Ексклузивно
Цецка Цачева : Чувствата са ми коректив на разума
Г-жо Цачева, как ще се представите на читателите на списание „Мери”?
Аз съм от Северна България, от малко ловешко село, израснала съм в Плевен. Завършила съм Софийския университет със специалност „Право”. Работила съм като адвокат, преди да бъда избрана за народен представител, зодия Близнаци, родена съм на 24 май.
Имате един син, с какво се занимава той?
Ученик е в Националната природо - математическа гимназия, с хоби – състезания по математика и информатика. В същото време е активен спортист, играе таекуондо, кара ски и други видове спортове практикува.
Той казва ли, че майка му е Цецка Цачева, или предпочита децата около него да не знаят?
Дълго време около него не знаеха, тъй като аз по фамилия съм Данговска, съпругът ми се казва Румен Данговски, а синът ми е Румен Данговски – младши и доста време, може би до февруари месец, неговите съученици от гимназията не знаеха коя е майка му. В едно телевизионно предаване „Нека говорят...” показаха негова снимка. По това време той беше на състезание по математика извън страната и когато се върна, каза, че вече го разпознават. Фактически чрез медиите, чрез журналистите стана ясно, че той е мой син.
Как протича един Ваш работен ден?
Има две категории работни дни в зависимост от това дали има пленарно заседание, или няма. Когато има пленарно заседание от 7:30 съм в Народното събрание, а в останалите дни идвам към 8:00 – 8:30, като това важи и за съботите и неделите, когато не съм на някакво мероприятие извън столицата, тъй като през седмицата се натрупва достатъчно информация, която трябва да се прочете и да се обмисли. От онова, което пристига до мен като председател, през седмицата се разписват само най-спешните, не- търпящи отлагане преписки. Вечерите е по-различно, понякога се налага да се стои до много късно, а 18:30 – 19:00 е нормалното време, в което приключва работният ми ден.
С мъже или жени предпочитате да работите ?
С мъже.
Според Вас мъжете имат ли комплекси от една успяла жена?
Не.
Имате ли достатъчно време за семейството, как релаксирате заедно?
Старая се да имам време за семейството си, то обаче не е достатъчно или поне не е толкова, колкото е било до момента. Релаксираме в планината заедно със съпруга ми и сина ми, но сега нямаме често такава възможност.
Какво правите през свободното си време?
А какво беше свободно време ?!
Свободно време, след 18:30 – 19:00 ч.
Тогава се прибирам у дома и започват ежедневните ми домакински задължения. Все пак аз съм и съпруга, и майка на непълнолетен член на семейството, така че прекарвам съвсем обикновени в битов план вечери.
Имате ли хоби, ако - да, какво е то?
В този смисъл на думата хоби нямам някакво създаващо интерес хоби, бих казала – не.
Шопингът, Ваша страст ли е?
Релаксация.
Къде обикновено предпочитате да пазарувате?
Без значение, вече навсякъде не мога да пазарувам сама, пазарувам със снажни младежи от НСО.
Ами ако трябва да купувате бельо?
Пак с тях.
Как се запознахте с Вашия съпруг?
Ученическа история, издържала изпитанието на годините за следване. Той завърши в чужбина висшето си образование, а аз в България. След това отново пътищата ни се срещнаха и трябваше да минат още не малко години, за да създадем семейство.
Какво цените най- много у един мъж?
Приятелството.
На какво разчитате в личния си живот - на разума или на чувствата си?
Чувствата са ми коректив на разума.
Имате ли чисто женски слабости, които понякога Ви пречат на работата?
Чисто женски едва ли, защото слабостите са присъщи не само на жени, но и на мъже. Емоционална съм и много открита, което не е добре за политик. Трябва да има повече дипломатичност, нещо, което характерът ми като че ли не го притежава в степен, която аз бих искала.
Налага ли се да рискувате, кога и в какво?
Много често рискувам, самият факт, че влязох в политиката с една нова политическа сила като ГЕРБ е своего рода риск.
Амбициите и мечтите на човек се променят, какви са Вашите към днешна дата?
През цялото време на съзнателното ми съществуване, без значение с какво съм се занимавала и как съм се занимавала, винаги съм имала вътрешната потребност да си върша добре работата. Естествено с времето е нормално да се променят мечтите. Сега като че ли желанията са ми свързани не толкова с мен, с моето семейство, а по-скоро с каузата, на която съм се отдала, а това е каузата на държавността. Искам да видя една добре уредена държава, със стабилни държавни структури, в която да се живее спокойно и гражданите й да имат самочувствие.
А липсва ли Ви адвокатството?
Липсва ми, и то много.
Когато се запознавате с някого, какво първо забелязвате?
Срещам погледа му и тези няколко секунди на първата среща за мен са много важни, защото като фотоснимка възприемам човека и се оказва след време, че първите ми впечатления са били най-верни за този човек.
Какъв е Вашият стил на обличане?
В момента, делови. Няма да скрия, че съм привърженик на по-романтични тоалети, с повече цвят в тях. Мисля, че ако се върнем една година назад във времето, ще се забележи, че поразчупих малко тона на сивото и черното, които са задължителни в гардероба на една жена, заемаща такъв пост.
Обичате ли да пътешествате и имате ли любима дестинация?
Пътувам както преди, така и сега много из страната. Любимата ми дестинация е Троян и Троянският манастир, може би защото там съм се венчала, там истински се отпускам и се чувствам чудесно.
А морето не Ви ли действа зареждащо?
Да, но то е свързано и с повече тъга, защото го виждам за много малко.
Има ли място, където искате винаги да се върнете отново?
Да, дома, в който съм израснала, татко вече е покойник, но винаги при възможност се чувствам чудесно с майка.
Какво ще си пожелаете за в бъдеще?
Да издържа.