Ексклузивно
Владо Пенев: Майка ми, когато съм се родил, е хвърлила пъпа ми на покрива на Операта
Владимир Пенев завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1982 г. като магистър по актьорско майсторство в класа на проф. М. Младенова.
Работил е в Драматичен театър Варна, Младежки театър “Николай Бинев”, Народен театър “Иван Вазов”, Театрална работилница “Сфумато”, Малък градски театър “Зад канала” и др. Участва в множество представления на най-изявените български режисьори, сред които: “Дон Кихот” от Сервантес, “Тартюф” от Молиер, “Нирвана” от Константин Илиев, “Бурята” и “Сън в лятна нощ” по Шекспир, “Вуйчо Ваньо” и “Три сестри” от Чехов, “Мъртвешки танц” на Стриндберг и много други.
Участва в множество игрални и телевизионни продукции, изпълнява главни роли в киното в “Поетът и дяволът”, “Приятелите на Емилия”, “Пясъчен часовник”, “Посетени от Господ”, “Матриархат, „Дзифт”. Носител е на две награди “Аскеер” за водеща мъжка роля и “Икар”, присъдена от Съюза на артистите в България. Има награди от фестивалите в Риека (Хърватска) и Охрид (Македония), както и награда за главна мъжка роля за филма „Пясъчен часовник” на Международния фестивал „Златна ракла” в Пловдив.
Интервюирам го по повод хитовата му роля на ченгето Попов в сериала „Под прикритие” на БНТ. Срещаме се в столично кафе, до театър „ Иван Вазов”, което е точно срещу неговия дом. Имам възможност да видя градината на кооперацията, която той поддържа от години. Сам е посадил дърветата отпред, цветята, а лозницата, която стига до неговия етаж, май му е голяма слабост. Владо е много щастлив от „супер готината новина”, както се изразява той самият, че е получил покана от театрали от САЩ, които вече трета година гледат български постановки, да посети по тяхна покана Америка в края на месец септември. Преди години е бил в Канада с подобна покана и смята, че тези професионални срещи са много важни.
Влади, кажи нещо повече за твоето семейство, за което не е писано в медиите?
Роден съм и живея в София, на най-красивата улица – „Иван Вазов”. Много си харесвам града, професията, театъра. Пъпът ми е хвърлен върху Операта, защото баща ми е бил зам.-главен редактор на вестник „Земеделско знаме” /тогава редакцията се намирала точно до Операта/. Когато майка ми веднъж отишла при него, решила там да го хвърлят. Ех, не работя в Операта, но пак съм близо.
Когато бях ученик, много исках да стана археолог. Бях пъпчив и дебел. Мислех си, че като се заровя в архивите, ще си намеря мястото. На един купон, където бяхме с Ваня Цветкова, тя каза, че ще кандидатства във ВИТИЗ. Мен ме питаха какво ще уча и аз също казах - ВИТИЗ. Всички се засмяха и аз видях, че имам талант да разсмивам хората. Кандидатствах история и във ВИТИЗ. Приеха ме и на двете места. Когато трябваше да реша къде да се запиша, започнах да меря крачките до Университета и до Академията. Стигнах до „Славянска беседа” и разбрах, че крачките до Университета са много повече отколкото до ВИТИЗ. Върнах се и се записах за актьор.
Когато съм бил малък, никога не съм участвал в театрални конкурси, не съм рецитирал стихове, не съм мислил да ставам актьор. Всичко дойде от самосебе си.
В твоето семейство имаше ли артистични натури?
Майка ми е завършила „естествени науки”. Занимавала се е с благородни метали. Актрисата Маргарита Дупаринова все ми казваше, че съм много добър и играя невероятно, но баща ми е бил супер артистичен.
Може би тя е искала да те амбицира още повече.
Може и така да е било. Факт е, че артистичната нишка идва от моя баща, когото аз никога не съм видял. Починал е, когато съм бил на 4 месеца, от рак на белия дроб. Аз и сестра ми много пушехме цигари. Спряхме ги преди 5-6 години, но нея вече ракът я беше покосил. Две години след това тя почина. Аз и досега още не съм ги пропушил.
Кои са любимите ти колеги сега от сериала „Под прикритие”?
Тези, с които си партнирам пряко - Лили Маравиля и Снежана Макавеева. Много ги харесвам. Снежана е млада и много свободна в диалозите, а Лили е супер интелигентна и добра актриса. По време на снимките са смеем страхотно, сълзи ни капят от очите. Веднага обаче се съсредоточаваме и минаваме към сериозните сцени.
Много харесвам това, което прави другият отбор на Мишо, Захари, Мариан и Иво, просто подборът на актьорите е невероятен.
Приличате ли си с твоя герой?
Много малко. Но си приличаме по това, че и двамата уважаваме честността и справедливостта, с които и аз се стремя да премина с достойнство през живота си. За мен и за Попов е важно да върнем в душите на хората думата морал, защото да си достоен, е по-важно от това, да си хитър и комбинативен. Да си щастлив, въпреки че нямаш сферите на лукса, да си достоен, защото живееш по правилата. Отдавна не се ценят тези качества в България и това е много жалко.
Какво не би направил заради роля?
Нищо не бих направил заради роля, те сами идват при мен, просто се случват. Ето и в „Седем часа разлика” бях обсъждан за ролята на Милото. Имам и други предложения, но човек не може да бъде навсякъде.
Какви роли искаш да играеш - тъжни, комедийни, драматични?
Всякакви, стига да са хубави, да ме провокират, да не ме принуждават да върша неща, които не съм правил до момента.
Имаш ли любима роля?
Банално, но тази, която предстои.
Едно момиче ми каза, че майка й била убедена, че съм полицай и временно са ме взели за филма за тази роля, това беше за мен супер комплимент, който много ми хареса.
Ако детето ти иска да стане актриса, ще я подкрепиш ли?
Яна учи в Барселона икономика и финанси. Когато беше в първи клас, я бях пуснал в едно представление в „Сълза и смях” и тя видя, че не е никак лесна тази професия.
Как се виждаш след десет години?
Преди всичко искам да съм здрав, като имам достатъчно добра работа, че да помагам на Яна да завърши това, което е започнала. Искам да посетя много държави, където не съм бил, а те са малко, не са чак толкова много. Искам да посетя Южна Америка, да отида в Перу, Чили, Венецуела, Куба. Мисля, че ще посрещна 2013 в Нова Зеландия. Бил съм в целия свят, бил съм на 4 континента. Когато посетя местата, където не съм бил, ще започна да повтарям тези, които ми харесват. Искам пак да отида в Аржентина например и още, и още...
Има ли криза в театъра, в актьорската професия?
Аз специално не страдам от липса на ангажименти. Виждам, че има стабилизация, има опит за развитие, театрите са винаги пълни. Кризата е в хората, които не ходят на театър, в техните глави. Българското кино тепърва ще се развива, а българският театър е суперизвестен. Колегите, кинокритици и продуценти от Америка, казаха, че българските актьори са космос, като умения, като талант, като развити личности.
Последен въпрос. Ти си един от най-желаните ергени в България. Какво мислиш по този въпрос?
Това е малко в повече, идва от медиите. Мога да кажа, че на моите 54 години се готвя да стана дядо, да очаквам внуци, а не да влизам в такива класации. Хубаво е, че жените ме харесват! Нека все по-често да идват в театъра и да ме гледат!
Интервюто взе: Мариана Аршева