Вили Рeй: „ Когато бях на 20 години, Зоран Миливоевич ми носеше цветята на целия свят”

ВИЛИ РЕЙ /Виолета Йекнич/ е завършила поп и джаз пеене в Българската консерватория и е абсолвент в Белград, специалност “Славянска филология”. Развива кариерата си като самостоятелна певица в бивша Югославия в последните 20 години. В Белград работи в студиото на своя съпруг Горан Йекнич, който и е музикален продуцент. До момента Виолета Йекнич има издаденu два албума, като вторият е с балкански мотиви, издаден от немска продуцентска фирма. Той е представен в Австрия, Швейцария и Германия. Виолета Йекнич е родена в град Етрополе. В момента развива вокални школи както в България, така и в Сърбия.

Представи се за хората, които не те познават, и разкажи какво ново се случва около теб, Вили? 

Наскоро представих три песни от моя нов албум, като двете песни имат видеоклипове, единият клип е „Ния” с режисьор Янчо Янчев, а вторият клип е режисиран от Среброто Мангасарян и се казва „Сянка на мъж”, в него Роди е мой стилист. От 20 години живея в Сърбия, като десет от тях са с активна певческа кариера. Родена съм в Етрополе, завърших консерваторията тук, в София, в класа на Ирина Чмихова, след което започнах  да работя като вокалистка на Лили Иванова. Представих България в Чехия и бях една от най-добрите в класа си. Учих заедно с дует „Ритон”, с Камелия Тодорова и Мая Нешкова, преди това бяха и Кичка Бодурова, и Орин Горанов. След като завърших, спечелих един конкурс на БНР и трябваше да представя България на „Златният Орфей” още на следващата година. След като завърших едно голямо и много успешно турне с Лили Иванова, станах доста добра в това, което правя, и като професионалист започнах да пея в оркестър „Чалъшканов”  и очаквахме голямата сръбска звезда Зоран Миливоевич, който пееше песента „Ела, душо моя”. Той дойде в България и спечели „Златният Орфей”. Дойде като гост, а аз пеех като млада подгряваща певица заедно с Христо Петров и Вера Бъчварова, тогава бяхме тримата. Зоран Миливоевич много ме хареса, така че аз още нямах много опит с мъжете и след няколко месеца с големи букети цветя пред вратата и с големите сръбски излияния на любов ми поиска ръката. Така се оженихме. От нашия брак се роди сина ни Райко, имахме 20 години брак без никакви сътресения, а естествено в музиката бяхме много активни. Непрекъснато ходехме в Русия на големи турнета, в Германия, в Полша и тук, в България.

Като дует или?

Не, винаги съм пяла като подгряваща певица и понякога му помагах във вокалите, той беше звездата. Лили Иванова в Русия имаше най-големия успех, след нея съм видяла Зоран със страхотен успех там, тогава се работеше на живо. След това нашият син порасна, аз записах славянска филология, учих четири години в Сърбия и завърших техния университет. Същевременно продължих да пея сама в Белград, тъй като Зоран започна активно да работи тук, в България, в моята страна, а аз започнах да пея в неговата. Стана случайно, представих Прищина на „Евровизия”, това е бивша Югославия. Прищина беше албанската част на Сърбия. След „Евровизия” станах „бугарска певачица”, харесаха ме много и съм пяла повече от 30 пъти с биг бенда на белградското радио и телевизия, а също и на големи концерти с тяхната филхармония.  На фестивала „Белградска пролет” спечелих награда на публиката в една огромна зала, като нашата Зала 1 на НДК, тяхната „Сава център”. На другия ден се събудих с добър успех след това представяне и станах позната като Вили Рай. Не се казвах с фамилията на съпруга си, а с Райко, моя син, измислихме този псевдоним, той така ме наричаше и решихме, че звучи доста ексклузивно. Започнах да преподавам на успешни млади хора съвременно пеене. Имах добър мениджър и съм пяла почти с всички техни звезди. Сръбски композитори направиха за мен повече от 20 компилационни песни. Направих един самостоятелен албум в Сърбия, след което спечелих още няколко награди и отидох на фестивала в Будва, след това Слънчеви скали. Каквито фестивали съществуваха, там съм участвала, във всички техни програми, национални телевизии и радио съм излъчвана с този албум и с останалите песни, които бяха в много компилационни албуми. След това реших да направя втори албум,  тогава се вълнувах много и бях под влиянието на Горан Брегович, защото използваше наши мотиви. Реших да направя такъв албум, в който да има балканска музика, бях добра като певица, а имах вече и връзките, но тогава Зоран Миливоевич се разведе с мен и заживя с друга жена.

Как се запозна с втория си съпруг?

