Дом и уют
Kонтролирайте децата, когато са пред компютъра

Хлапета на всякаква възраст прекарват голямата част от времето си пред монитора, играят игри, сърфират из интернет и комуникират чрез фейсбуук. Часовете, изкарани пред компютъра, заседяването пред тази машинка и животът във виртуалния свят оставят сериозни последици върху психическото и физическото развитие на малчуганите, които могат да си навлекат какви ли не неудачи заради “приятелствата” си от мpежата. Заседяването пред монитора води до проблеми с гръбначния стълб, уврежда зрението, не пощадява също и слуха. Децата стават изнервени, затварят се в себе си и все по-малко комуникират с връстниците си.
Родители, помагайте!
Хлапетата заменят реалния свят за виртуалния. Вместо да играят с приятелчетата си на въздух или поне да говорят по телефона, те избират онлайн комуникацията. При това не са наясно, че неконтролираното и невнимателното общуване по интернет може да им навлече редица проблеми. Според специалистите достъп до тази обществена мрежа не би трябвало да имат деца, които не са навършили поне 13 години. За съжаление няма начин да се забрани на младите да “създават профили” – онова, което те често правят, тъй като интернет е “държава без полиция”. И точно заради това родителите трябва да контролират хлапетата си. Ако не знаят какво да кажат на малчуганите, ето няколко основни правила:
- В мрежата не бива да се слагат снимки, които са правени пред къщата или сградата, в която живеете, тъй като престъпниците и педофилите, които дебнат във фейсбуук, по този начин могат да разберат с лекота къде живее потенциалната жертва и в кое училище учи.
- Не бива да се пише е-адрес, номера на телефони, подобни данни.
Ако детето реши да се срещне с някого, с когото се е запознало във фейсбуук, трябва да каже това на родителите си. Не бива да ходи на срещата само. Освен че трябва да контролират “престоя” на малчуганите в интернет, татковците и майките трябва да знаят кои игрички са подходящи за възрастта на детето им. Тези, които са изпълнени с насилие, убийства и кръв, могат да оставят дълбоки следи дори и в ума на възрастен човек – какво остава за дете, и на дечковците се препоръчват стратегии или спортни игри.
Зависимите от нета са агресивни
Една от тежките последици от безконтролираното и прекомерно използване на комютъра може да бъде зависимостта от тази машинка. При децата тази зависимост се усилва при видео игрите, лудото сърфиране из интернет, писането във фейсбуук, скайп и т.н. Световната здравна организация все още не е признала този вид зависимост като заболяване, но все пак тя съществува, а и е лечима. Детето е зависимо от компютъра, когато негова доминантна активност е играенето на игри или сърфирането и когато то вече не може да контролира използването на глобалната мрежа. Зависимите от компютъра имат недобра концентрация, страдат от безсъние, чувстват се изолирани, себични и агресивни са. Често бъркат виртуалния и реалния свят, занемаряват задълженията си, което при хлапетата означава и изоставяне на школото. Най-зависими от интернет са младежите на възраст от 16 до 26 години, а в последно време подобно състояние се наблюдава и при ученици в седми – осми клас.
Заключете компютъра
Родителите, които се съмняват, че децата им са станали или са на път да се превърнат в зависими от интернет, най-напред трябва да потърсят помощ от психолог, който да помогне на хлапетата. За да не премине малчуганът границата на зависимост, татковците и майките трябва да говорят с наследниците си, да им разкажат за възможните неблагоприятни последици от прекомерната „работа“ пред компютъра и да ограничат времето, което детето ще изкара пред машинката.
Всяка една оперативна система има опция “родителски контрол”, от която би трябвало да се възползват родителите. Те от своя страна обаче се страхуват, че могат да повредят компютъра. И затова би следвало да се обучат повече в работата си с чудото на 21-ви век и да се информират повече за зависимостта от машинката.
Повече вреда, отколкото полза
На симпозиума “Игри за учене”, неотдавна проведен в Ню Йорк, няколко участници оценили, че хората, които играят бързи игрички, са по-проницателни, по-внимателни са и схващат по-бързо. Освен това станало ясно, че игрите, освен че са забавни, тестват и паметта на играчите, координацията на очите и ръцете, способността за реагиране на това, което се случва на монитора. Специалистите са на мнение, че играчът с играта си се учи да се приспособява към изискванията, и са уверени, че тези игрички ще се превърнат в част от училищната програма, но за това има още много време. А противниците на електронните “геймчета” не им останали длъжни и направили изявлението, че негативните ефекти на игрите с насилие са толкова силни, че няма смисъл дори от споменаването на положителните страни.