Ексклузивно
Елена Паришева искала да чете новини






С моята събеседничка се срещаме в приятно столично кафе. Тя, представете си, идва първа, тридесет минути преди уговорката. Това го тълкувам като желание да се появи на страниците на списание „Мери”, желание да се срещне с мен и все така в тази хубава връзка.
Не си крие годините. Наскоро е навършила 25. Родена е в град Троян, но детството й минава в село Козловец, Свищовско. Чувства се много различна от жанра, в който е попаднала.
Елена, здравей! Каква искаше да станеш като малка?
Като малка исках да стана или журналистка, или певица. Вземах на майка ми машата, подпирах я на чаша от чай и с вестник в ръка си представях, че чета новините вечер. По същия начин и с дезодорант в ръка, пред огледалото се правех на певица.
Родителите ти какво работят?
Майка ми е главен счетоводител, работила е тази професия може би около 20 години.
Между другото, нейната майка, моята баба, на времето, когато са работили по полето, е пеела на останалите, за да им минава по-леко работата. А дядо ми Париж е голям земеделец и всъщност аз от него си изградих навиците, че трябва да се работи, още от дете съм научена на много труд. Баща ми работи като земеделец.
А името на твоя дядо е много странно, откъде идва?
Ами той разказа историята, която аз между другото не знаех, но цял живот съм се чудила защо имам афинитет към френските неща. Харесвам френската кухня, имам френско „р”, харесвам френска музика. Преди месец заведох целия екип на телевизия „Планета” в родното ми село и направихме интервю с дядо Париж. Тогава той разказа, че неговият дядо е ходил на фронта и е залюбил една „французка” - както казва той, и след като моят дядо се е родил, са решили да го кръстят в нейна чест, оттам е и името Париж.
Как се насочи към музиката?
Съдбата ми е много интересна. От много малка се отделих от родителите си и всичко с музиката започна много случайно. Докато учех в Козловец, завършвах 8 клас, един от учителите ми по музика стана музикант в Свищов в едно заведение и тяхната певица, както във филма „Оркестър без име”, беше избягала с някакъв любовник и бяха останали без певица. Бяха много на зор и ми се обадиха да отида да я заместя за една- две седмици, тъй като те ме знаеха, аз в селото винаги участвах на празници и чествания като солистка. Занимавала съм се и с народни танци, с народна музика, свирех и на пиано. В училище много се занимавахме с такава извънучебна дейност. След като ме потърсиха, баща ми беше много против, защото семейството ми са много консервативни. В същото време съм ходила по конкурси като дете, не са ме спирали, но като че ли самият имидж на работа в заведение някак си му се струваше много различен и много трудно го навих, дори имахме споразумение вечер след работа задължително да си ме водят вкъщи. Тогава да съм била на 14 години и бях още ученичка. След това ме приеха в Свищов, започнах да уча в свободноизбираема паралелка с профил митническа дейност. Учех и работех, но ми доставяше огромно удоволствие това да усещам, че съм самостоятелна и сама си изкарвам парите. Още от малка съм много самостоятелна. Даже на 6 годинки сама се записах за училище, отидох и се записах, а директорът звъннал на майка ми да й каже за огромното ми желание да уча.
Как започна работа в „Пайнер”?
Още преди това в Свищов започнах работа с оркестър „Фаворит” и с Еми Стамболова. Със същия оркестър решихме да работим на морето и когато отидох там, видях огромни бендове, които много ме впечатлиха. Искаше ми се да работя с голям оркестър от 10-15 човека, а нашият беше много скромен – двама-трима, защото винаги някой бяга нанякъде.
Баща ти как се съгласи?
