Ексклузивно
Школата за богове на Стефано Д’Анна
Икономист, социолог и писател, от една страна, същевременно визионер и преподавател, Стефано Д’Анна е международен лектор, ключов оратор и уважаван гост на много значими международни конгреси и форуми в Европа, Съединените щати и Южна Америка.
През последните години стартира цикъл „Семинари по лидерство, интегритет и корпоративно дълголетие“, предоставяйки на международните корпоративни лидери откритията си по тези теми. Автор е на книгите „Berlusconi in Concert“ („Берлускони на концерт”) и „Школата за богове“ – световен бестселър, преведен вече на основните европейски езици, както и на руски, китайски, турски и португалски за Бразилия.
На 2 декември 2010 г. той се оттегля от ректорския пост на Европейската школа по икономика, който заема от 1994 г., за да встъпи в длъжност като вицепрезидент на Фондацията на Европейската школа по икономика в Ню Йорк, и насочва изцяло усилията си към създаването на изключително напредничава Програма за подготовка на лидери, наречена „Бъдещи световни лидери“, по която се обучават специално подбрани студенти от всички краища на света.
Програмата се ангажира с амбициозната задача да ги учи на нещо, което не се предлага в нито един университет на планетата – как да развият чувство за изключителна прецизност, безгранична любов към свободата и непреходна цялостност – основни качества на лидера и най-важните постижения в живота на човека.
Кой е Стефано Д’Анна?
Човек, който търси истинското дълбоко в себе си.
Как се роди идеята да създадете тази книга и от какви чувства бяхте обзет, докато я пишехте?
Мечтателя ми заръча да напиша тази Книга и ми даде заглавието. Тя никога не би видяла бял свят, нямаше да съм написал нито ред, ако не бях срещнал Мечтателя и не се бях докоснал до Неговото учение. Започнах да водя и да събирам записките си още от първия ден, от първата ни среща и на практика продължих да правя това без прекъсване в продължение на двадесетгодишното си чиракуване. Дори когато записките започнаха да се навързват и обединяват под формата на книга, завършването й ми отне доста години. Книгата представлява философски роман, в чиято основа стои собствената ми биография. Беше трудно и болезнено да я пиша, тъй като тя изискваше огромна искреност от моя страна. Това дълго узряване на плода бе по някакъв начин неизбежно и необходимо, както идеите и принципите на Мечтателя се нуждаеха от време, за да окажат въздействието си върху живота ми. В нея аз играя двойна роля – на учен-наблюдател и на морско свинче – наблюдавания обект.
Как смятате – защо книгата привлече вниманието на толкова много хора?
По ред причини: a) Заради Мечтателя, който е напълно нов литературен герой – действителен, преизпълнен от живот и същевременно необятен и неизмерим. Той е едновременно модерен и вечен, извън времето. Той носи в себе си мъдрост, без да принадлежи на която и да било религия или философия. Любовта Му е безмилостна. Той е живото обещание, че един ден всички ние можем да се превърнем в Мечтателя, в господари на собствената си съдба. б) Заради главния герой, който е един обикновен човек. Читателите се идентифицират с морското свинче и изпитват съчувствие към главния герой за всички трудности и безкрайни усилия, през които той преминава, за да приложи на практика думите на Мечтателя в собствения си живот. в) Освен всичко останало Книгата е и карта, план за бягство. Читателите спонтанно вземат страната на човека, готов да побегне, на човека, който мечтае свободата си. Той придава реалност на мечтата, която принадлежи на всички нас и превръща живота ни в преносим рай.
Използваното от Вас име – Мечтателя, напомня за бляновете/сънищата, които ни спохождат в съня, а понякога ни се случват дори през деня... Всички те едно и също нещо ли са и ако не – какво ги различава?
