Дом и уют
Недостатъците на телефонния секретар
Телефонният секретар е наистина забавен. Може да записваш на него каквито ти хрумват съобщения, с които да забавляваш и себе си, и хората, които решат да ти звъннат.
Това устройство обаче си има и много недостатъци, които понякога носят живи неприятности.
Помислете само. Във всеки трети американски филм пустият телефонен секретар скроява номер на героя.
Заради тази лента, дето все свършва или се скъсва когато не трябва, жената не може да чуе, че мъжът я обича и затова заминава далече от него. И само чудото на любовта я връща при любимия след време, но - спокойно - винаги е преди края на филма.
Екранният злодей пък успява да прослушва секретаря преди жертвата да се е прибрала. И изтрива съобщението, в което се казва, че тя трябва много да се пази, че за нея е опасно да остава в къщата. И жертвата се прибира спокойно и влиза да се къпе. И винаги се оказва, че не е сама. /Вече си е чисто режисьорско решение дали тя все пак ще бъде спасена или не./
Телефонният секретар проваля и много връзки. Пиян в резултат на любовна мъка мъж или нещастно влюбена жена оставят стотици съобщения на телефонния секретар на обекта на своите чувства. Говорят какви ли не неща, за които после естествено съжаляват. Не ми се мисли за моментите, в които тези съобщения се чуват от законните половинки на обекта. Това вече си е съвсем друга тема. И така, нещастно влюбените и безразсъдно пияните по-късно се чувстват унизени и не им остава нищо друго, освен да се молят лентата да е свършила или да се е скъсала, за да не могат да бъдат чути техните жалки на моменти словоизлияния. Разбира се, режисьорът си знае работата и това никога не се случва.
Живот като на кино. Твърде много от нещата, които се случват на големия екран, е напълно вероятно да се случат и в реалния живот. И все пак, какво по-американско от това да се прибереш, да хвърлиш небрежно ключовете на масичката в огромния ти коридор и да се запътиш към телефонния секретар. А там копчето мига. Показва, че някой се е сетил за теб. И дори това да е шефът ти, който ти казва, че и тази събота ще трябва да дойдеш на работа, на кого му пука? Все пак по нещо си започнал да приличаш на един от онези големите, в Холивуд...