Приказката, наречена Коледа

ЛЕГЕНДАТА

Този месец празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер, който се чества семейно от всички, които изповядват тази религия. Семейството се събира в очакване на рождението на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен не само на домашното огнище, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от фамилията. Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази нощ е началото на празненството, възславящо Христовото рождение. Християнския празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа или по-рядко – Мали Божич и Крачун.

Традицията повелява на Бъдни вечер да се подготвя празнична трапеза за членовете на семейството. Тя включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "Вечерник", "Светец" или "Харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат постни гозби – пълнени с ориз чушки или сарми, боб, леща, варено жито, ошав, плодове, ядки. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Броят им обаче трябва да е нечетен – 5, 7, 9, 11 и т.н.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под масата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – тези на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите коледни пости.

Християнският свят отбелязва на 25 декември един от най-големите църковни празници – Рождество Христово (Коледа), на който се чества рождението на Божия син – Исус Христос. Според Евангелието това се случва в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказва, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремяват към идващия Месия.

Малко преди раждането майката Мария заедно с мъжа си Йосиф отива във Витлеем, където се подслоняват в пещера. Именно там тя ражда Исус Христос, повива го в пелени и го полага в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгряват Младенеца.

В мига на Рождеството в небето пламва чудна светлина, явява се ангел, който съобщава на витлеемските пастири, че на света е дошъл Спасителят. Те са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Младенецът Исус е почетен и от трима източни царе, доведени в града от изгрялата над мястото звезда.

Празникът започва на Бъдни вечер, когато из цяла България тръгват коледари, като по-младите от тях са въоръжени с дрянови пръчки – коледарки (сурвакници) и с торбички. Те влизат в къщите с песен, а домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица. Възрастните коледари пък тръгват след вечерята. Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводител – четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете – той е с дисаги на гърба. Водачът се избира доста преди Коледа. Не може да е кой да е. Трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой.

Бъдни вечер е последният ден от 40-дневните коледни пости, затова коледната трапеза е богата и на нея преобладават месните ястия като кавърма, кебап, пържоли, кюфтета, сарми, луканка или пълнено прасенце.

У нас украсата е част от честването на светлия празник. Прието е в домовете да се поставя богато украсена елха, като на върха й се поставя звезда, а в долната част на дървото се подреждат подаръците. През последните години се налагат светещите лампички като част от символите на коледните празници. Улиците и сградите също се преобразяват на Коледа и Нова година и наподобяват на вълшебни замъци.

Милиони хора по света посрещат Рождество Христово. Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност.

Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъздаването на Рождество Христово са открити в катакомбата на Присцила в Рим в края на II век. А първият, който се заема да възпроизведе на живо яслата, е св. Франциск Асизки през XIII век.

По празниците в края на годината австрийците си подаряват прасенце талисман. Традицията се заражда преди много години, когато на заклета стара мома подаряват истинско прасенце, украсено със сърце от позлатена хартия. След това тя си намира съпруг. Оттогава се смята, че прасенцето носи късмет.

Иначе прасенцето, изработено от пластмаса, кадифе, калай и бронз, служи за украса на коледната елха. Що се отнася до трапезата, на нея по традиция се поднасят шаран със сос от бира, хляб с джинджифил и понички.

Основното и задължително ястие в менюто е пуйката. Рецептите са много и в повечето случаи тя е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И, разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки.

От векове насам Синтер Клаас (Дядо Коледа) идва от Испания в средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали децата са послушни. Той разполага с три седмици – до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахват знаменца, пишат му писма... Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови – за кончето на Дядо Коледа. А постоянният му спътник е Черният Пиет – той носи подаръци за лошите деца.

На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-ти и е предшествана от различни каши и риба (най-често змиорка). Традиционната пуйка се сервира на обяда на 25-и.

Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5 януари вечерта, точно преди да се появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен. Но то пък е захарно!

Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират вкъщи и чакат литургията в полунощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска – в Северна. Общото и на двете места е обилното, хубаво вино. Десертът е бадемов сладкиш с мед.

Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините са с пищна украса и светлини. В Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Събира се цялото семейство. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети – гъска с ябълки, прочутия щолен, който се прави поне месец преди това, както и други вкусни неща.

В празничната коледна вечер около елхата се събира цялото семейство. На трапезата е сервирана прочутата френска пуйка с кестени, не липсват и различни изискани специалитети, закупени специално за случая – миди, охлюви, сьомга, гъши пастет. В Елзас, област, която в последните столетия е била ту част от Франция, ту от Германия, традицията гласи – печени кестени и греяно вино.

В Аржентина украсяват не елха, а вечнозелените дръвчета със сняг, направен от памук. На коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина. Люто печено прасенце или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда на аржентинците.

Подаръците идват чак на 6 януари. Тогава малките деца оставят обувките си под коледното дърво или до леглото, за да може Дядо Коледа да пусне в тях много играчки и бонбони. В знак на благодарност пред вратата малчуганите оставят вода и сено за уморените елени.

Ако искате да видите Дядо Коледа по бански костюм, идете в Бразилия. Горещините там не позволяват на добрия старец да се облече по-прилично. В началото на декември всеки член от семейството избира "таен приятел". Роднините се събират на вечеря и след това всеки пише името си на малко листче. Хартийките се разбъркват и всеки взема по една – човекът, чието име е изтеглил, е неговият таен приятел. Така на 25 декември за тайния приятел има специален подарък.

В Египет Коледа се празнува на 7 декември. Обичай е по-заможните жени да приготвят риба и понички и да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа, месо и ориз. Във всяка къща може да опитате и от специалните бисквити с формата на кръст, наречени кахк. Освен множеството играчки и какви ли не други подаръци, децата получават задължително и комплект нови дрехи.

Коледният дух се усеща и в Индия, въпреки че християните там са малко. В южната част на страната хората имат обичай да украсяват къщите с малки газени лампички и да слагат разноцветни панделки на вратите.

На север пък всяка вечер в продължение на една седмица християните ходят на църква, където пеят коледни песни. Традиция е между къщите и по улиците да се палят големи картонени фенери. Не липсва и коледно дръвче. То е изящно украсено с играчки, гирлянди, както и с манго или банани.

В Китай обикновено украсяват домовете си с огромни фенери, а коледното дръвче се нарича „Дърво на светлината”. За тамошните малчугани Дядо Коледа е Дин Че Лао Рен, което в превод означава "Старият Коледен човек". Той им носи подаръците едва в края на януари, когато е китайската Нова година.

Португалците вярват, че в коледната нощ на гости идват душите на мъртвите роднини. Хората оставят на масата хляб и плодове, за да може починалите да си хапнат. Коледните празници завършват на 6 януари, когато жените месят специален хляб и поставят дребна монета в него. Този, който намери паричката, трябва да почерпи цялото семейство и да плати коледната вечеря следващата година.

Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това, точно след Йордановен, или Фота, както го наричат гърците. На Бъдни вечер се яде постно – ошав, баница, щрудел, боб. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техният Дядо Коледа.

Там коледната елха си съперничи с коледно корабче. Декоративният плавателен съд се прави от хартия или дърво и се украсява с малки разноцветни лампички. Корабчето се поставя до входната врата на къщата или близо до камината. Носът му е обърнат към центъра на дома.

Декември 2008