Не. Няма нищо подобно. Мечтаенето не е резултат от свързана със съня дейност, а състояние на свобода, психологическо състояние на липса на страх, тревога, съмнения и отрицателни емоции. Когато успеем да постигнем подобно състояние, ние влизаме в съзидателно, градивно състояние, в контакт със света на идеите и решенията. Ние самите се превръщаме в решението. Най-простичката и необичайна дефиниция, която получих от Мечтателя, гласи: “Мечтата е най-реално съществуващото нещо.”, което ще рече, че зад всичко, което виждаме и докосваме – реалността във всичките й измерения, винаги стои един човек, един индивидуалист и неговата Мечта. Нищо не може да се осъществи, ако не е предшествано от Мечтата.
Трудно е да си представим свят от хора, които никога не умират и които същевременно са щастливи! Подобно явление не би ли създало ако не друго то поне сериозен демографски проблем с всички тези милиарди хора по Земята?
Достатъчно е да мечтаеш, че никога няма да умреш. Книгата говори и е насочена към отделния читател, към индивида. Другите не съществуват освен под формата на милиони огледала, които само отразяват.
В книгата говорите за обикновените хора. Как един обикновен човек може да се докосне до Мечтателя?
Всеки има шанса да срещне Мечтателя – най-искрената, най-истинската част от самия него. Когато съществуването те сграбчи в хватката си, така че да не можеш да дишаш, както направи с мен, когато си безнадеждно разочарован от живота си и не виждаш никакъв изход, тази Книга ще те намери, просто ще се озове в ръцете ти и ти ще знаеш, че си готов за своето пътешествие към себеоткриването в търсене на изгубената си цялост.
В „Школата за богове” изразявате категоричната си съпротива към служебния статус на голяма част от обществото. В крайна сметка заставате на страната на разтрогването или разрушаването на големите мултинационални компании и тяхната подмяна с много малки, лични, предлагащи услуги бизнеси? До каква степен е осъществимо това в ерата на огромните гигантски предприятия на глобализацията?
Писах, че наемничеството е съвременна форма на робство. Да бъдеш служител/наемник, не е социален статус, роля в дадена организация или следствие от сключен договор. Да си служител е следствие от състояние на същността, от ниско ниво на отговорност. Книгата ми е и манифест, известяващ рухването на ерата на наемничеството. Организациите на бъдещето ще се нуждаят от хора с много по-високо ниво на отговорност, отколкото могат да предложат днешните служители. Рационалният провинциален капитализъм на XIX в., доминирал над икономиката повече от две столетия, се превръща пред очите ни в интуитивен, емоционален, съзидателен капитализъм от световна величина. С него нараства и нуждата от трансформация на икономиката, основаваща се главно на робството и повече или по-малко на тежките и мъчителни модели на подчинението в икономика, базирана на свободата, креативността и възложена на хора, обичащи това, което правят и работят със страст.
Изразявате ясна симпатия към Древна Гърция, към начина на живот, към духовните търсения на древногръцките философи и тяхното мото "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ ". Прави впечатление, че величаете културата и светоусещането им за разлика от последвалия период на упадък на Рим и по-късния декартовски детерминизъм, развиващ се и до ден днешен. Смятате ли, че ерудицията на древните гърци се е развила в самата Гърция или води началото си от други извори на познанието като Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Атлантида или предисторическа Гърция?
Роден съм в Неапол – една от първите и най-важни гръцки колонии. Харесва ми да казвам, че съм роден в Магна Греция (Велика Гърция) и от ранно детство съм попил древногръцкото философско и културно наследство. Древните гърци са дали на цивилизацията ни два безценни дара – идеята за героя, индивидуалиста (от atomo = неделим), противопоставен на масата, и стремежа към безсмъртие. Според мита Кронос, богът на времето, изял децата си. И като деца на времето ние ще бъдем погълнати от времето, ако не възприемем вечната борба срещу времето на древните гърци. Победата над времето е вътрешна победа. Сигурен съм, че ако погледнем през изкривяването на времето, тези ценности принадлежат на множество култури. В действителност съществува само една цивилизация и всичко – от каменната ера до днешните научни постижения, от динозаврите до интернет – се случва в този конкретен момент – в безкрайността, във вечността, в необятността на момента.