Те видяха, че това нещо ми доставя удоволствие. Аз обичах да уча и винаги съм била отличничка, това не ми пречеше на учението. Исках да уча, както и в момента искам да уча, искам да се развивам. След като две години подред работихме по морето, там се запознах с музиканти от София, които работеха тук в „Биад” и съвсем случайно се чувахме от време на време. След като завърших, реших да дойда в София. Винаги съм била много самостоятелна и решението ми въобще не учуди никого. Изпаднах в културен шок, когато дойдох тук, тогавашният елит беше съсредоточен в „Биад”. Видях колежки, които изглеждаха по начин, който за мен беше много лъскав за тогавашното време. Аз не знаех къде се намирам, на всяка почивка на оркестъра плачех. Тук се оцелява в този бранш като вълк единак. Беше ми много трудно. В София животът е много напрегнат, хората минават през трупове, за да се запазят. Аз съм свикнала да уважавам хората и мнението им. Накрая напуснах, не можах да издържа. Не можех да разбера защо го правя, беше ми много чуждо. Но това беше начинът на работа. След това започнах да работя в едно заведение в „Люлин”, с пет масички, казваше се „В джаза”, това ми бяха може би едни от най-хубавите години. Работех с много свестни музиканти, може да сме били с по 5 лв. в джоба, но там натрупах много опит откъм репертоар и пеене. До ден днешен съм си запазила отношенията с тях и те са ми едни от най-добрите приятели. Върнах се втори път в „Биад”, след като вече имах самочувствието да го направя. Спомням си, че се върнах доста по-уверена и си извоювах своята територия. Промяната в мен беше осезателна. В Свищов бях започнала с евъргрийни, с народна музика, която тук, в София, не се слуша, тук се слушаше супер хард циганска и сръбска музика, нещо, което изобщо не бях пяла преди това. През това време вече успях да се почувствам на място в „Биад” и колегите оттам ме подтикнаха към „Пайнер. Там идваха колеги, които ми повтаряха: „Защо тази певица да може, ти да не можеш! Изглеждаш добре, имаш глас, имаш репертоар, защо да не се справиш?!” И така, записахме един диск с 4-5 песни и ги пратихме във фирмата, но отговор нямаше. Аз реших, че това няма голямо значение, тъй като в „Биад” си изкарвах добри пари, хората си ме харесваха и ми беше приятно да ходя на работа там. В един момент свикваш с клиентите, те са едни и същи, бяхме като едно голямо семейство. След година и половина един мой колега Рики, работехме заедно, намери телефона на изпълнителния директор на „Пайнер”. Спомням си, че бяхме у тях и пиехме кафе и той просто набра номера. Благодарение на него стана всичко, аз съм му задължена за цял живот. Тогава разговарях с Панчо Запрянов и той ми каза да се явя на прослушване. И както много пъти в живота ми се е случвало / аз винаги трябва да съм на кръстопът, не може толкова лесно да ми се случат нещата/, точно тогава участвах в предаването „Вот на доверие” и в същия ден, в който отидох на прослушването, изчаквайки час - два да вземат решение от офиса на „Пайнер”, закъснях за снимките на предаването. Трябваше да избера едно от двете, но в крайна сметка направиха компромис от „Вот на доверие” и ме изчакаха за снимките.
Как записа първия клип?
Тогава живеех с една приятелка на квартира в „Люлин”. На снимките на първия клип „Петък вечер” изобщо не знаех за какво става въпрос. Никой нищо не ми беше обяснил и аз не знаех как трябва да изглеждам и как да се държа пред камера. Спомням си, че тогава взех дрехи от една приятелка, комшийка, не че си нямах свои, но чуждите са най-хубави. Не знаех изобщо как трябва да изглеждам. Операторът беше ново момче, този клип му беше дебютен, нямаше режисьор, въобще - всичко стана на магия.
Кога Митко Димитров повярва в теб?
Може би след третата година, след първия ми хит. Аз вече 5 години работя там. В този живот никога нищо лесно не ми се е случвало, трябва да мине повече време при мен. Между другото, късметът беше с мен последните години, но всъщност не е до късмет, ами аз самата се мобилизирах.
Какво казаха родителите ти след първия клип, като те видяха?
Е, те хората много се вълнуват, приемат директно нещата. В малките населени места хората си мислят, че като те дават по телевизията, и всичко ти се сервира вече наготово. Радваха се много, но аз винаги съм им спестявала всички трудности, които съм имала.
Ти кой телевизионен клип най -много си харесваш?
Песента „Достатъчно” и клипът са ми слабост. Клипът на песента е срещу насилието, излъчи се и по чартовете на европейското МTV. Това е най-голямото ми постижение, гордея се много с него.
Последната ти песен се казва „Още”. Какво искаш още от живота, от себе си, от другите?
Първо от себе си, обаче после и от другите, малко съм педантична към всичко, което правя напоследък. Благодаря на авторите, че са търпеливи, на стилистите и всички останали, които работят с мен, защото наистина и най- малкият детайл, може да е дори фразичка някаква могат да ме подразнят и не мога да преглътна.
С кои текстописци, стилисти и аранжори си работила?
