Трудните деца не са лоши деца, просто това са деца, с които родителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.

Много често обаче именно тези твърдоглави, волеви, енергични и инатливи деца порастват, за да станат лидери в различни области на живота. Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важното в случая е не да се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.
   
През кабинета на Андрю Фулър са минали хиляди хора с проблемни деца. След години практика той обаче забелязва известна повторяемост в типа деца и техните поведенчески проблеми.

Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи за въздействие.

Андрю Фулър също разглежда проблемите у децата и в зависимост от възрастовата група. Родителите на петгодишните деца ще се изправят пред съвсем различни предизвикателства от тези, които имат тийнейджъри, така че познаването на възрастовите проблеми помага на родителите да разпознаят критичната ситуация и да реагират адекватно.

Дадени са различни техники и напътствия за обуздаване на децата, за създаване на здравословни навици, за развиване на интересите им, за изграждане на отношения на любов и доверие в семейството. Разгледани са най-често срещаните проблеми и са предложени различни методи и средства за справяне с положението.

ТИПОВЕ ТРУДНИ ДЕЦА

Андрю Фулър: Един ден най-сетне разбрах, че всъщност в кабинета ми се въртят едни и същи деца. Вярно, с различни лица, странности и характери, но основните модели се повтаряха почти буквално. След като обсъдих откритието си на семинари със стотици хиляди родители и учители, идеите се избистриха до няколко ясно разпознаваеми модела на поведение.

Манипулаторите: Тези деца могат напълно да омаят възрастните и да ги въртят на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най-добри във всичко.

В някои случаи тормозят другите деца, но са истински майстори да се правят на „света вода ненапита“ пред възрастните.

Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата.

Дипломатите: Тези деца са необикновено умни и безкрайно изобретателни. Денис Белята е типичен представител за този вид.

Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да се спрат. Никога не се признават за победени.

Ако сте родители на такова дете, вечно ще се люшкате между две чувства: смеха и удоволствието от забавлението и желанието да го удушите.

Спорещите: Тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенствотo. Те са енергични и решителни деца с дар слово – смъртоносна комбинация! Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и „дали е честно“.

Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия, сякаш сте в Международния съд за правата на човека.

Състезателите: За тях победата е най-важна; готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето дори когато е против собствените им интереси, завладени от жаждата за победа.

Те имат невероятен дух и биха могли да завладеят целия свят. Или поне вашия дом!

Битките може да се водят години наред, което ви оставя с горчивото чувство, че никога не сте се борили толкова дълго... за толкова  дребни неща.

Смелчаците: Тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Смелчаците се познават отдалеч: често накуцват или са бинтовани.

Безстрашието им е пословично, но не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат – тъй като те не изпитват страх, и през ум не им минава, че вие може да се притесните.

Отглеждането им е като да упражнявате екстремен спорт.

Тихите бунтари: Те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани.

Вбесяват родителите си с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си и трудно разкриват мислите и чувствата си.

Понякога ви се струва, че изобщо не ви чуват и не разбират какво им говорите.

Мнозина от тихите бунтари са много умни и извънредно чувствителни. Някои биха могли да коментират порастването си така: „Детството ми премина чудесно, само дето едва не подлудих нашите“.

Наръчник  за разпознаване на трудни деца

Един от най-големите парадокси в живота е, че много от децата, които като малки са подлудявали родителите си, в крайна сметка стават високопоставени и влиятелни личности, когато пораснат. Те имат невероятна енергия и лидерски потенциал. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:

1.Обичливи, мили, дружелюбни, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.

2.Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца наистина са трудни за отглеждане... Те могат буквално да докарат родителите си до лудост. Но пък именно те са щедро надарени с качества на пионери и водачи.


Златни правила  при отглеждане на трудни деца

1. „Луд умора няма!“

Енергията на трудните деца никога не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или тийнейджър разполага с много повече енергия, която да вложи в избухналия спор, отколкото възрастният – срещу него. При това е готово да изразходва енергията си до капка, за да спечели битката. Затова мъдрите родители би трябвало да ограничават областите, в които смятат да постигнат положителни резултати. Не се изсилвайте!

