Червено и черно

Срещаме се в приятно столично заведение с високи тавани, за да има достатъчно простор за мислите и думите на две творчески души. Настроена съм за разговор, в който аз задавам подготвените предварително въпроси, а Кирил и Милчо ми отговарят. Всъщност двамата се оказват изключително приятни и забавни личности и разговорът поема в своя собствена посока.   -Какво се крие зад името „ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО - БГ ДУЕТЪТ”? Защо избрахте точно тези цветове?

К. В.: Преди години, в една зимна нощ двама приятели, двама младежи, двама музиканти си седяха в един бял автомобил и си говореха за приятелството, за музиката, любовта и за нещата от живота. И там се роди идеята за тези цветове. Ние винаги сме ценели красивите неща, любовта, естетическото, страстта, романтиката, жените, виното. Безспорно е, че червеното е цветът на любовта, а черното на стила и елегантността. Работим вече над 10 г. заедно като партньори и музиканти и изминахме доста път. Имаме над 40 авторски песни репертоар, 2 албума, изцяло промоционални, и много спектакли. Създадохме и Art production company – организация, която да може да ни даде възможността екип от хора да работят и да се грижат за всичко останало, а ние да бъдем изпълнители.

М. С.: В началото идеята ни беше да правим музикални спектакли. Няколко години работехме с голям екип от хора - сценографи, хореографи и режисьори. Беше голямо предизвикателство. На по 21-22 години вече имахме повече от 4 авторски спектакъла, представени на едни от най-големите европейски фестивали. Когато правиш нещо, трябва да го правиш максимално добре. И ако не може да го правиш така, както си убеден, или пък правиш компромис, по-добре да насочиш вниманието си там, където виждаш, че имаш потенциал. Тогава решихме да създадем този дует. Поради същите причини по-късно дойде идеята и за Проект за съхранение, развитие и популяризиране на българската поп култура.

- От кое от трите има нужда българската поп култура и в какви дози?

М.С.: И от трите. Има нужда да я съхраним, защото много започнахме да правим англоезичната музика. Няма лошо в заимстването, но ние имаме нужда да съхраним българската идентичност. И трябва да създаваме песни, които са за хората, не просто за творците. На последния фестивал „Бургас и морето” голяма част от изпълнителите пееха със затворени очи. Ти отиваш на сцената и трябва да кажеш на хората – „Това съм аз и ти казвам това”. Мисля, че да пееш със затворени очи, е малко обидно за публиката. Моят преподавател Етиен Леви казва: „Човек не може да си позволи да се учи на сцената”. Представете си какво ще се случи, ако един хирург отиде да се учи по време на операция на операционната маса. Българската музика има нужда от свеж въздух, но и от култура. Тъй като музиката е за слушане, но и за гледане, ние направихме една фотосесия, която „облякохме” в картини. Направихме и една презентация за визията на българската поп култура, която получи подкрепата на Министерството на културата, председателя на Народното събрание и Парламентарната асамблея на Европа. И това ни даде сили да продължим. Решихме да закупим апаратура за добър саунд и добро артосветление. Сега имаме екип за добра студийна работа и сме независими.

-Как определяте стила на  музиката, която правите?

К.В.: Музика, която хората искат да слушат и пеят.

М.С.: Мелодичен поп. Има музика за душата, за краката, за тялото, за мисълта. Ние имаме една-единствена цел – да пеем на български език, за нещата, които вълнуват всеки един човек и нас лично, за нещата от живота. Убедени сме, че когато пееш и вярваш в това, което пееш, а не пееш просто думички, нещата се получават.-Ако сравните съвременната поп музика с тази от преди около 20 г., къде са плюсовете и къде минусите?  

К.В.: Едно време са се правели големи концерти в България. Имало е и концертна дирекция, нещо, което някои частни компании се опитват да създадат сега. Само преди 20 години сме гледали на „Златният Орфей” и други големи фестивали изпълнения с прекрасни сцени, костюми, мелодични песни и оркестри. Тази култура е оставила своята следа дълги години след това. В момента това нещо обаче го няма. Правят го може би само големите гост-музиканти, които идват в България, и моите уважения – Лили Иванова. Когато тя прави концерти, ги прави по този начин – със сценарий, звук, светлини и костюми. Нещо, което хората да запомнят.

- Факт е, че у нас идват чуждестранни звезди, които стават известни с капризите и изискванията си – например съблекални само в розово. И получават това, което искат. Може би българският изпълнител не знае как да си поиска?