Как съчетавате това, да бъдете едновременно философ, бизнесмен и учител? Как всяка от тези роли се отразява на останалите?
Не трябва да вярваме в нито една роля. Ролята трябва да се играе. Можем да играем роля, но задължително трябва да внимаваме да не се идентифицираме с нея. Когато повярваш в ролята, тя се превръща в затвор. В своята Школа за богове Лупелий преподава на лупелианците изящното изкуство да се играят най-различни роли – от това да влезеш в образа на крал, та до скитник. И каквато и да е ролята, ти трябва да я играеш безупречно, след което да я изоставиш и да преминеш отвъд.
Кое е най-важното нещо в живота Ви и защо?
Най-великото приключение, което човек може да си представи, е повторното завоюване на неговата цялост. Същинското занятие на човека, целта на целите му е да постигне единство на същността. Всичко останало ще се добави без усилия. В действителност “животът е такъв, какъвто го мечтаеш”. Ако не харесваш своята действителност, промени мечтата си!
Можете ли да издадете тайната или правилата, които човек да следва, за да бъде бизнесът му успешен?
Мога да ви кажа какъв е най-сигурният начин човек да се провали – да спре да вярва в себе си.
Какво трябва да стори човешкото същество в името на по-доброто бъдеще?
Написал съм книга от близо 500 страници, за да се опитам да отговоря на този въпрос. Това, което мога да кажа най-синтезирано, е, че най-голямата опасност за бъдещето на цивилизацията ни е противоречивото, конфликтното мислене на човека, раздробената му психика. Създали сме уникална по своята същност лаборатория, във Флоренция, където специални студенти, подбрани от множество държави, могат да учат и да се подготвят да бъдат лидери на бъдещето, излекуваните клетки на новото човечество, най-сетне освободени от отрицателните емоции и страха – същинския източник на всяко съществуващо на планетата зло.
В “Школата за богове” казвате “ти си това, което мечтаеш”. Какво е Вашето послание и посланието на художника в тази изложба?
Точните думи на Мечтателя са: Светът е такъв, какъвто го мечтаеш.

На 2 декември 2010 г. той се оттегля от ректорския пост на Европейската школа по икономика, който заема от 1994 г., за да встъпи в длъжност като вицепрезидент на Фондацията на Европейската школа по икономика в Ню Йорк, и насочва изцяло усилията си към създаването на изключително напредничава Програма за подготовка на лидери, наречена „Бъдещи световни лидери“, по която се обучават специално подбрани студенти от всички краища на света.
Програмата се ангажира с амбициозната задача да ги учи на нещо, което не се предлага в нито един университет на планетата – как да развият чувство за изключителна прецизност, безгранична любов към свободата и непреходна цялостност – основни качества на лидера и най-важните постижения в живота на човека.
Кой е Стефано Д’Анна?
Човек, който търси истинското дълбоко в себе си.

Мечтателя ми заръча да напиша тази Книга и ми даде заглавието. Тя никога не би видяла бял свят, нямаше да съм написал нито ред, ако не бях срещнал Мечтателя и не се бях докоснал до Неговото учение. Започнах да водя и да събирам записките си още от първия ден, от първата ни среща и на практика продължих да правя това без прекъсване в продължение на двадесетгодишното си чиракуване. Дори когато записките започнаха да се навързват и обединяват под формата на книга, завършването й ми отне доста години. Книгата представлява философски роман, в чиято основа стои собствената ми биография. Беше трудно и болезнено да я пиша, тъй като тя изискваше огромна искреност от моя страна. Това дълго узряване на плода бе по някакъв начин неизбежно и необходимо, както идеите и принципите на Мечтателя се нуждаеха от време, за да окажат въздействието си върху живота ми. В нея аз играя двойна роля – на учен-наблюдател и на морско свинче – наблюдавания обект.