Като цяло е добре да определите типа поведение, който желаете да насърчите, и типа поведение, който искате да ограничите. След това се заемете само с тези два приоритета и работете върху тях най-малко шест седмици. Ако се нагърбите с прекалено много задачи, не само че няма да получите медал, но и ще стигнете до пълно изтощение.

2. Два остри камъка брашно не мелят

Изследванията на мозъчната активност на деца и тийнейджъри по време на конфликт, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), установяват някои интересни особености. Това означава, че в разгара на скандала детето е разумно почти колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е пълна загуба на време. Колкото и да ви се струват важни собствените ви безценни съвети, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, тъй като мозъчните области, които са „отговорни” за слушането и ученето, в момента не са активни.

Когато избухвате, вашата способност да мислите разумно също се доближава до тази на крокодила. Какъв разговор могат да водят два разярени крокодила? Те могат само да се хапят взаимно. Както казва поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, ако е възможно, първо се отдалечете, „успокойте топката”, вземете се в ръце – и едва тогава действайте.



3. Не се търкаляйте в калта за радост на прасето!

Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, неочакваните обрати като в сапунен сериал, ужасите и екшъна. Не само това, те притежават огромен талант да създават драма, ужаси и екшън. Тъй като драматичното ги залива отвсякъде, те са свикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.

Винаги казвам на родителите, че да водиш спор с проблемно дете, е горе-долу като да се бориш с прасе в калта: накрая и двамата сте се оцапали до ушите, но само прасето е доволно. Така че ако искате да доставите радост на хлапето с някой скандал или караница – моля, но ако наистина искате да му помогнете да промени поведението си, ще трябва да потърсите друг начин.

4. Делата са по-важни от думите

Често по-важно е не какво казвате, а какво вършите. През последните десетилетия се наложи тенденцията родителите да обясняват всичко на децата си. Някои обяснения действително са полезни, но родителите, изглежда, решиха, че ако просто обясняват и обясняват на децата си, нещата сами ще се наредят.

Това може и да върши работа в някои случаи, но трудните деца рядко се заслушват достатъчно, за да вникнат в думите, или са твърде заети да ви убеждават в собствената си позиция, така че в крайна сметка от усилията ви нищо няма да излезе. При трудните деца делата определено са по-важни от думите.

Много проучвания сочат, че малките ритуали в семейния живот притежават могъща позитивна сила. Ритуалите изграждат добра атмосфера и навици, а при трудните деца навиците и ритуалите вършат чудесна работа. Не е нужно ритуалите да са скъпи – всъщност най-ценните от тях струват много малко или дори нищо в парично изражение. Ритуалите са онези неща, за които децата един ден ще си спомнят: „Мама винаги ни водеше...” или „Татко не пропускаше...”

Вашите ритуали сигурно ще са различни от тези на другите семейства. Може да е пица в петък вечер, разходка след вечеря в сряда или задължителен филм в неделя вечер. Ритуалът е семейно събитие, което се случва постоянно и неотменно, без значение какво е било поведението на децата.

Ритуалите са като закачалка, на която хората окачват хубавите спомени в живота си.

5. Изградете у детето устойчивост

Устойчивост е онова качество на характера, което ни помага да виждаме хубавото и в лошите ситуации. Както съветва една популярна сентенция, ако животът ни поднесе лимон, можем да направим лимонада. Когато настъпят трудни времена, точно тази вътрешна жилавост помага да се издигнем над пречките и да ги победим.

Децата и тийнейджърите развиват устойчивост, когато имат:

• сигурността, че са обичани в семейството си;
• разнообразна група от приятели;
• възрастен извън семейството, с когото се разбират.

Ще помогнете на детето да изгради вътрешна устойчивост, като винаги ясно му показвате, че го обичате (макар също така ясно да показвате, че не харесвате начина, по който се държи в момента).

Един от начините свободно да изразявате обичта си към трудното дете е да не му отстъпвате до степен, в която вие самите се чувствате използвани.

Родителите често дават прекалено много от себе си и накрая се чувстват омерзени и използвани, а омерзението стопява добрите отношения в семейството. Ако усещате това – спрете! Дайте си малко почивка. Известно време не предлагайте помощта си за щяло и нещяло.

Андрю Фулър, „Трудните деца”
Издателство „Хермес”