат малко палави и игриви. За мен ултимативното е да си във висша степен обаятелна, но и в същото време и малко палава. Също си мислех как снимка от Хелмът Нютон би миришела, мислех за онези жени, окъпани голи с диаманти в парижка хотелска стая. Те са толкова красиви и перфектно нагласени, те се приготвят за нещо, което е малко табу и потайно, на какво ухаят те?

- Разкажете ни за флакона? С какво се отличава той?

Първоначално, когато хората се сетят за мен, те се сещат за тази в мен с диамантите, перата и клишетата от Бурлеската и стриптийза. Но аз имах по-различна идея.  Не исках вариететен розов парфюм, защото не това беше моето вдъхновение. Не исках шишенчето да изглежда като външния ми вид, защото има неща много по-дълбоки в истинския ми живот, определен вид богатсво и елегантност, и неща, които носят специално и уникално усещане. Исках да направя нещо чуствено, изгладено и просто по начин, който да приляга на „Фаталната Жена“ и нещо зряло  или женствено, нещо, което да ми напомня на винтидж шишенцата от парфюми, които имам. Все пак, пискюлът и малката емблемка, която е изографисана с чаша за мартини, пера и корсет, загатва за моята Бурлеск страна.

- Когато става въпрос за модерни и ретро идоли, кои са Вашите любими икони и защо?

Една от любимите красиви и стилни икони е Марлене Дитрих, защото тя е била в добра хармония със собствения си стил. Тя е била много силна, контролирала е имиджа си и е знаела добре какво прави. Много от героите ми в истинския живот са един вид малко известни жени, за чиито имена хората вероятно не се сещат веднага, защото не са под светлините на прожекторите или продукт на стилистите от Холивуд. Иконите ми са жените, които припознавам в себе си. Така че, имам си една малка хубава групичка от жени, на които се възхищавам и се стремя да бъда.

- Така, към момента имаме Dita като напитка, бельо, а скоро и като нейн собствен аромат. За в бъдеще какво може да очакваме от Dita?

Всяка марка, с която съм се захванала и всичко, което правя от парфюма до бельото са неща, които чуствам много близки и също така с широки познания за тях. Освен създаването на аромат, бих искала да се захвана с козметика и грим, защото се чуствам силно свързана с нея. Просто искам да създавам продукти, в които наистина вярвам и мисля, че добават красота в живота на всяка жена.

Предоставен с любезното съдействие на:
Luxess GmbHQ hE, Германия