М.С.: Ти си го искаш, но няма кой да ти го даде. В България има един парадокс. По принцип зад концертиращия изпълнител трябва да стои мениджър, PR, човек за рекламата, имиджмейкър – екип, който създава продукта изпълнител. У нас изпълнителят изпълнява всички тези роли. Преди 2 г. ни гостуваха едни руски евреи, които правят голям мюзикъл в Израел. Направихме тур из цяла България по няколко културноисторически маршрута. Накрая те казаха: „В България всичко е толкова красиво, но всичко е наопаки. Всё наоборот”. Не сме се отървали от модела на криворазбраната цивилизация. Идват големите звезди и искат. Те си знаят цената. Мениджърът им е професионалист и изготвя  добър договор. В България все още договорът за шоубизнес е едностранен и изпълнителят трябва да се съобразява с условията. Защо Мадона ще остави следа с концерта си в България? Тя идва със 150 човека екип. Плакатите за концерта й са навсякъде. Ние в Софийската опера нямаме толкова хора на щат. Време е да си вземем бележка.

- Всеки знае, че може да успее със 150 човека екип и цветни плакати. Но май има нещо друго, което пречи. Защо не ни се получава?

М.С.: Причината е простичка. Защото през месец юли 2009 година общинският бюджет за култура е привършил. Спонсорите пък са се свили заради световната икономическа криза. Дори на изискано парти със светски личности културната програма може да е жалка. Много от общините се задоволяват само с местната самодейност. Самодейността е много важна за развитието на културата на местно ниво, но не бива да се залага само на това. Трябва да има нива. Жалко е и когато ти кажат, че нямат пари, а след това там се изявява някоя фолкдива, която работи за космически хонорар. Чувстваш се малко обиден точно в този момент. Аз нямам нищо против този вид музика. Всеки има своето място под слънцето. Но това е далеч от истинската култура, от западното, от европейското, от световното изкуство.

-Българинът много често разбира празника като време за почивка, хапване, пийване и му се иска музика, на която да пощрака с пръсти.

К.В.: Не съм много съгласен. Наистина го има този балкански манталитет, но да не забравяме коя е българската песен и култура. Това не е кючекът, нито турската музика. Ние в последните две години сме направили над 40 концерта в цяла България. Били сме на големи, сериозни мероприятия, на които българите танцуват и пеят на всякаква музика.

М. С.: Мит е, че българинът иска само чалга. Нашият дует заложи само и единствено на българската музика и на мелодичния оттенък, който през последните години беше малко позабравен. И изведнъж едни не толкова популярни лица като нас започнаха да правят стъпки към концертната дейност, залагайки само на българската популярна песен. Хората се потапят максимално в нея на концертите.

-Поп фолкът конкуренция ли ви е?М.С.: Музиката, която има своето логично продължение в кръчмата, я има, но критериите преди около 15 г. бяха едни, сега са други. Затова сме си виновни ние,  младите композитори, защото не създаваме нещо, което да е слушаемо. Хората имат нужда от българската поп музика. А поп фолкът се появи, защото естрадните ни величия лежаха на своята популярност, композиторите спряха да създават хубави песни. И в един момент се появи една празна ниша. Но както казва Теди Москов – „Време е чалгата да си отиде от всяка една сфера на нашия обществен живот.”

К.В.: Един продуцент скоро ми зададе въпроса как се създава хит. Казах му, че не мога да му отговоря. (М.С. се вмъква през смях – Защото в България е всё наоборот.) Ние правим концерти в 40 български града с продължителност по 2 часа, песните ни се пеят и хората ги знаят. Това, че не се въртят по радиата, не значи, че не са хит.

- Значи ли това, че медията продава?М.С.: Медията продава – да, но медийният български пазар продължава да стои вън от световните работни музикални принципи. На Запад схемата е една – продуцентът те търси, влага средства, дава ти възможност и ти показваш уменията си. В България все още се разчита на това някой да те види някъде.К.В.: Не само в музиката е така, бъркотията е във всички браншове. Но трябва да се дава възможност за избор на българския слушател. Въпреки тези трудности обаче има и светла страна на нещата.- Коя е светлата страна – червеното или черното?

М.С.: Светлата страна е в пречупването на светлината между червеното и черното. (Смее се.)

К.В.: Не го слушайте. Той е много сериозен, аз съм по-разчупен, въпреки че той си има сериозна приятелка, а аз не. (М.С.отново го прекъсва със смях - Времето за реклама ли е сега, че си нямаш сериозна приятелка?)

- Хазартни личности ли сте?

К.В.: Да, аз съм. Но ние двамата сме различни, затова се допълваме и се подкрепяме. Хазартни сме, защото вярваме в себе си, в това кои сме, какво правим, какво можем и какво искаме.

