Чаят е най-доброто вино

Като напитка чаят заема второ място след водата. Родина на най-популярната отвара са Югозападен Китай, Бирма и Северен Виетнам.

Интересното е, че в българския език думата чай се е появила през руския чрез тюркските езици от севернокитайското cha, а в Западна Европа за основа е послужило южнокитайското te. За това, как е бил намерен диворастящият чай, разказват легенди в Китай, Индия, Япония. Според една от тях чаят възникнал при сътворяването на Земята и Небето. Според друг мит императорът на Южен Китай Чен Нунг (III хилядолетие пр.Хр.) веднъж пробвал напитка, получена от листа, попаднали случайно във вряща вода. Тя се оказала толкова ароматна и вкусна, че той издал заповед да се съхранят листата и чай да се пие в цялото му царство.

Индийците пък смятат, че чаен храст случайно намерил принц Бадхидхарма, пътешествайки из Южен Китай. В японската легенда чаен храст изникнал там, където паднали клепачите на принц Дарума. Той си ги отрязал, за да не заспи по време на медитация.

През 1763 г. шведски мореплавател донесъл на естествоизпитателя Карл Линей чаен храст от Китай. И той го класифицирал като thea sineusis – китайски чай, убеден, че растението е единствено и неповторимо. И чак през XIX век в индийската провинция Асам, в Бирма и Лаос открили чаени дървета.

Китайските философи твърдят, че чаят е най-доброто вино, защото ободрява, укрепва, не опиянява. И е по-добър от водата, понеже не пренася зараза. В началото го ползвали като лекарство, укрепващо зрението и като мазило против ревматизъм. Като напитка станал популярен през V век. Императорите го подарявали на приближените си като знак за награда, бил любима напитка на аристократите. Но в Х век вече бил национална напитка в Китай. В Европа го донесли португалците и холандците около XVI век.

През 1664 г. търговци от Ост-Индийската английска компания поднесли на краля като подарък два фунта чай. С това започва триумфалното му шествие. През ХVIII век започнали да го пият в кафенетата. Първото принадлежало на Томас Туайнинг. Там при недостиг на монети за ресто хората получавали чайни талони, които в магазините приемали като платежно средство.

Изцелителят

В книгата "Махзан-ал-Адвия" ("Съкровищница на лекарствата") от XVIII век пише, че чаят укрепва силите на организма и духа, повишава настроението, укрепва стомаха и половата мощ.

Древните китайци наричат чая "огъня на живота". А в началото на ХVIII век лекарят на японския император твърди, че "пиенето на чай очиства кръвта, слизестата обвивка на очите, регулира работата на черния дроб и далака, понижава сънливостта, оживява мускулите".

Лев Толстой пък пише: "Трябва да пия много чай, без него не мога да работя. Той освобождава възможностите, които дремят в глъбините на моята душа".

Във всеки чай има над 130 вещества. Тъмният цвят и тръпчивият вкус се дължат на дъбилното вещество танин. Тонизиращото действие на запарката се дължи на съдържащите се в нея алкалоиди – кофеин и теобромин. В по-добрите сортове съдържанието им е до 4%. "Чаеният" кофеин е по-добър от този в кафето – възбужда съкращаването на сърдечните мускули, разширявайки кръвоснабдяващите артерии, и действа върху главния мозък. Затова го наричат "еликсир на бодростта". Съдържащият се в чая витамин В2 повишава еластичността на кожата.
Но все пак древната мъдрост гласи: "Една чашка е удоволствие, две – утоляване на жаждата, а три пият само магаретата". Т.е. не прекалявайте.

Как да приготвим чай?

Какво влияе върху качеството на чая? Преди всичко водата. Минералната не е подходяща заради съдържащите се в нея соли. Най-добра е от планински извор. Важно е и как се вари. Китайският мъдрец Су-Е е описал 16 стадия в сваряването. В Русия отбелязват три. Първият – когато водата започва да кипи и мехурчетата, които се образуват по стените, се вдигат нагоре. Вторият – когато започва масовото образуване на мехурчета. Той е кратък, но тъкмо той трябва да се улови като оптимален за запарката. При третия водата ври и дори го смятат за вреден. При правенето на зелен чай пък препоръчват недокипяла вода (50-60 градуса).

За качествена напитка чайникът трябва да бъде подгрят, но подсушен. После се налива вода от "втори стадий" наполовина (за черен чай), две трети (за смес от зелен и черен) и четвърт само за зелен. Чайникът се покрива със салфетка, така че да е върху чучура и дупчицата върху капака, и стои от 3 до 15 мин в зависимост от сорта. После се долива вряща вода, така че до ръба да останат 1,5 см. Пиенето на чай от пакетче е обида за ценителя.

С какво да приготвим чай?

С чай, отговарят ценителите. Но в зависимост от традициите верният отговор е – с всичко. В Русия дори го правят с ягоди и плодове, което усилва действието на витамините. Чай с мляко обичат в Англия, но строго следят да го наливат в топлото мляко, а не обратното.

Неподозирани умения

Чаеният теин, витамин Р, е основен във фармацевтиката. Използва се за инжекции при голяма загуба на кръв, лъчева болест, обезболяващо вместо морфин. Чай с чесън лекува зъбобол в Бирма. В Япония използват чаеното масло за смазване на точни механизми. С отвара можеш да си почистиш килима или огледалото или да попиеш миризмата на риба.

Един от най-популярните чайове е Earl Grey с масло от бергамот. Ърл е титла, нещо като граф. А според една легенда Чарлз Грей придобил рецептата за особения вкус на този чай от китайски мандарин чрез хитроумна политическа интрига. Друг мит, разпространяван от фирмата "Туайнингс" пък твърди, че Граф Грей спасил живота на китайски принц и той от благодарност му дал кутийка ароматен чай и листче с рецептата за приготвянето му. После той я подарил на Twinings, който я кръстил на него.

Един от най-интересните сортове е дарджелинг, но той е и най-имитираният. Дори в скъпите смески е едва 51% от състава на чая. Плантацията с името Дарджелинг произвежда не повече от 9 хиляди тона от него, докато на световния пазар годишно се продават официално повече от 40 000.

В другия край на света – в Южна Америка, също си имат чай – мате. Индианците го пиели, когато били гладни, наричали го "заместител на хляба" и "дар от Бога". Той повишава имунитета, възстановява след натоварване, забавя стареенето, помага при проблеми с психиката, подобрява работата на стомашно-чревния тракт. Матето се вари в специален съд, наречен калебас. Той се прави от особен вид тиква.

Каркадето е типично арабски чай. Прави се от цветовете на хибискуса. В Египет и Судан, където го отглеждат, го тачат заради спазмолитичното му и противовъзпалителното действие. Каркадето намалява холестерина, нормализира кръвното налягане, помага при алергии. Топлият повишава кръвното, а студеният го понижава.

Чаят Пуер се произвежда в районите на Сишуанбанна и Симао от големи юнански чаени листа. Технологията е уникална, защото листата се пресоват след изсушаване, а ферментира, докато го транспортират. В съвременни условия ферментацията е изкуствена. Листата се обливат с вода и се нагряват. Китайците го смятат за върха на изискаността.

Те наричат червеният южноафрикански чай Ройбос "еликсир на бушмените". Опитите да го засадят на друг континент остават неуспешни. Има сладко-кисел вкус и аромат на сено. Той не съдържа кофеин, но има ободряващо действие, защото съдържа антиоксиданти, минерали и микроелементи, дарява енергия. Затова може да бъде пит от деца.