Катя и Здравко

Имам уговорена среща. И то не с кого да е, а с Катя и Здравко от „Ритон”. Вълнувам се по своему, защото това са ми едни от любимите поп изпълнители още от детските години. Стигам до тяхното жилище и още на входа любезен пазач ме качва до дома им. Двата часа на кафе, особено ако ти го прави самия Здравко, минават много бързо.

Как реши да се занимаваш с музика? Как влезе в консерваторията?
К: От страна на баща ми съм от музикална фамилия, а той беше изключително музикален, свиреше на китара, пееше страхотно и вкъщи ставаха големи купони. Здравко хвана един такъв период, защото известно време живеехме при родителите ми. Той стана свидетел на тези безспирни купони всяка вечер. Баща ми постоянно пееше латиноамерикански и испански песни и може би оттам идва и моята любов към латино музиката. От малка уча пиано, солфеж и всичко останало, свързано с музика. Имам братовчедка оперна певица, братовчед балетист от същия този род, леля ми също е музикантка. Съвсем естествено исках да уча в музикално училище, но там трябваше да уча класика, а в интерес на истината не можех да си представя, че ще бъда оперна певица. Ходех на уроци, за да се подготвя за изпитите и в един момент си дадох сметка, че трябва да пея поп музика. Единственото място, в което можеше да се учи поп музика, беше естрадният отдел на консерваторията. И си казах, че след като завърша гимназия ще кандидатствам там, това ми беше мечтата. Не знам коя година се е сформирал този отдел, но в момента, в който разбрах, че го има, си казах, че ще уча там. Като завърших гимназия, кандидатствах и веднага ме приеха за моя радост, защото там срещнах Здравко, когото не бяха приели предната година. Ако го бяха приели веднага след войниклъка, щяхме да се разминем.
З: Трябваше задължително да ходиш на уроци при някои от корифеите, които преподават, а аз сам се готвех.
В един курс ли бяхте?
К: Да, там се запознахме.
Теб като те приеха, плати ли на някого?
З: Не, не платих. Завърших една школа в годината, в която не ме приеха и през цялото време се готвех упорито. Тогава не разбрах каква е била причината и доста след това научих какво е корупция. Бях много подготвен и нямаше как да не ме приемат. На теоретичния изпит бях жесток, просто нямах грешка. Имах много знания и всичко, което учехме в консерваторията първите години, вече го знаех.
Кате, ти плащаше ли си за уроците?
К: Да, нямаше как.
Баща ти имаше ли музикално образование?
К: Не, той имаше икономическо образование. От малък е свирил по оркестри самодейно, любителски. Когато баща ми е бил млад, всичко е било самодейно, малко хора са се занимавали професионално с музика.
Когато те приеха в консерваторията, как станахте гаджета със Здравко?
К: Той беше най-готин като визия.
Колко човека бяхте в курса?
К: 20 певци и 20 инструменталисти. Като ги огледах, той беше най-симпатичен.
А ти на колко години беше тогава?
К: Тръгнах рано на училище и на 17 вече учех в консерваторията. Тогава в отдела имаше хора от всякакви възрасти, имаше един 40-годишен, викахме му “чичо”, защото ни се струваше ужасно възрастен, беше инструменталист. Имаше певци по на 27-28 години.
З: Аз бях на 22.
К: Четири години ни е разликата.
На колко години се омъжи за него?
К: На 20.
Защо толкова бързо?
К: За да не се изпуснем. Докато бяхме студенти и работехме по чужбина, когато се връщахме в България нямахме собствено жилище и живеехме при родителите ми. Майка ми в един момент каза: “Колкото и да сме либерални с баща ти, все пак решавайте. Ако ще се жените, оставайте тук, но ако няма да се жените, Здравко да си търси квартира”. Тогава й казах, че ще се женим и се оженихме на бърза ръка.
З: За един месец се оженихме и се върнахме в Полша.
К: Прибрахме се, за да си купим кола, защото там обикаляхме от град на град по вариетета, свършвахме късно и половината от хонорарите ни отиваха за таксита. Всички по-стари колеги ни съветваха да си вземем кола. Събирахме една година пари, прибрахме се в България за един месец, купихме си кола, оженихме се и пак се върнахме там.
Кате, след като се оженихте и живеехте заедно, ти имаше ли ухажори?
К: Имах естествено.
Кой е бил най-настоятелният?
К: Всички бяха настоятелни, особено когато бяхме младо семейство. Сега вече са по-малко настоятелните.
Разкажете някоя интересна ситуация от времето на социализма, когато сте пътували? Имало ли е някакви забрани?
З: Проблеми имаха “Тоника” и “Сигнал”, за други не знам.
Не са ви забранявали да носите по-разголени дрехи или дрехи от чужбина?
К: Не. Имаше само един момент, в който бяха забранили потурите, когато бяха на мода.
З: Това беше покрай Възродителния процес.
К: Но само по телевизията, иначе по концерти нямаше проблем.
А Тодор Живков бил ли е на ваш концерт?
З: Не. Присъствал е само на някакви общи концерти по случай някой празник.
Аня Пенчева казва във свои интервюта, че той й е подарил апартамент...
З: Нашите театрали бяха под егидата на Станиславски и бяха повече като свои на партията. Ние всички, които упорито работехме, бяхме трънче в очите. В медиите винаги се пишеше за грандиозни постановки, а в залите се събираха по 300 души. Ние правехме концерти един след друг, на които събирахме по 5000 души, бяхме на турнета по един месец и 300 хиляди души ни посещаваха на едно турне, но това не се пишеше. Масовите мероприятия и хора като нас, като “Сигнал” се смятаха за опасни, защото събирахме много хора на едно място. Можехме да ги манипулираме, тъй като хората ни обичаха и това беше опасно. Но пък иначе никой не ни е пречил, просто нямаше достатъчно публичност на изявите ни. На нас ни беше добре, защото правехме огромни концерти – по стадиони и къде ли не, но това не се свеждаше до широките маси, не се афишираше.
К: Много хора не знаят, че е имало такива работи. Не помнят, че сме правили такива концерти.
З: Всичко беше някак от ухо на ухо.
Какво мислите за попфолк изпълнителите, които сега правят концерти по стадионите?
К: Какво да мисля – евала.
З: Щом могат да напълнят стадиона, щом могат да организират такова грандиозно събитие, им свалям шапка. Ние сме хора, които са организирали подобни събития и знаем колко трудно се прави това. Въпросът е може би дали харесваме попфолк или не.
Харесвате ли?
З: Според мен понятието “попфолк” не съществува. Това си е поп музика, говоря за едни основни изпълнители, които правят истинска популярна музика.
Кои са ви приятелите от поп музиката?
З: Какво значи приятели?
К: Нямаме някои супер близки приятели.
Някои, с които поддържате връзка?
К: С Мишо Белчев, който е и певец, и автор, сме близки. С всички сме в добри отношения. Ако трябва да прецизираме с кого сме се събирали най-много на маса, това е Марги Хранова.
Вие сте добри приятели и с Филип Киркоров. Как ви посреща руската публика и предстои ли ви скоро турне там?
К: Скоро не ни предстои, за съжаление, но иначе какво да кажа за руската публика, освен че е страшно ерудирана. Вълшебна е, защото руснаците много уважават хората на изкуството. Те ходят на концерт с най-хубавите си дрехи и го съпреживяват като страхотен празник. Дори да не им хареса това, което правиш, те пак те аплодират силно. Да не говорим за цветята, за автографите и как те преследват феновете по хотели. От една страна си казваш, че е уморително, но пък и приятно. Самият Филип, когато е тук, се учудва, че няма потеря след нас.
Не е ли по-спокойно да е така?
К: Ние сме били там и сме видели с очите си как тълпа тръгва след теб. Страшно е, особено ако си голяма звезда. Ние бяхме на едно турне с Филип и той тогава беше в пика на кариерата си и не можехме да ходим по улиците. В един момент имаш чувството, че ще те притиснат до стената и ще те смачкат.