М.С.: Аз не бих казал, че съм хазартна личност. Самият живот е хазарт. Правиш избори, от които не се знае дали печелиш, или губиш. Ние сме хвърлили нашия зар. Създаваме нашата музика, ако тя стига до хората – значи сме спечелили. Ако не успяваме – значи трябва да хвърлим зара отново.

- Правите ли компромиси в работата и в живота си?

М.С.: Лили Иванова казва, че тя никога не е правила компромиси и затова е успяла. И ние не правим. Самият факт, че поехме сами в музикалната индустрия, че сме конкурентоспособни – от гледна точка на звук, светлина, сцена, репертоар, говори за това.

-А склони ли сте да експериментирате в музиката си?М.С.:Ние правим обработки на популярни и не толкова популярни песни от миналото през призмата на „ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО - БГ ДУЕТЪТ”, авторска музика и обработен български фолклор. Това говори, че обичаме предизвикателствата. Опитваме се да вкарваме и класически елементи в музиката си. Живеем във време на глобализация. Изкуството е било едно, затворило се е, за да се развие, и сега се отваря отново. Пресичането на различни жанрови музикални стилове е полезно, но трябва да пипаш много внимателно. Миналата година имахме десетина концерта с трупата на Нешка Робева. Тя се притесняваше как ще се съчетаят поп музиката с фолклора. Но всичко беше успешно. На първия концерт в Самоков Летният театър беше препълнен. Не бива да се слага граница на музиката.-Кой е по-добрият вариант - да блеснеш бързо с един хит или да имаш дълго творчество с много песни, някои от които стават хитове?М.С.: Мен не ме блазни славата, а признанието. Славата отшумява. А признанието е, когато видиш човек, който минава и си тананика твоя песничка. Ние работим за аплодисментите. За сълзите и усмивките на хората. На концертите ни те се връщат в миналото, спомнят си за детската любов, за родителите, които вече ги няма, мечтаят за нещо, което да се случи. Вторият ни албум „............” е музикално-поетична импресия с книжка с думички в рими. Там има стих за това, как ще излезеш на улицата и ще видиш една жена в бяло, как от този един поглед може да се случат много хубави неща, за които дори не си мечтал. На българската музика й липсва тази мелодичност.

К В.:Хаусът е хубав стил, но дори и там се вкарват мелъди моменти. Хитът е една мелодия, един такт мелъди. През последните години дори големите ни певци нямат хитове. Аз съм щастлив, когато изпея на едно момиче „Ти, ти, ти, моя любов” и тя сякаш се събужда, усмихва се, нещо се случва в живота й.

-Романтични натури ли сте?

М.С.: Всеки човек в някаква степен е романтичен. При едни е изразено повече, при други по-малко. Не може да влезеш до колене в морето, да гледаш залеза и да не си романтичен. Ние много обичаме отворените концерти, навън, когато сме близо до хората. Искаме с музиката си да те спрем, да ти кажем: „Хей, човече, здравей! Ела и пей с нас!”. Има неща, които те карат да бъдеш романтичен.

-Къде в това  мъжко приятелство е мястото на жените?

М.С.: Аз съм моногамен в отношенията си към жените. А Кико е повече бохем. Хората са различни и трябва да бъдат различни. Различията държат това приятелство вече 10 години. Ние никога не сме се карали за жена. В едно мъжко приятелство това е рядко срещано.

- Какво може да ви вдъхнови да пишете музика?

М.С.: Може да ме провокира дори паднало листо от дървото. Преди време пътувахме за една среща и пред колата ни припадна един човек – нямал пари за храна. Кико му купи баница и кисело мляко. Занесохме му ги и човекът – дядо на 70 години, се разплака. И сълзите провокират, и влюбената двойка, и погледът, и приятелската среща. Всичко това има своята романтика или ражда своята романтика. Просто трябва да си искрен и истински. Хората разбират фалша. Дистанцията си личи винаги. Йорданка Христова го е казала много хубаво – „Изпей тона фалшив, но да е истински”.

-Публиката прощава ли фалша?

К.В.: Не и не бива да го прощава. Но хората трябва да се научат да ценят истинността

М.С.: По-добре да е леко фалшиво, отколкото на плейбек. Да излезеш и само да си отваряш устата, е непростимо. Напоследък гледам различни по форма концертни изпълнения – руска музика, американска, френска, италианска... Във всяко изпълнение на живо има фалшиви тонове. Но те трябва да са сведени до минимум. След като имаш добрия саунд и ако си можещ и кадърен изпълнител, ще чуваш всичко добре и ще поднесеш песента по най-добрия начин. Нивото на публиката също е важно. Но душата и сърцето са в основата на нещата.

-Душата и сърцето ли ви водят и в участията в различни благотворителни проекти? Разкажете повече за тези ваши участия.

