Деси Бакърджиева: Най-запомнящите ми сцени са тези със Ставрев

Каква беше детската ти мечта?
Мечтаех да стана актриса и да се превъплъщавам в различни роли.

Как погледнаха родителите ти на това увлечение тогава?
Спомням си, че на втори кръг от кандитатстудентската кампания в НАТФИЗ, много късно вечерта, излязоха резултатите и на базата на тях се разбираше кой ще продължи на следващата сутрин на писмения изпит. Към полунощ, след като цял ден бях в академията , се обадих щастлива вкъщи, за да съобщя радостната новина. Реакцията на мама беше :”Десислава, колко е часът? Какъв трети кръг? Изкарахме си акъла, щях да звъня в полицията!” Прибрах се максимално бързо, забравила от притеснение, че съм била цял ден на изпит, и очаквах „конско”. Всъщност мама ми беше сготвила любимото ядене и ме чакаха с нетърпение да им разкажа всичко с подробности. Днес те са най - големите ми критици и ми помагат в трудните моменти да продължа да вярвам и да се боря за мечтите си.

Деси, кои са любимите ти колеги сега от сериала „Стъклен дом”? А сцени?
С удоволствие чакам съботата и неделята, защото тогава ни се дава възможност да снимаме в истинския офис на шефовете на мола. Това не е декор. Факт е, че самата обстановка предразполага да се чувстваш по-близко до ситуациите и персонажите. Имаме трима режисьори: Димитър Гочев, Зоран Петровски и Петър Вълчанов, които се сменят всяка серия и това допринася за така наречената вътрешна градивна конкуренция. В този сериал участват много добри и талантливи актьори, режисьори, оператори, които са и добри хора.  Добрата атмосфера дава положителните резултати. Смея да твърдя, че колегите ми са прекрасни и екипът на „ Стъклен дом” е едно голямо семейство. Радвам се, че имам възможността да работя с истински професионалисти и талантливи хора. Удоволствие е да си партнираш както със  Стефан Данаилов – Димитър, Краси Ранков - Ставрев, Георги Кадурин - Христо, Яна Маринова - Елена, така и с Бойко Кръстанов – Дани, Асен Блатечки, Калин Врачански. Първата сцена, която заснех за сериала, беше и най- вълнуваща, я тя беше с Калин – Камен Касабов и Бойко. Героинята ми трябваше тактично да отхвърли и двамата герои, единия за среща с шефа, а на другия да откаже да му даде пари. Много бързо мина всичко и много се забавлявахме. С Калин се познаваме от академията, а с Бойко се срещнахме за първи път тогава. Любими сцени нямам, но определено най – запомнящите се са тези със Ставрев. Най - прекрасното е предизвикателството да бъдеш различен от себе си, от взаимоотношенията ти с останалите в реалния живот и пред камерата. Ето например с Яна сме в прекрасни отношения, тя е много готин човек, много я уважавам, а героините ни не могат да се понасят и все искат да се хванат за гушата. Ако ние с Яна нямахме тази приятелска връзка, нямаше да имаме такава екранна химия.

Приличате ли си с твоята героиня Нели?
Различни сме, но има конкретни неща и черти от характера, които ни допълват и с които си приличаме.  Една от тях е това, че и двете вярваме в доброто и че то ще възтържествува рано или късно. Вярваме в това, че човек трябва да е искрен и рано или късно за неговия добре положен труд ще има развитие, положителен резултат, успех. Мое мнение е също и това, че всеки заслужава втори шанс и никой не трябва да бъде подценяван. Нели много харесва работата си и е човекът, който знае всичко за фирмата и шефовете си. Тя много се страхува да не прави лошо впечатление. Иска да се хареса на всички, но всички са свикнали Нели да върши цялата работа и я приемат за даденост, не й показват, че я ценят. В конфликтите тя се опитва да запази самообладание, но според мен в личен план Нели е съвсем различна от това суховато бюрократично ежедневие. Тя иска да е успяла жена, която знае как да постига целите си и да разчита на собствените си способности и средства.

Трудно ли ти беше да изиграеш любовните сцени с Георги Кадурин?
Когато имаш добър партньор както в живота, така и на сцената или пред камерата, нещата винаги се получават. С Жоро Кадурин се работи с лекота и той предразполага колегите си да се надиграват и да покажат най- доброто от себе си. Радвам се, че превъплъщението на персонажите ни е накарало хората да останат с впечатление, че тези взаимоотношения са истински и в живота, а това не е така.

Четох в интернет, че често гладуваш. Защо, това наследство от спорта ли е ?
Когато съм спортувала активно, съм се хранила два пъти повече от сега, но няма голяма промяна в храната, която обичам и консумирам. Диети не пазя, но определено не ям прекалено много. Много ми е трудно заради динамичното ми ежедневие да се храня здравословно. Старая се. Определено бих казала, че съм на периоди. Имам само едно правило относно храната, а то е да не вечерям след 20ч. Не се лишавам от сладко , но внимавам, за да не правя висока захар. Мозъкът определено не функционира добре, ако няма нужното количество захар в организма. Черният шоколад съдържа магнезий, антиоксиданти, желязо и несъмнено е много полезен. Особено когато имам повече да уча, не се лишавам. В хладилника ми има различни продукти, които според мен са от жизнена необходимост, като яйца, мляко, сирене, кашкавал, месо, плодове и зеленчуци. В последните месеци избягвам да пия витамини, защото си ги набавям от домашно приготвени фрешове. Сиренето, хлебните изделия и плодовете са неразделна част от храненето ми.