Кой е създател на името “Ритон”?
К: Любен Цветков.
А той какъв е?
К: Музикант. Докато бяхме студенти, две години участвахме като солисти в самодеен състав, който беше към читалището “Лиляна Димитрова”, сега е културен дом “Средец”. Любен Цветков беше ръководител. Между другото година или две ние се подвизавахме в чужбина под името “Студио 2”, това е първото ни име. Но след като решихме, че ще правим кариера в България, ни казаха от радиото, че не може да бъдем със същото име, защото се дублира със “Студио Ве”. Трябваше спешно да си сменим името и Любен Цветков ни предложи “Ритон”. Тогава нямаше такива хора, които да ти изчислят вибрациите.
Каквито си ги създадеш, това е...
К: Сигурно има нещо вярно във вибрациите на името, числото, в нумерологията и астрологията. Аз не съм от хората, които тотално се зашеметяват и ако прочетат днес, че не трябва да излизат от вкъщи, нямат да излязат, но има нещо вярно в това.
Искате ли да благодарите на някого от спонсорите си?
К: На “Интерком груп”и на “Корпоративна банка”. При “Корпоративна банка” съвсем случайно се получи, защото ходя през ден да пускам платежни при тях и реших да говоря с шефа на клона Александър Драговчев. Дадох му оферта и той е говорил с главните шефове, обади ми се по телефона и каза, че са съгласни. Всъщност ние работим с тях, защото всичките ни сметки са там. Аз съм много доволна от “Корпоративна банка”, защото при налични влогове в сметка процентът е 8,5 и не го променят вече от пет години, но това малко хора го знаят, защото те нямат активна реклама. 8,5% е лихвата към личния влог и разполагаш със сметката си по всяко време.