Как смятате – защо книгата привлече вниманието на толкова много хора?
По ред причини: a) Заради Мечтателя, който е напълно нов литературен герой – действителен, преизпълнен от живот и същевременно необятен и неизмерим. Той е едновременно модерен и вечен, извън времето. Той носи в себе си мъдрост, без да принадлежи на която и да било религия или философия. Любовта Му е безмилостна. Той е живото обещание, че един ден всички ние можем да се превърнем в Мечтателя, в господари на собствената си съдба. б) Заради главния герой, който е един обикновен човек. Читателите се идентифицират с морското свинче и изпитват съчувствие към главния герой за всички трудности и безкрайни усилия, през които той преминава, за да приложи на практика думите на Мечтателя в собствения си живот. в) Освен всичко останало Книгата е и карта, план за бягство. Читателите спонтанно вземат страната на човека, готов да побегне, на човека, който мечтае свободата си. Той придава реалност на мечтата, която принадлежи на всички нас и превръща живота ни в преносим рай.
Използваното от Вас име – Мечтателя, напомня за бляновете/сънищата, които ни спохождат в съня, а понякога ни се случват дори през деня... Всички те едно и също нещо ли са и ако не – какво ги различава?
Не. Няма нищо подобно. Мечтаенето не е резултат от свързана със съня дейност, а състояние на свобода, психологическо състояние на липса на страх, тревога, съмнения и отрицателни емоции. Когато успеем да постигнем подобно състояние, ние влизаме в съзидателно, градивно състояние, в контакт със света на идеите и решенията. Ние самите се превръщаме в решението. Най-простичката и необичайна дефиниция, която получих от Мечтателя, гласи: “Мечтата е най-реално съществуващото нещо.”, което ще рече, че зад всичко, което виждаме и докосваме – реалността във всичките й измерения, винаги стои един човек, един индивидуалист и неговата Мечта. Нищо не може да се осъществи, ако не е предшествано от Мечтата.
Трудно е да си представим свят от хора, които никога не умират и които същевременно са щастливи! Подобно явление не би ли създало ако не друго то поне сериозен демографски проблем с всички тези милиарди хора по Земята?
Достатъчно е да мечтаеш, че никога няма да умреш. Книгата говори и е насочена към отделния читател, към индивида. Другите не съществуват освен под формата на милиони огледала, които само отразяват.
В книгата говорите за обикновените хора. Как един обикновен човек може да се докосне до Мечтателя?
Всеки има шанса да срещне Мечтателя – най-искрената, най-истинската част от самия него. Когато съществуването те сграбчи в хватката си, така че да не можеш да дишаш, както направи с мен, когато си безнадеждно разочарован от живота си и не виждаш никакъв изход, тази Книга ще те намери, просто ще се озове в ръцете ти и ти ще знаеш, че си готов за своето пътешествие към себеоткриването в търсене на изгубената си цялост.
В „Школата за богове” изразявате категоричната си съпротива към служебния статус на голяма част от обществото. В крайна сметка заставате на страната на разтрогването или разрушаването на големите мултинационални компании и тяхната подмяна с много малки, лични, предлагащи услуги бизнеси? До каква степен е осъществимо това в ерата на огромните гигантски предприятия на глобализацията?
Писах, че наемничеството е съвременна форма на робство. Да бъдеш служител/наемник, не е социален статус, роля в дадена организация или следствие от сключен договор. Да си служител е следствие от състояние на същността, от ниско ниво на отговорност. Книгата ми е и манифест, известяващ рухването на ерата на наемничеството. Организациите на бъдещето ще се нуждаят от хора с много по-високо ниво на отговорност, отколкото могат да предложат днешните служители. Рационалният провинциален капитализъм на XIX в., доминирал над икономиката повече от две столетия, се превръща пред очите ни в интуитивен, емоционален, съзидателен капитализъм от световна величина. С него нараства и нуждата от трансформация на икономиката, основаваща се главно на робството и повече или по-малко на тежките и мъчителни модели на подчинението в икономика, базирана на свободата, креативността и възложена на хора, обичащи това, което правят и работят със страст.