Какво не би направила заради роля?
Не съм искала да се поставям в някаква рамка или да се самоопределям. Същото е с това, какво не бих направила заради нещо, което обичам. Всичко зависи от правилната мотивация, ясните и добре подбрани аргументи и смисъла на крайния резултат.

Какви роли искаш да играеш - тъжни, комедийни, драматични?
Бих искала да изиграя много роли както в театъра, така и в киното. Харесват ми както драматичните, така и комедийните. За мен всяка нова роля е изпълнена с предизвикателства и любопитство. Важното е да имаш какво да кажеш с нея и да си я обичаш, независимо дали е положителен, или отрицателен персонажът ти. Във всяка роля влагам нещо от себе си.

Имаш ли любима роля до момента?
Всички роли са ми любими. Те са като деца, които създаваш с любов, и за да станат стойностни, трябва да си ги обичаш и харесваш, независимо дали са положителни, или отрицателни. Досега не съм имала възможност да изиграя себе си, но във всяка героиня съм оставяла частичка от мен. Мога да кажа, че не е лесно да играеш и човек, който е коренно различен от теб. Важното е да имаш прототип, ако героят ти е далеч от твоята същност. Аз никога не бих се държала така, както повечето героини, които съм играла: Дойката от „Ромео и Жулиета”, Лени от „Престъпления на сърцето”, Босилка от „Вражалец”, Катето от „Преспанските камбани”, Ана Петровна от „Иванов”, Клариче от „Кралят елен” , Нели от „Стъклен дом” и много други. Не бих подхождала към хората по техния  начин. За да създадеш един герой на сцената и пред камерата, според мен е като да отгледаш едно живо същество, да го възпиташ , да му покажеш как да ходи, как да се облича, как да говори, как да мисли, да го разбереш и да го оправдаеш, независимо какъв е - добър или лош. Само тогава този персонаж може да оживее, защото зад фасадата му ти си го изпълнил с живот, с биография.

Хората познават ли те по улиците, спират ли те, какво те питат, интересна случка имаш ли?
Да, но това се случва на всички от сериала. Много често чувам зад гърба си: „Я, Нели от „Стъклен дом”!  или: „Ей, Нели, какво става в мола?” Повечето хора са изключително мили и добронамерени. Вярно е, че киното и телевизията правят актьора известен, популярен, но това невинаги има положителен ефект в личен план. Киното и телевизията са сякаш концентрираното изкуство, чистата, истинска емоция, без която днес не можем. Сцената ти дава истинския живот. Няма по-силно усещане от контакта с публиката. Да усещаш как диша с теб, как се радва с теб или плаче. Най-трудно за мен е да разплачеш публиката, да я накараш истински да страда с теб. Вярно, че животът ни е много натоварен с отрицателни емоции и сякаш по-лесно е да се разстроим, но именно това ни е затворило в собствения ни свят и не смеем да го разкрием, за да не ни наранят. Не може да пренебрегваш хората, които оценяват труда ти. Всеки ден се срещам с различни хора, които ме спират. Някои ме наричан Нели, други Деси. Имала съм най- различни случки - от весели до стряскащи.  Ако някой се опита да скъси грубо дистанцията, винаги има дипломатичен начин да го отблъснеш на нужното разстояние. Без фенове не може. Благодаря им, че ги има.

Много впечатляващо от твоята биография е това, че имаш черен колан по карате. Как се запали по този спорт?
Тренирах от 1988 до 1997 с прекъсвания заради травмите. Бях в карате клуб „Иккен” в отбора на Димитър Ангелов. Той ме научи да обичам спорта и да възпитавам характера си. Имам черен колан, но днес той е един прекрасен спомен за добра спортна подготовка. Сега не бих се справила с кумитето, както преди.  

Мъжете впечатляват ли се от факта, че можеш да ги ступаш всеки момент?
Съмнявам се, че ще се справя да „натупам” някого. Не смятам, че насилието и агресията днес са ми присъщи и не съм контактувала с мъже, които са се впечатлявали от подобно нещо.

Как се виждаш след десет години?
Тъжно ми е да гледам как животът ни от материална гледна точка се унищожава с всеки изминал дeн. Не мога да си представя, че същото може да се случва и с творчеството ни, с изкуството. Та нали, ако се обърнем назад, в историята ни има много примери, че в момент на финансова и икономическа криза се раждат гениите и се развива изкуството. Това е духовната храна и стимул да продължаваме да сме хора и да се изправяме на крака след болезненото падане. Трябва да бъдем по-борбени и с повече вяра да подхождаме към проблемите и препятствията. Сигурна съм , чи винаги има изход от кризисна ситуация. Надявам се искрено след години да си спомняме с усмивка за уроците от живота и трудностите, които са ни довели до големия успех и хубавия живот.