К.В.: Ние участваме в кампаниите „Утре за всеки” и „Искам бебе”. Подарихме химни и на двете – единият е авторска песен, другият  – с авторска музика, по текста на Джани Родари ”Продавач на надежда”. Участието ни в тези проекти много ни зарадва, защото ни позволиха да вникнем в смисъла им. Направихме концерти за тези кампании и се чувстваме щастливи, защото ги направихме от сърце и хората са били щастливи от това, което се е случило, от това, което сме им дали. Проблемите съществуват и ние трябва да сме социално ангажирани. Когато държавата не се интересува, просто поемаш нещата в свои ръце. Не става лесно, но трябва да вярваш. Не може без надежда в този живот. Хората имат нужда да вярват. Просто животът не е само хубав и сладък. Щастието е и тъга, и радост, и смях, и сълзи. Господ ни е дал лошото, за да разберем кое е доброто. В живота има и трудни моменти. В химна на „Утре за всеки” се казва: „Човек за човек да е брат”. Убеден съм, че музиката е един малък лек за душата.

-Представям си онази жена, която има проблем със забременяването и след дълъг и тежък ден, прекаран в ходене по институции и говорене с приятелки, се прибира вкъщи и се отпуска, за да си почине. Какво й остава, освен да си пусне музика...

М.С.: Ние много се чудехме как да бъдем максимално съпричастни с тази кампания. Тогава се роди идеята за химна. Той е класически разписан с поп мотиви с джаз елемент. И ако тази тъжна жена, която се е прибрала уморена вкъщи, си пусне тази песен и намери частица вяра в нея, ако това стане нейната песен – на нас това ни стига. В химна на фондация „Утре за всеки” се пее: „Ако аз ти подам ръка и ти на мен подадеш, има добро на света, има любов на Земята, мир, светлина аз посях във душата”. Обикновени думи, простичко казани. Великите неща са прости.

К.В.: Заедно с фондацията „Искам бебе”, Б.Т.Р. и Илия Луков направихме Вечер на благата вест. Председателката Радина Велева беше направила подаръчета за всички жени, имали такъв проблем, които са го преодолели. Това е нещо истинско. Там жените се прегръщаха и плачеха. И това, че си им помогнал, те кара да се чувстваш щастлив. На един човек като му кажеш нещата така, както ги чувстваш, той ще те разбере. Изкуството е твоето лично виждане за света, но трябва да го поднесеш във форма разбираема.

-Много добре ви разбират блондинките. Наричат ви „любимия дует на блондинките”. Как така не са ви се обидили – имате черно и червено като за брюнетки и червенокоси, а няма русо?

М.С.: Ние си ги поделяме с Кико - блондинка, брюнетка, блондинка, брюнетка. (Смее се.)

Включихме се в Седмицата на блондинките на Международната асоциация на блондинките, защото тя също е с благотворителна цел. Убедени сме, че талантът е нещо, дадено свише, и една от основните ни идеи е да използваме изкуството за нетрадиционни хуманни цели. Помогнахме за ремонта на Музикалното училище в Пловдив и за закупуването на инструменти. „ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО – БГ ДУЕТЪТ” е отворен за всякакви предизвикателства, дори да излезе с шлемове или с каски на главите...

К.В.: ... или с розови пухчета. (Дружен смях.)

-Как ще прекарате лятото – в почивка или работа?

М.С.: Стартираме едно национално турне под шапката на проекта за българската поп култура. Идеята е да го обвържем с националната кампания „Искам бебе”. Убедени сме, че това е голям проблем, и мисля, че всеки е длъжен да е част от тази кампания. Ако успеем да го реализираме през септември и октомври в 10-ина български града, ще е много добре.

-Задава ли се нов, трети албум?

М.С.: В момента се борим сами със себе си. Записали сме 4 нови песни, които искаме да включим. Надяваме се да имаме не само нов албум октомври или ноември, а едно голямо представяне в Народния театър. Това ще е не просто албум, а истински спектакъл. Но ако не успеем да го направим така, както ние искаме, няма да направим компромис. Ще изчакаме, ще работим и накрая ще имаме истински спектакъл, така както го вижда „ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО – БГ ДУЕТА” – максимално добре.

-Какво ще пожелаете на читателките на списание „Мери”?

М.С.: Вашите читателки са хора, които обичат цветното. Пожелавам им да са все така цветни и усмихнати и да слушат повече българска музика.

К.В.: Аз от доста време следя списание „Мери”. Мога да кажа, че то е различно списание. Това ме кара да вярвам, че много различни хора го четат. Различните и истинските неща винаги ще бъдат необходими.