Венета Рангелова: „Любимата ми дестинация е сцената...”

Родена е в гр. Пловдив, зодия Риби с асцендент Скорпион. Завършила е естрадния отдел на Консерваторията в класа на Георги Кордов. Четири години работи във вокална група „Стил” и след това започва самостоятелно с мениджъра Панайот Марков, а композиторката Мария Ганева е неин пръв помощник по време на реализирането на първите две дългосвирещи плочи.

 

Венета, знам, че и ти самата пишеш текстове за песните си?

Да, напоследък имам мои авторски песни и мои текстове. Албумът, който направих сега, е със стари неща „The Best” от 84 до 2000 година, каквото съм записала, най-доброто, съдържа 21 песни. В него моите верни почитатели могат да намерят както някои дискотечни шлагери и хитове, които помнят от близкото минало, така и някои от баладите, които аз много обичам. Има песни на Мария Ганева, на Митко Щерев, на Зорница Попова и Тодор Филков. В момента подготвям и нов албум, с работно заглавие „Утре” по една моя авторска песен. Надявам се до края на годината да успея да реализирам повечето от нещата, не бих казала, че ще реализирам целия проект, тъй като в момента без финансова подкрепа трудно се работи. Аз не съм от тези хора, които да умеят да чукат по вратите и да молят за спонсори, така че чакам на съдбата. Този албум се случи точно по този начин, по телефона ми се обадиха от „БГ къмпани”, които издадоха „The Best” албума, и след година той вече е факт.

 

Как се насочи към музиката? От малка ли пееш?

Това  беше след един „Златен Орфей”, влюбих се в песните на Лили Иванова, това беше певицата, песните на която пеех, като бях дете. След това харесвах много Маргарита Хранова, тези две певици от българските обособиха моето желание да стана и аз певица и да работя на сцена. По онези времена нямаше много информация и не познавахме много от чуждите изпълнители, знаехме само Том Джоунс и Бийтълс. След това завърших Консерваторията и попаднах в група „Стил”, но детската ми мечта беше да бъда самостоятелна певица.

 

Родителите подкрепиха ли те, как приеха това твое желание?

В самото начало баща ми беше против това нещо. Казвайки ми, че „певиците са развей прах” в кавички казано, но когато след години вече бях стъпила на сцена той с много умиление ме поглеждаше и ми казваше: „Камъкът си тежи на мястото”, в такъв смисъл, че мен сцената не ме промени, останах вярна на себе си, не се разболях от звездомания. Освен това, израснах в патриархално семейство, в което ме възпитаваха на морал. Смятам, че успях да съхраня себе си.

 

Ти имаш ли деца?

Да, имам син, който след един месец ще навърши 15 години. Учи в училище с английски профил. Влечат го много компютрите, тренира футбол.

 

Той наследил ли е таланта ти, има ли музикални заложби?

Има определено, той е много музикален още от малък, пее абсолютно вярно, но аз не искам да определям избора в живота му, искам той да го направи сам. Ако каже, аз ще застана твърдо зад него и ще бъда негов пръв помощник, но изборът е негов, а и за сега го влекат повече компютрите.

 

Да поговорим за типично женски неща, какъв е твоят стил на обличане и как поддържаш фигурата си?

Разбира се, че като всяка жена се интересувам от модните тенденции, но все пак се съобразявам и с това, че аз не съм висока жена и не би ми стояло всичко, което би стояло на една висока жена. Обичам спортно-елегантния стил, а вечер, ако отивам някъде, обичам да се направя като принцеса, независимо че вкъщи мога да бъда като пепеляшка. Нося обувки на висок ток или абсолютно равни, зависи с какво съм облечена. В ежедневието обличам повече панталони, тъй като е по-удобно, а за вечер естествено рокли, може би защото искам в живота си да бъда щастлива като принцеса, а все още не съм успяла да намеря това щастие и тези рокли ми дават част от това чувство и ме даряват с тази емоция... Фигурата си поддържам с упражненията на Мирзакарим Норбеков, които са за целия организъм, за здраве, за тонус, за радост, дори за младост. Не успявам всеки ден да намеря време за това, но има поредица от дни, когато мога ди ги правя – 15 дни, след това правя известна пауза. Нищо друго специално. Спазвам и постите, които са два пъти през годината. Разбира се, не стигам до крайности, в такъв смисъл, че понякога може да си хапна нещо малко, защото пък има моменти, в които ми прималява. Обичам постната храна и малко употребявам месо.  По принцип ми е приятно по време на Великденските и Коледните пости да бъда по-смирена, по-сдържана с цялото си поведение.

 

Как си почиваш, какво обичаш да правиш през свободното си време?

В момента имам голямо желание и нужда от почивка. Много неща са се натрупали в мене. Почивам си, когато пътувам и се срещам с мои близки и приятели. Ежедневно релаксирам вкъщи, като си устройвам сама закуска в леглото. Някой ще каже, че от това се дебелее, но аз го правя по всяко време. Не е задължително да е само сутрин, след обяд или привечер. Когато нещо ми се яде, слагам си на една табла, лягам си в леглото и изпитвам хармония и някакъв комфорт. Това е ежедневно, а всъщност срещите с моите близки и пътуванията ме разнообразяват, но  пътувания за удоволствие. Преди време правех по осем или десет участия на ден. След осмото участие вече ми се разтреперваха краката и не исках повече да участвам, но налагаше се, трябваше да бъдем точни към хората, искаха да ни видят във всяко кътче на България.

 

Къде обичаш винаги да се връщаш, някое кътче, място или дестинация любими за теб?

 

Връщам се винаги с удоволствие в моя роден град, града на седемте тепета, неповторимо красивия Пловдив. Любимото ми място там е централната градина, или бившата Цар Симеонова градина както я наричаха, може би защото е свързана с моето детство, но тя е и много красива. Има си и пеещи фонтани, които навремето бяха по-красиви, отколкото сега, но наистина това е едно от любимите ми места, то ме зарежда положително с енергия. А любима дестинация, разбира се, че ми е сцената! Защото обменът, който се получава между хората, е неповторим и аз давам част от себе си, с любов. Това е обмен, който ме зарежда положително и аз релаксирам по този начин. Сега имам музикална школа и ученици. Не работя на сцена, а съм седнала зад пианото и работя с млади момчета и момичета. И пак, не смятам това за стъпало надолу от моята кариера, напротив, като продължение, защото аз давам част от себе си както когато съм на сцена, така и когато обучавам. По принцип съм доста сензитивен човек, умея и успявам да открия най-кратката пътечка до всеки, за да успея да му предам това което искам.

 

Какво мислиш за поп фолк музиката, тя в момента е доминираща?

Аз се въздържам от коментари, щом са решили да я има, щом успяват да печелят пари...само мога да кажа да са живи и здрави, разбира се, аз харесвам нещо друго.

 

Как се виждаш след 10 години?

Надявам се да бъда щастлива, да не слизам от музикалното поприще, дали ще бъда на сцена или с моите ученици, да бъда обградена с много любов, това е щастието!