Голата истина за Дядо Коледа

Кога да кажем на детето, че дядо Коледа не съществува и как да не го травмираме с това? Дали да компенсираме лошата вест с планина от подаръци и няма ли това да е негативен пример, че всяка неприятна новина трябва да бъде омекотена с „подкуп”?

Тези въпроси тревожат всеки родител около 25 декември, който и без това се притеснява дали да изпълни всички детски желания и няма ли да се намери някое „добро другарче”, което грубичко да разкрие тайната, че Дядо Коледа всъщност е актьор.

Когато детето научи ужасната истина за добрия старец, първите въпроси, които стоят пред него, са свързани с големи притеснения. В общи линии те се въртят около следното: Ще бъде ли Коледа някога същата? Защо всички възрастни около мен ме лъжат? И дали не ме мамят и за много други неща?

Всички деца реагират различно на истината за Дядо Коледа, Баба Марта, Оле Затвори очички... Някои се гордеят, че са прозрели сами заблудата, но на други се налага да го научат по трудния начин – от по-големи братя и сестри или приятели, които не биха пропуснали възможността да приветстват злорадо поредния член на клуба на измамените. Понякога родителите го понасят по-тежко, осъзнавайки, че децата им са загубили част от своята невинност.

Не реагирайте прекалено шумно на събитието, но не го и подценявайте. Истината за Дядо Коледа обикновено "лъсва" между петата и осмата година. Децата се чувстват объркани. Те умеят да мислят само в конкретни, буквални понятия и не разбират Дядо Коледа като абстракция, символизираща обич и щедрост. И затова се тревожат дали следващата Коледа ще е по-различна. И най-вече ще получат ли подаръци, след като щедър старец няма.

Имайте предвид, че някои деца все още искат да вярват в Дядо Коледа и са достатъчно малки (под шест години), за да бъдат убедени наново в съществуването му, поне за още една зима. Това също е алтернатива за сърдитото дете. Аргументите, които можете да използвате? Всяка Коледа по новините съобщават докъде е стигнал Дядо Коледа! Може ли хората да измислят толкова много песни и стихчета за някого, който не съществува?

Другият вариант е да бъдете искрени – зная, че някои от другарчетата ти казват, че Дядо Коледа не съществува, не знам какво мислиш ти, но на мен ми е приятно да се преструвам, че го има.

Това може да не убеди някои деца, но ако наистина искат да вярват в Дядо Коледа, те няма да се противят особено.

Щом веднъж детето е разбрало и приело истината, не променяйте автоматично стратегията за закупуване на подаръци. Може би то иска плавен преход към действителността. Несъмнено му се иска да се споменава името на добрия старец още известно време, и със сигурност очаква да бъде изненадано в коледната утрин. Не искайте от порасналото дете да ви помогне за закупуването на подаръците за по-малкото дете или приятел, братовчед. Това би разбило окончателно красивата илюзия. Не го разубеждавайте да пише традиционното си писмо на белобрадия старец.

Понякога родителите са склонни да налагат собствените си чувства върху децата.

Спомнете си как реагирахте самите вие, когато научихте истината за Дядо Коледа? Не приемайте автоматично, че детето ви ще реагира по същия начин. Използвайте спомените си от детството като мост към преживяванията на вашето дете, но не забравяйте, че то е личност, различна от вас.

Понякога несъзнателно влошаваме ситуацията, като кажем нещо не намясто. Изразите, които биха наранили още повече детето ви: "Крайно време беше да научиш истината!"– детето ви ще си помисли: "За какво ли още ме лъжат? Сигурно ме смятат за глупак!".

"Такъв е животът, ще видиш че много неща не са това, за което ги смяташ" – оставете детето да открива несправедливостите в живота една след друга.

"Много шум за нищо!" – може за вас да е нищо, но не и за хлапето, то е разочаровано и объркано в малкия си свят.

И накрая – по-добре не му пробутвайте някоя история, която би развълнувала до сълзи някой възрастен. Детето не може да приеме дядото с подаръците като метафора. Ако кажете, че той съществува, както съществуват радостта, обичта и вярата, сигурно е, че ще получите следния отговор: "Много хубаво, но има ли наистина Дядо Коледа?".

За да има малчуганът ви повече поводи за радост след стреса от разкритието, той трябва да получи колкото може повече подаръци. Не големи, а привлекателни за окото, шарено опаковани и радостни за самото дете. Скрийте ги на различни места в къщата и организирайте търсене на съкровища. Ако имате по-голямо потомство, надпишете всеки пакет и обявете награда за най-много намерени дарове. Гледайте поне един от тях да отговаря на желанието на хлапето, изпратено в писмо до Дядо Коледа или споделено на ухо. На помощ в търсенето на съкровища ще ви се притекат магазините „За 1 лев”. В тях се предлагат безброй пъстри дреболийки, които хем ще се харесат на мъничетата, хем ще им бъдат полезни – пастели, флумастери, блокчета за рисуване, плюшени играчки, шнолки, панделки, пластмасови комплекти „за рицари, фризьорки, водолази, шивачки”...

Така ще смекчите удара от разкритието за несъществуващия Дядо Коледа и ще зарадвате детето си, без да го приучавате на скъпи подаръци.

Магдалена Гигова,

„Нощен Труд”

Декември 2008