Анелия Раленкова: „Толкова много хора на плаж като в България, не съм виждала. В Щатите, когато отидеш на плаж, все едно притежаваш океана. Няма никого!”

Когато бях малка, много се възхищавах на „златните момичета” на България. Дори в развитието си винаги съм искала да бъда като тях - борбена, нахъсана и винаги да побеждавам! Стана така, че животът ме срещна с момичето, което ми беше най-любимо – Анелия Раленкова. Понякога, когато я ощетяваха на състезания, съм плакала, но вече съм спокойна, защото видях, че тя има толкова много слава и е събрала толково много народна любов, както в годините на златното време за художествената гимнастика. Двойката Анелия Раленкова и Ники Сотиров е част от участниците във ВИП денс. Дали ще победят на финала, остава да им стискаме палци.   Анелия, здравейте! Много се радвам да Ви интервюирам, защото Вие ми бяхте любимата „златна гимнастичка”, когато се състезавахте. Какви световни титли и награди сте постигнали за България?  

Като абсолютна световна шампионка, ако събера всички награди, не мога да ги изброя. Поне са две европейски и две световни, но на всяко световно първенство ние сме вземали поне по още 3-4 златни медала на отделните уреди. Аз съм раздала толкова медали. В целия квартал, в който съм израснала, всички деца носеха от медалите ми.

 След като приключихте състезателна дейност, накъде потеглихте? 

След 1989 година бях поканена от Американската федерация  по художествена гимнастика да направя workshops, нещо като консултации в 35 града, и да започна програми във всички клубове, където има спортна гимнастика, тъй като това беше времето, когато художествената гимнастика не беше добре позната в Щатите. Аз бях един от треньорите, които помогнаха да се изгради цялата система, като разряди и съдийство на Щатите, с още 5 треньорки. След това реших да създам собствена школа в Сиатъл и съм безкрайно щастлива, че имах възможност 15 години да работя с деца. Имах над 140 деца в клуба си и имам награда от кмета на Сиатъл. Бяха отпуснати много пари за ремонтиране на едно училище, където ние тренирахме. Това беше една съвместна програма между нас и щата, в който работех. Много трудно човек може да стигне до нещо такова, но програмата беше много силна и много деца и родители бяха доволни. Провеждахме много състезания и много пътувахме. От 2001 г. се преместих във Флорида, Палм Бийч, на топло, нещо, което много ми липсва в момента, въпреки че след 20 години намирам, че България е много променена и тук ми е много хубаво. Сега съм тук заради участието ми в предаването   Vip Dance, едно разкошно шоу. Имам възможност да съм в един отбор с един от любимците ми Ники Сотиров и с най-добрия танцьор тук, в България, – Атанас Месечков, на когото все казвам: „Ти си моята жар птица”. Такава красота, такова тяло, такива ръце, невероятен е и в комбинация с Анета Авакян, те са най-добрата професионална двойка на сцената. Понякога казвам: „Ники, отново ще бъдем спасени от нашите деца”, защото ние сме отбор с малко по-различна възраст, но е много весело.

 След шоуто ще се върнете ли отново в Щатите ? 

Аз съм с двойно гражданство и предполагам, че поне за няколко месеца през зимата ще бъда там, защото тук умирам от студ. Това са 20 години, в които аз съм живяла на много слънце и организмът ми не издържа на студ.

  А кой тренира Вашите възпитанички сега, когато Вие сте в България? 

Предадох школата си в ръцете на моя колежка.

 А семейството ви? 

Имам 21- годишен син и седемгодишна връзка с американец. Синът ми е роден на 4 юли, той си е роден американец и си е там. Всяка година съм го изпращала в България, за да не забравя българския. Винаги съм канила майка ми и баща ми при мен, които за съжаление починаха тази година. Били са при мен по 6 месеца, по година и т.н. Направила съм всичко за семейството си, за деца, за близки.

 Мъжът до Вас има ли нещо общо със спорта? 

Не професионално, занимавал се е с тенис, по- скоро той се е занимавал с недвижими имоти от 30- годишна възраст и сега не му е необходимо да работи повече. Хобито му е да гради бизнес и каквото и да започне от много малко, го прави много голямо  и го прави за удоволствие.

 Казахте, че България е променена, в какво според Вас е изразена тази промяна? 

Ами има много повече дупки по улицата (смее се). Не бях ходила на морето от 20 години и много ми хареса. Преди съм била все по спортни лагери, не на почивка и сега, като отидох, видях едни красоти във Влас, Несебър, Слънчев бряг. Май месец бях там и имаше много хора, като „зоологическа градина”, а все още не беше настъпил сезонът. В Щатите е различно, когато отидеш до океана, все едно го притежаваш, няма никого. Там е забранено такова строене на плажа, а тук е различно, ресторанти, хотели и т.н, много различно, а аз обичам хора, цял живот съм работила с хора и ми беше много приятно.

 А други промени, например в гимнастиката, виждате ли? Нешка Робева самата как я намирате? 

Сега сме на друга възраст и се гледаме като големи хора, не като дете - майка, както беше, докато бях състезателка. Нешка си е Нешка, тя си е с характера и с хъса, но аз винаги съм я уважавала, направила е много за България, малко такива хора има като нея.

 Във Вашата школа, когато учите своите гимнастички, сурова ли сте към тях? 

Не, това е невъзможно. Имала съм случаи, в които деца са идвали три пъти по-пълни от мен и аз съм разговаряла с родителите им, че такива деца не са за гимнастика, а за друг спорт. Щяха да ме вкарат в затвора, казват, че си плащат и трябва да занимавам детето им. Децата пък питат: „Аз кога ще стана световна шампионка?!” (Смее се.) Тяхната представа е съвсем различна, те не знаят какво е това диета, че трябва да се работи часове наред.

  Какъв искате да стане Вашият син, може би нещо свързано със спорта? 

О, той се занимава със скейтборд и скача от покриви и високи сгради, всеки ден се моля на Господ да е жив и здрав, но такава натура е, така че аз нищо не мога да направя. Иначе се занимава с монтажи на филми. Всяко лято си идва тук, само последните две години не е идвал.

 Вашият приятел бил ли е тук, в България? 

Не. Аз по лош повод се върнах тук, но трябва да ви кажа, че хора, които наистина живеят на вечно лято, тук им е трудно. Аз само като кажа колко градус