Детската фантазия – нормално явление или повод за притеснение

Малките деца имат склонността да си измислят разни недействителни неща и това се дължи освен на тяхната богата фантазия, и на желанието им да бъдат център на внимание. Психолозите са на мнение, че малчуганите в предучилищна възраст са с най-активно въображение и това се обяснява с по-уединения им начин на живот. Бягството от действителността не е напълно бягство от реалността, а по-скоро пренасяне в техен собствен свят, което стимулира фантазията им още повече. Родителите на по-затворените деца трябва да бъдат наблюдателни, защото макар и изключително рядко, се случва някои от тях да развият аутизъм – психологично заболяване, при което човек живее в свое затворено вътрешно пространство и активно се изолира от външната среда. Според диагностичните класификации на психичните разстройства симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, тъй като проявленията през първите две години са неспецифични.

Въображаемите приятели и нереалните събития са част от повечето детски игри и обикновено не са повод за притеснения. Но ако детето продължи да фантазира по-дълго време, родителите започват да се тревожат и тръгват да търсят професионална помощ. Според психолозите е напълно погрешно да наказваме малчугана, понеже той си измисля. Най-важното е да се вгледаме в детето си и да се опитаме да открием причината за проблема. В повечето случаи зад детските пакости стоят въображението и външните влияния, а не някакви лоши намерения.

Кога детето започва да различава фантазията от реалността? Това е въпрос с повишена трудност, защото способността за разграничаване на измисленото от реалното се развива индивидуално при всяко дете. Най-често това се случва, когато детето тръгне на училище. Въображаемите образи и възприятията са в еднаква степен продукт от дейността на мозъка и съзнанието. Децата пренасят в действителността измислените от тях същества, анимационни и приказни герои като Батман, Супермен и Барби, които правят техния свят по-наситен и интересен. Понякога фантазията има и психотерапевтични функции. Това, което е неизпълнимо за малките в реалността, става възможно в неговия фантастичен свят и той става още по-привлекателен и атрактивен. Нека оставим децата ни да се забавляват!

Ноември 2008