Радина Велчева

РАДИНА ВЕЛЧЕВА е двигателят, моторът и всичко останало, което се сещате на фондация "Искам бебе". Благодарение на нея, един проблем, за който дори не се говореше, темата за безплодието, получава подкрепата на правителството. До всяка успяла жена, стои един голям мъж. Така е и с Радина! До нея от началото до сега стои Божидар, мъжът, с който е заедно вече 20 години!

Ради, кажи как се запознахте с Божидар?
На 15 октомври 2013 година ще празнуваме вече 20 годи- ни от нашето запознанство. Как стана това? Сигурно е било много вълнуващо. Работехме заедно в студентското радио "Гага", бяхме водещи, но не бяхме гаджета. Влюбихме се през 1994 година, беше средата на годината. Тогава преживях най-емоционалната си любов.

Ти ли му предложи?
Говорехме си много. Половин година след предаванията си оставахме и говорехме за книги, за хобита, за Библията, за какво ли не. На 1 юни 1996 година се оженихме. Той отиде в казармата, аз го чаках една година да се върне. Тогава, аз реших че искам да се занимавам с реклама, но нямаше никаква литература. Завършила съм българска филология и започнах работа в "Адиа", най-голямата рекламна агенция в България. Така от 96 година до сега се занимавам с медии и реклама и с това си изкарвам хляба.

Как от рекламата стигна до "Искам бебе"?
От 98 година работим за бебе и не ставаше, и не ставаше. Аз започнах да се лекувам, но лечението беше погрешно. Започнах работа в БНТ, после в много голяма рекламна агенция, но не ми беше достатъчно. Исках работа, която да бъде в обществена полза. Около проблемите със забременяването се сринах психически, сега и при пациентите забелязвам същото нещо. Аз съм плод на лекарска грешка и си мислех, че трябва да споделям с останалите, за да не се получават други такива грешки. Бях много объркана. После срещнах доктора, на който дължа много и до ден днешен ни подкрепя в пътя ни към мечтаното дете. През 2006 година, с професионалната режисьорска подкрепа на Божидар и заедно с моите приятели от АВ ДИЗАЙН ГРУП Валентин Стоянов и Александър Димитров, започнахме да правим тв предаване по телевизия "Европа""Надежда за живот". Намирахме истински истории, снимахме в инвитро лаборатории и бавно започнахме да създаваме един алтернативен екип в помощ на хората с проблемно забременяване. Много бързо те започнаха да ни "разпознават".
Звъняха до телевизията, пишеха ни писма и тогава стигнах до идеята, че вече ни трябва истинска организация, която да работи на принципа: от хората за хората. През месец март 2007 г. на празника на Благата вест основахме фондация "Искам бебе" и твърдя, че пет години и полови на след това имаме един от най-мощните доброволчески екипи от силно мотивирани, вярващи в истинската кауза и работещи хора. Защо избра това име?
Едно от момичетата, които снимах, изключително силна жена, не искаше да попълва никакви данни от формуляра за извършване на процедурата ин витро и докато снимахме, ми подаде един празен лист, на който отгоре беше написала с големи букви "Искам бебе". Оттогава това стана мой рефрен, мото и мечта!
Даже в самото начало, още в етапа на обмисляне на име на фондацията, ми се наложи да отида на едно събитие и си спомням, че се акредитирах така Радина Велчева от фондация "Искам бебе", а още дори не бяхме почнали юридическата процедура по регистрация… Но така е! Убедих се и с времето,че когато слушаш вътрешния си глас, убеден си, че вървиш в правилната посока и тогава цялата Вселена ти помага да стигнеш до мечтата си!

Коя беше първата кампания?
Тя беше със Сибанк. Заедно с техния екип стартирахме първата по рода си подобна програма за отпускане на кредит за лечение на безплодие. Ние им подарихме името на фондацията така стана Кредит "Искам бебе", а екипът на СиБанк вложи цялата си енергия, за да се случи популяризацията на кампанията. Оттам всъщност започна всичко! Оказа се, че много хора започнаха да звънят на посочения телефон (който всъщност беше телефон за информация за кредита), но търсеха помощ информационна и емоционална подкрепа за да се справят с проблемното забременяване.