Със Зоран се разведохме и минаха няколко години в типично женска криза за мен, но това ме събуди да направя албума „Етно”. Тогава, с една съвсем млада група, влязохме да го запишем в студиото на Горан Йекнич, имаше малко студио в Белград и беше прочут с педантичност и добра работа. Отидох в неговото студио. Той беше разведен, аз също, работехме заедно и тази връзка постепенно загряваше в работата ни. След време станахме много близки, той беше много влюбен, аз също. Беше по-млад от мен, никога не бях мечтала и не мислех да се омъжа отново, но по-време на войната той беше човекът, единствен от всички, който, когато започнаха бомбардировките в Белград, ми носеше хляб или сандвич и се грижеше за мен така, както за децата от първия си брак. Спечели много доверието ми и когато свърши войната, моят син трябваше да влезе войник, аз го криех, но нямаше начин. След като Райко влезе войник, аз исках да си почина тук, в България, и Горан тръгна с мен, това беше и женитбата ни. Така че, аз се омъжих за Горан Йекнич заедно с втория си албум „Етно”, който не успявах да проследя, защото го издаваха в Австрия, Швейцария и Германия. В интернет видях едно парче в компилационен диск със световноизвестни певци, без да знам нищо по въпроса.

Тук, в България, къде живеехте?

В България живеехме в малката провинция, в Етрополе, при майка ми, в моята къща, която, слава Богу, съм наследила от баща си, който почина. С Горан започнахме един романтичен, с помощта на приятели, живот. Естествено като професионални музиканти скоро решихме да направим студио в Етрополе, отново с помощта на приятели. В него записваха певици като Софи Маринова, Кали, Бони и т.н. Правехме и новия ми албум, но някои от моите песни започнаха да се продават, за да можем да живеем. На Горан му беше малко да бъдем в Етрополе и направихме студио в София, то стана с помощта на заеми, кредити, приятели и други хора, които ни помагаха. В това студио записаха много хора -  Слави Трифонов, мюзик айдъли от генерацията на Невена, аз бях и вокален продуцент на компилационния диск на другите певци от Мюзик Айдъл, записваха дует „Ритон”, студиото стана много популярно. След като студиото започна да записва за Албано, Белгийската филхармония, Джани Фюрелино, Георги Христов, Биг бенд джаз, Теодоси Спасов, най- добрите записваха в нашето студио, моят албум малко се проточи. В кухнята, когато готвиш, най-малко можеш да вършиш нещо за себе си, като обущаря. На Софи Маринова песента „Бели ружи” е с мой текст.

Какво стана с твоите амбиции за нов албум?

Когато студиото трябваше да отвори врати вече за мен, изглежда Горан се измори и винаги, когато непрекъснато работиш с човека,  когото  обичаш, и се виждаш постоянно и денонощно с него, става едно пренасищане, при всички случаи. Не сме имали конфликти, но той си намери някаква руска женичка, с която започна да се забавлява, наред с нея започна да се забавлява с банкерки, от които по-късно разбирах, че е искал и пари. Студиото започна да кризира, докъде е стигнало, не знам, но всичко това завърши с разруха на брака ни. В един миг ние трябваше да се разведем, и то много бързо, не знам каква беше причината, доскоро получавах бележки „волим те” и т.н, но това беше краят за нас. Аз много се измъчих и единственото нещо при развода беше с приятелското тъжно чувство, че всички неща, които съм направила от албума, имам право да ги издам.

Как превъзмогна тази раздяла?

С помощта на Давид, моя психотерапевт. Бях в много голяма криза, наистина мислех, че ще умра, мислех, че няма повече живот за мен. Нямаше смисъл нищо за мен, синът ми беше в Белград, успешен фитнес инструктор, направи много хубаво семейство с неговата Йована, не са женени, но живеят в прекрасен дом и имат прекрасни взаимоотношения. Зоран изобщо не го знам къде е, знам, че пропада някъде, както всяка звезда-бохем. Горан изчезна от моя живот и аз останах в Етрополе под прицела на неуспешна, при толкова голям труд, при толкова мои студенти и толкова музика в главата ми. В Етрополе си намерих малка работа, за което благодаря на хората, които ми подадоха ръка. Големият свят, който видях, големият гламур, голямата музика останаха зад мен и аз лекичко се измъкнах от смъртта благодарение пак на своите близки и приятели,  но да не прекаляваме с личната ми драма. И все пак, успях да съчетая тези песни, направих една хубава фотосесия с Ники Николов, той стана мой PR и мениджър. Съвсем леко и съвсем сама, надявайки се тези песни, които са поп шлагери и имат своята същност, да видят бял свят.

Кой написа текстовете на тези песни?

Живко Колев е моят текстописец, той препя живота ми, познава ме от 20 години. Данчо Караджов също е име, с него имаме дуетна песен.

Какво те зарежда с енергия освен музиката?

Обичам да ходя пеша, а другото е, че много обичам контакт с млади хора, когато преподавам, те зареждат мен, нищо че аз преподавам на тях. Мисля, че и любовната мъка и емоционалното страдание, срив или порив, всичко това, когато гори, жената е жива, тя не може с пластики да се поправи, не може да се нагласи емоционално, няма пластично емоционална операция. Душата, без да е фраза, излиза на лице и на тяло. Когато не пея, аз садя цветя, обичам да си моделирам сама дрехите, шия си дантелки по възглавниците, аз непрекъснато се занимавам с нещо, пълна съм с енергия.

Какво е за теб любовта, макар и толкова изстрадана?

Всичката ми музика, всичкото ми творене бих дала за доброто сърце, с което искам да се събудя сутрин и да пия кафе, но животът е безмилостен, няма правила, така че пред мен има широка пътека и все я очаквам, очаквам я любовта, макар че, да не звучи патетично, но си мисля, че в живота понякога хората остават сами, защото не са забелязали себе си.