Работила съм с най-добрите в бранша. С Мариета Ангелова, с Лиляна Димова, Росен Димитров, а композиторът Велислав Драганински, който вече е до мен 6 години, за мен е най-добрият. Преди това съм работила със Светослав Лобошки, с Митко Петров, но последните години само с Велислав. Основно преди това той работеше с Преслава, но като един добър композитор всички го поискаха. Разбрала съм едно нещо в тази професия, че няма как да откраднеш късмета на другия. Ако на теб ти е писано, примерно една песен по различен начин се пее от всеки, на мен може да ми дойде една идея за текст, на друг друга. Хитът невинаги е гаранция, хит се получава от съвкупност от текст, музика, аранжимент, изпяване и всичко останало, затова според мен не би трябвало дори да има конфликт за дадена песен, защото не е гаранция, че когато определен човек я изпълни, ще стане хит.
С коя от твоите колежки си приятелка?
С Димана, единствено. С годините се разочаровам, само тя ми остана най-близката. От по-големите звезди Ивана за мен е еталон за това как като работиш много, всичко се случва. Аз съм работила известно време в нейния оркестър, тя ми е била шефка и много неща съм научила от нея, голям професионалист е, има страхотен усет за отношение към публиката, няма друг изпълнител, който така добре да умее да общува с публиката, докато върви участието, тя просто се слива с тях като отношение.
Откъде черпиш енергия, спортуваш ли?
Да, от известно време започнах да спортувам, последните 2 години активно ходя на фитнес два пъти седмично. Като ученичка много спортувах, всякакви спортове. Движението ми доставя удоволствие. Водя целесъобразен начин на живот, съобразявам се и с какво се храня. Много обичам Родопите и гледам в първия удобен момент да изчезна някъде сред природата, то човек от корените си не може да избяга. На мен ми е хубаво сред природата. Морето ме влечеше до момента, в който не съм можела да си го позволя. Като мога да си го позволя и като отида, някак ми идва в повече. И гримьорът Кирил Чалъков обича морето до една степен, с него много си пасваме, много го обичам. Тази година си позволихме да си изкараме един цял ден заедно в Балчик. Прекарах един прекрасен ден, много обичам компанията му, много ми е приятен.
Минали години изпълнителите на турнето бяха все по осем, сега бяхте повече, как стана така? Как стана влизането ти в турнето?
За моето участие се говореше още преди 3 години, но аз самата не се чувствах готова тогава. Човек трябва да знае кога да се качи на тази сцена и кога не, защото там можеш да се качиш едно стъпало нагоре, можеш обаче да слезеш и десет надолу. Това е голяма отговорност, на по-утвърдените изпълнители е по-лесно, защото знаят, че публиката ги чака, но аз за себе си никога не съм била сигурна на какво ниво съм, къде съм. А като цяло, по принцип, избягвам светските събития, чувствам се по-добре по- встрани, не гоня на всяка цена върха, защото там е студено, предпочитам златната среда. Обичам да съм по-близо до хората. Нашата аудитория е по-скоро от провинцията, по- обикновените хора, и ако не си близо до тях, първия път имат интерес, но втория вече много чупки и стойки не са им интересни като че ли.
Ако иска да те впечатли някой мъж, какво би ти харесало?
Трябва да е с френски маниери! От цветя се впечатлявам, чисто емоционалните жестове, които са с по-елегантно послание. Ако не бях работила в „Биад”, може би щях да се впечатлявам от друг вид жестове, но като съм видяла отстрани какво се случва с такъв тип момичета, съм с три хода напред.
Сега има ли някой до теб?
Не, сама съм, 5 години и половина с Велислав ту се разделяхме, ту се събирахме и затова решихме, понеже и двамата сме толкова заети, преценихме всеки да върви по пътя си, отколкото да се мъчим заедно. Обаче ми е трудно, защото той е перфектният мъж. Мъжете са станали напоследък много суетни, показни и безпардонни. Сблъсквам се с някакви хора, които не са ми много на сърце.
Какво ще кажеш за мъжете в поп-фолка?
Те не са много. Като жена не мога да кажа, че има някой, който да ме впечатлява. Но с тях много се веселим. С Коцето е ясно, за него няма какво да говорим, но Илиян и Бобката много добре се вписват в неговата режисура напоследък. Заедно с тях е голям купон. Имаме чисто приятелски отношения, а фенките много се вълнуват от тях.
На коя световноизвестна певица би искала да приличаш като глас, като визия?
Може би Бионсе, Кристина Агилера, Никол, солистката от Pussycat dolls. Честно казано, като шоу, като визия Мадона не ми е еталон, повече бих се впечатлила, ако отида на концерт на Бионсе.
Какво ще си пожелаеш на теб самата сега?
Късмет, защото ми липсва!