Кой първи от политиците ви обърна внимание?
Благодарни сме много на Антония Първанова. Тя беше мой училищен лекар в гимназията в Добрич и разбра проблема ми като лекар, като жена и приятел. Получихме в самото начало и приятелската подкрепа на Мария Капон, на доц. Великов, на министър Евгени Желев и др. Всъщност ако трябва да говорим в цифри, още тогава се знаеше, че над 160-170 хиляди са двойките с безплодие в България, но нямаше никаква точна статистика. Мисля, че успяхме да сформираме още тогава един екип от съмишленици без значение от политическите им пристрастия и да направим огромната крачка напред. На 1-ви април 2009 година стартира работата на държавния Фонд Инвитро, който до ден днешен среща подкрепа от всички правителства. Пред 2010 година премиерът Бойко Борисов ни гарантира годишна помощ от 15 милиона лева и до ден днешен това обещание се спазва.

Колко пари се отпускат на всяка една жена?
Държавният фонд отпуска пари за извършване на до 3 процедури инвитро, като за всяка отделна процедура се заплаща до 5000 лева.

Колко деца са родени инвитро?
Финансирани са вече над 10 000 двойки, отчитаме средна успеваемост от 25%. Това значи, че над 2500 бебета са родени за три години, а всеки ден получаваме информация за още и още родени бебета. Това са деца, които де факто нямаше да се родят, ако не беше тази програма. Не мога и да си помисля при отчитането на демографския спад в момента, какво бихме правили, ако я няма тази политика. Огромни благодарности искам да изкажа към неуморния екип на Фонда, както и на директора д-р Николай Лалев, който е един невероятен човек, винаги усмихнат, позитивен, вярващ в добрите каузи…

Ето, че стигнахме и до Йоанна, вашата дъщеря. Кога се появи тя?
Преди година и половина си подадохме документите. Имам зад гърба си доста опити инвитро. Всеки опит ми вдъхваше нови и нови надежди, че нещата ще се получат. Лично аз съм винаги настроена позитивно. Това е човешкото и нормалното все се надяваш, че ще стане, че ще видиш двете чертички на положителния тест за бременност, но явно Бог е имал по-добър план за нас с Божидар в този момент. Взехме решението за осиновяване твърдо и от цялото ни сърце. Мисля, че това е решаващо да нямаш никакви съмнения, че искаш да дадеш любовта си на едно мъниче, което си няма дом и семейство. А и както си казваме често у дома, когато вземеш решението истински, Космосът ти помага. На 10 февруари беше един студен петък, когато ни позвъниха от социалните служби, за да ни кажат, че сме одобрени от Комисията за едно момиченце. На 13 февруари тръгнахме към Дома, за да се срещнем с нашата принцеса… Беше студено, навяваше много сняг… около 5 часа пътувахме, за да стигнем късно вечерта и да успеем да видим детето. Така видяхме нашата Йоанна за първи път.

Ти какво каза, когато я видя?
Чаках я с очи, все гледах към вратата на стаята за свиждане… Кога ще ни я доведат. И я доведоха мъничка, в син анцуг, с качулка… В този момент само избухнах в плач, обърнах се на другата страна и...онемях. Толкова дълго съм чакала този момент, а когато дойде, не можах да кажа нищо. Божидар я взе на ръце, гушна я… и вече знаехме, че това е нашата дъщеря! И така, на 9 март малката Йоанна прекрачи прага на дома си и цялата ни къща светна!

Искате ли още едно дете?
Да, да, да! Това си казваме и вкъщи, че ако искаме Йоанна да е истински щастлива, то тя трябва да расте с другарче! Аз самата съм отраснала с брат, Божидар има две сестри и двама братя и мислим, че това е от изключително значение за всеки човек да знае, че си имаш братско рамо, на което да поплачеш и да споделяш радостите си! Ради и аз продължаваме на плачем и след края на интервюто, защото тук приказката завършва толкова хубаво и всички герои са щастливи!

Интервюто взе: Мариана Аршева Снимки: Калина Арсова "Калина ме снима"