Нова година – нов късмет

В края на годината всички ние си правим равносметка – оценяваме постигнатото и съжаляваме за пропуснатите възможности. И ако недоволството надделее, в нас се надига желание за промяна. Да сме по-по- и най- през следващите дванайсет месеца. И защо не?!? Тази промяна хич не е лесна, но пък е напълно възможна. Естествено, много хора в навечерието на Новата година са наясно, че има неща, които биха искали да развият в различна посока. Разочарованието обаче идва бързо, когато имаме желание да го направим, но не знаем как и се отказваме, защото не виждаме реален резултат. Тогава психолозите се притичват на помощ и предлагат няколко правила, които определено ще ни бъдат от полза.

Разпределяне на задачите

Специалистите твърдят, че ако искаме да постигнем нещо, трябва да го разделим на съставните му части и малко по малко да го преборим.

Искаме след началото на Новата година нашите колеги да не ни гледат накриво, че закъсняваме за работа. Нека напишем какво точно правим, преди да тръгнем: ставане, душ, обличане, закуска, паркиране и още едно кафе по пътя – всичко това преди 9 часа. Определяме кое е важно, можем ли да пропуснем някое от тези неща, колко време ни отнема, и дерзаем.

И още как. Все пак не знаем какви ще бъдат последиците от нея.

Нека сравним възможните резултати от желаното поведение. И, разбира се, ако следствията от новото ни поведение са повече положителни, няма какво да му мислим. Имайки предвид случая по-горе, ако не променим нещата, ще стане така, че следващият офис, към който ще се насочим, е борсата за безработни.

Това звучи малко като „Биг брадър”, но е факт, че новото ни поведение ще направи впечатление на околните, няма как. Това може да ги притесни, защото сигурно десетки пъти са чували обещания, че повече няма да закъсняваме. И сега – какво става?!? Така че – да се променяме постепенно.

Нереалистичните цели, които си поставяме, са много плашещи. А страхът често води до провал. Така че, ако наистина не можем да се организираме навреме, трябва да се научим да приготвяме част от нещата си още вечерта.

Тоест трябва да се наслаждаваме на всеки момент от тази промяна. A това означава, че трябва да открием онези моменти в нея, които ни носят удоволствие. Например обичаме да се обличаме добре и стилно. Тогава да приготвим дрехите за следващия ден още от вечерта. И когато си легнем и хвърлим един поглед на перфектната комбинация, метната на стола до нас, несъмнено мисълта колко стилни ще сме утре в офиса, ще ни подейства страхотно.

Това е полезно тогава, когато това, което трябва да свършим, никак не ни харесва. Например да почистим кухнята. Но само ако си представим как ще блести подът и колко изчистени ще бъдат белите кухненски уреди... е, наистина си заслужава усилията. А ако вземем отново примера от по-горе... сутрешния поглед в огледалото със старателно подбраните дрехи... неустоими сме.

Хубаво е, когато осъзнаем, че сме постигнали нещо значимо като промяна. Тогава трябва да се наградим по някакъв начин – малък шопинг, торта, излизане... всичко върши работа. Промяната безспорно не е лесна и за да не ни се струпа много на главата, ето следната идея:

Учени от университет в Сан Франциско твърдят, че ако човек си постави малки цели, вероятността да успее е много голяма. Ето един полезен трик – на един лист да опишем поведението, което искаме да променим. От другата страна да маркираме целите си. Между двете неща да начертаем четири линии и в това пространство да набележим малките стъпки, които ще бъдат мостът от нежеланото поведение към поставената цел. Например закъснението за работа. Отиваме в 9,30 часа, а трябва да сме на работа в 9,00. Първа крачка – 9,20, втора – 9,15, и така до крайния успешен резултат.

Всеки си има своя собствена скорост. Промяната – също. А тя е по-ефективна, ако става бавно. Така променените вече навици постепенно стават автоматични и се превръщат в неделима част от нашето ново „Аз”.

Може да ни се струва поетично, но животът наистина е като бурно езеро. Да го оставим да се успокои. Тогава калта ще се слегне на дъното и отгоре ще остане прозрачната вода. Същото важи и за промяната. Ако направим сутринта си по-спокойна, няма да тичаме като луди до работата.

Изненадите са истинско бедствие за промяната. Ако знаем повече за самия процес, със сигурност ще го контролираме.

Идеи за това, какво може да променим, получаваме от другите хора, като често чуваме репликата: „Приятно ми е да си говоря с теб само когато не се държиш като идиот”. Значи нещо в поведението ни куца. Освен да посочат проблема, приятелите са много полезни, когато искаме от тях да оценят промените, които правим. Незаменима обратна връзка.

Когато успеем в нещо, ние се чувстваме щастливи. Но ако разберем как точно сме го постигнали, то ще можем да приложим същите похвати и в други случаи.

Хубаво е да сме спонтанни, но колкото и емоционално да е решението ни за промяна, самата тя трябва да е разумна, планирана и премислена.

В нея трябва да включим всички неща, които ни помагат, пречат или пък са неутрални. Нека премахнем пречките, а пък неутралните неща да превърнем в полезни. Например, ако губим много време сутрин в приготвянето на закуска, да я заменим с нещо, което се приготвя по-бързо, но със същите хранителни качества. Или най-малкото – да заредим кафемашината от вечерта.

Е, това вече звучи досадно, така е. Но ако не преглеждаме постигнатото редовно, няма да сме наясно дали напредваме, или изоставаме в плановете си. Нали не искаме промяната да се проточи с години?!?

Наредени прилежно по сложност и времетраене, сутрешните задължения стават не толкова досадни и ангажиращи. Например първо да приключим с банята и чак тогава да закусим.

След толкова много съвети, и то практични, желанието ни да се променим с настъпването на Нова година хем нараства, хем малко ни плаши. Трябва да гледаме позитивно на нещата, но все пак... ако не успеем да се променим, светът няма да се свърши. Но най-добре да не мислим за това сега, а чак когато настъпи Новата година. Има още време дотогава, нека първо се насладим на празниците...

Декември 2008