Необичайни сватбени традиции

При повечето народи сватбата представлява сложно театрално действие, изискващо определени знания и навици. Те от своя страна отразяват религиозните представи и дълбоките традиции, но най-вече позволяват да се погледне с усмивка на брачната тайнство.


В Древен Египет бракът между деца на фараони бил желан и поощряван. Сватбата между братя и сестри ограничавала вмешателството на странични хора в тесния кръг на избраните и запазвала чиста кръвта на династията. Наистина по този начин поколенията се израждали, но нали не се налагало да се дели семейното богатство.

При древните араби законът повелявал синът да се ожени за овдовялата си майка. Арменците пък смятат, че две деца, които са кърмени от една и съща кърмачка са брат и сестра „по мляко“ и евентуалният им брак се приема като кръвосмешение. Персийският закон позволява на брат да се ожени за сестра си. При индийците като препятствие за бракосъчетание се смятала принадлежността и служенето към един и същ тотем. При финикийците майката можела да се омъжи за своя син, а бащата да стане съпруг на дъщеря си.

В Гвинея например в деня на сватбата приятелите на жениха обграждали дома на родителите на булката и разигравали сцена на нападение, при която невестата тичала, а те я гонели. Майката на момичето нареждала проклятия по адрес на похитители не дъщеря си и към нейните думи се присъединявали всички жени от селото. Това продължавало цели 3 дни. После вземали на ръце девойката и я отнасяли в дома на жениха. Там гонитбата се възобновявала, като този път бягал и се криел бъдещият съпруг.

Сватбата при персите е била зрелищна театрална постановка. Дата на сватбата се опредяла от астролог, за да може този ден да се окаже благосклонен към младото семейство. Когато се стъмни, семейството и приятелите на жениха тръгвали с група музиканти към невестата.

Музикантите дарявали на всеки около себе си прекрасните звуци на радостта на сватята. Брачният договор давал бащата, а цялата церемония се извършвала на свещи и факли. След като вземат невестата, тя влизала в новия си дом с хляб, сол и сирене. Така и започвало тържеството, което било украсявано от танците на специално поканени за случая танцьори. Особено важно било всички да бъдат въвлечени в ритъма на танца. След танците младоженците се приближавал един към друг и най-сетне невестата сваляла своето фередже. Като след това захранвала мъжа си с хляб и сол.

Юдеите обичат да вдигат сватби в домовете си. Церемонията започва след като женихът и невестата сядат един до друг. Около тях застават гости, които ги обсипват с пшеничени зърна и нареждат: „Плодете се и се размножавайте. Нека мирът бъде с вас!“ След това младоженците отиват под балдахинов навес, които е поддържан от гостите. Невестата три път обикаля съпруга си, а след това той я хваща за ръка и заедно три пъти обикалят балдахиновия купол. Следва най-тържественият момент - свещеникът съединява ръцете на младите, покрива главите им с воал и произнасяйки молитва им подава чаша с вино. След края на молитвените думи чашата за вино се разбива в пода за щастие на семейството.

Претендентите за ръката и за сърцето на девойки от племето Ибо в Югоизточна Нигерия трябва да изтърпят няколко сурови изпитания. По пътя за своята избраница, младият мъж трябва да премине през ред от роднини на момичето, всеки от тях въоръжен с тояга. Горкичкият! Всеки роднина трябвало да удари възможно най-силно бъдещия зет като по-този начин се проверявала жизнената сила на мъжа и това дали той ще се справи с отговорността да бъде глава на семейство.

В централна Нигерия времето за женитба на момичето се решава от старейшината на племето. Ако е добре закръглена, то тя е готова за брак. Като гаранция за успешно семейство служела добре оформената жена. Ако обаче е слабичко, момичето трябвало да почака още няколко години. За да качи килограми, слабото момиче било затваряно в колиба, от която не можело да излиза с цел да не се движи много и да гори калории. Всеки ден бъдещата невеста трябвало да се храни с огромни количества питателна храна. Там кръглите форми са издигнати в култ.

В Албания младоженците нямат право да бъдат интимни през първата брачна нощ. Така наречената „нощ на въздържанието“ продължава 3 денонощия, в които младата невеста да стои далеч от съпруга си. Целта на този ритуал е да разсее злите сили и те да напуснат къщата.
По време на брачната церемония в Япония невестата и жениха са длъжни да изпият по 9 глътки саке. След първата глътка те официално се превръщат в съпруг и съпруга.

Във Финландия преди сватба невестата обикаля по дворовете и събирала всичко оставено й. Ако някой съсед не й бил оставил нищо, то момичето можело да му отмъсти.



Знаете ли, че:

• Традиционното сватбено блюдо за бедуините е печена камила, пълнена с жарен овен, който от своя страна е напълнен с варени кокошки, които са напълнени с риба и яйца.
• При папуасите в Нова Гвинея женихът донася като сватбен подарък на своята невеста 20 раковини, 20 пера от паун и 20 малки прасенца, които за папуасите са свещени животни. Жена от селото взимала едно от прасетата и го кърмела от гърдите си, докато порасне.
• Невестите във Франция едно време са били избирани по това дали умеят да готвят омлет.
• В Индия е разрешено на момичетата да се омъжат на 16 години, а на представителите на силния пол … на 5-6 години.
• В Кения са широко разпространени т.нар. „пробни бракове.“ Чак след като се роди детето, двойката има право да се бракосъчетае.
• В Тибет една жена може да има двама съпруга. В Индонезия невестата сама си избира съпруг. Ако той обаче поради някаква причина не й се нрави, след три месеца тя има право да си вземе нов мъж. Този мъж се нарича „приходящ,“ тъй като сутрин се прибира при майка си, а вечерта отново се връща при жена си.
• В Милано се плаща парична глоба, ако двама се целуват в центъра на града. А в Нова Хавана за признание в любов по телефона се плаща глоба от 10 долара. Във Венецуела обаче влюбените, които си пращат писма по пощата, плащат половината от нормалната пощенска такса. Тези писма трябва задължително да са сложени в розов плик.