Изразявате ясна симпатия към Древна Гърция, към начина на живот, към духовните търсения на древногръцките философи и тяхното мото "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ ". Прави впечатление, че величаете културата и светоусещането им за разлика от последвалия период на упадък на Рим и по-късния декартовски детерминизъм, развиващ се и до ден днешен. Смятате ли, че ерудицията на древните гърци се е развила в самата Гърция или води началото си от други извори на познанието като Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Атлантида или предисторическа Гърция?
Роден съм в Неапол – една от първите и най-важни гръцки колонии. Харесва ми да казвам, че съм роден в Магна Греция (Велика Гърция) и от ранно детство съм попил древногръцкото философско и културно наследство. Древните гърци са дали на цивилизацията ни два безценни дара – идеята за героя, индивидуалиста (от atomo = неделим), противопоставен на масата, и стремежа към безсмъртие. Според мита Кронос, богът на времето, изял децата си. И като деца на времето ние ще бъдем погълнати от времето, ако не възприемем вечната борба срещу времето на древните гърци. Победата над времето е вътрешна победа. Сигурен съм, че ако погледнем през изкривяването на времето, тези ценности принадлежат на множество култури. В действителност съществува само една цивилизация и всичко – от каменната ера до днешните научни постижения, от динозаврите до интернет – се случва в този конкретен момент – в безкрайността, във вечността, в необятността на момента.
Как съчетавате това, да бъдете едновременно философ, бизнесмен и учител? Как всяка от тези роли се отразява на останалите?
Не трябва да вярваме в нито една роля. Ролята трябва да се играе. Можем да играем роля, но задължително трябва да внимаваме да не се идентифицираме с нея. Когато повярваш в ролята, тя се превръща в затвор. В своята Школа за богове Лупелий преподава на лупелианците изящното изкуство да се играят най-различни роли – от това да влезеш в образа на крал, та до скитник. И каквато и да е ролята, ти трябва да я играеш безупречно, след което да я изоставиш и да преминеш отвъд.
Кое е най-важното нещо в живота Ви и защо?
Най-великото приключение, което човек може да си представи, е повторното завоюване на неговата цялост. Същинското занятие на човека, целта на целите му е да постигне единство на същността. Всичко останало ще се добави без усилия. В действителност “животът е такъв, какъвто го мечтаеш”. Ако не харесваш своята действителност, промени мечтата си!
Можете ли да издадете тайната или правилата, които човек да следва, за да бъде бизнесът му успешен?
Мога да ви кажа какъв е най-сигурният начин човек да се провали – да спре да вярва в себе си.
Какво трябва да стори човешкото същество в името на по-доброто бъдеще?
Написал съм книга от близо 500 страници, за да се опитам да отговоря на този въпрос. Това, което мога да кажа най-синтезирано, е, че най-голямата опасност за бъдещето на цивилизацията ни е противоречивото, конфликтното мислене на човека, раздробената му психика. Създали сме уникална по своята същност лаборатория, във Флоренция, където специални студенти, подбрани от множество държави, могат да учат и да се подготвят да бъдат лидери на бъдещето, излекуваните клетки на новото човечество, най-сетне освободени от отрицателните емоции и страха – същинския източник на всяко съществуващо на планетата зло.
В “Школата за богове” казвате “ти си това, което мечтаеш”. Какво е Вашето послание и посланието на художника в тази изложба?
Точните думи на Мечтателя са: Светът е такъв, какъвто го мечтаеш.