Сребро в косите

Сигурно се е случвало и на вас – съпругът ви сякаш не е същият, а и това не му е за пръв път. Какво всъщност става с него – болен ли е, недоволен ли е? Лекарите разделят живота на всеки мъж условно на няколко периода, смяната на които е съпроводена с кризи и последващите ги изменения на личността. Тези преломни моменти в мъжкия живот са три, но трябва да ви предупредим – възрастовите граници, които очертаваме, са доста условни. При някои промяната може да настъпи по-рано, при други – значително по-късно. Последната трудна възраст при мъжете обикновено настъпва на около 55-60 години.

Какво да направи жената?

На 30 години мъжът търси стабилност и в кариерата, и, главно, в семейните отношения. Стабилност, но не скука, от която даже верният съпруг ще избяга в чужди обятия. Колко беди произтичат от липсата на пълноценното семейно общуване, което мъжът започва да цени именно в тези години! Когато той е на трийсет, вече много неща са му познати, затова в главата му често се появяват такива мисли: “Чувствам се някак незначителен, посредствен (варианти: уморен, зает, омръзна ми) и затова днес ще оставя жена си намира. По-добре да поспя или да погледам телевизия”. С подобни “упадъчни” мисли човек трябва да се бори. Истинската грижа за собственото здраве предполага такъв ход на мисли: “Днес се чувствам посредствен. Много важно! По дяволите и телевизора! Я по-добре да видя какво прави жена ми”.

В този период жената все още може да промени нещо към по-добра насока, като например да си купи секси бельо, да си смени прическата, да се отнася с повишено внимание към любимия и пр.

Трийсетилетието е сложен период – мъжът се оказва на своеобразен кръстопът между миналото и бъдещето. Назад е безгрижната, без задължения, пълна с лекомислени и нереализирани обстоятелства младост. Под този период трябва да се сложи черта. Напред е зрелостта, от която не е известно какво може да се очаква. Жената трябва да преживее това трудно време не само редом, а и заедно с мъжа, бидейки особено търпелива и нежна с него – това действително ще укрепи брака.

40 години – време на безумства


В последно време при четирийсетгодишните се появи навикът да не отбелязват рождения си ден – вероятно датата се свързва с четиридесетте дни след смъртта. По-добре да го пропусна, за да не направя грях, разсъждават мъжете с несвойствено им суеверие. Външно те може и да не покажат страх, но вътрешният им свят се променя силно. Отчетливо се появяват две черти: повишена обидчивост и сантименталност. Какво да се прави! Четирийсетте години са време на съмнения. И не само по отношение на своите възможности – с ТЯХ при повечето мъже всичко е наред. Четирийсетгодишните са нападнати от мисли за мястото си в живота, професията, отношението към роднините, децата, приятелите, началника.

Работата стига дотам, че те престават да виждат смисъл в собственото си съществувание. Обхваща ги паника, тласкаща ги към безумства и странни постъпки: започват да пият, отчаяно опитвайки се да проведат сметка с живота си. Неслучайно самоубийствата сред четирийсетгодишните се задържат на стабилно високо равнище. Освен всичко, това е възраст на самоутвърждаване “настрани”. Съпругът си намира два пъти по-млада приятелка на възрастта на дъщеря си и започва да върши редовни забежки, придружени от неловки обяснения и глупави уловки. Отстрани това изглежда почти комично – съпругът и бащата губи разум, плюейки на жизнения си опит. Съседките гледат след него неодобрително и мърморят, че е полудял. С една дума, есенен маратон...

Обикновено стъпките на мъжа, опитващ се радикално да промени живота си, са съпроводени от разклащане на нервната система, скъпернически (и не толкова) сълзи и първите сърдечни пристъпи. Наистина в този период опитите да излезе от къщи така и остават опити. И ако жената на четирийсетгодишния мъж в същото време доказва любовта си, проявява максимум сдържаност и състрадание, у “беглеца” скоро възниква желание да даде заден ход. Той е доказал способността си да завоюва млада жена, насладил се е на страстта си, но чак пък да живее с нея... И блудният мъж, поскитал настрани, се връща вкъщи. Домът си е дом. Спомня си колко сте преживели заедно, какви страхотни деца сте отгледали, а да останеш на 45 сам не е много лесно. А и кому е необходимо?

И смях, и сълзи, и любов

Само не мислете, че можете да си отдъхнете, ако съпругът ви е чукнал 60-те. Мъжът след петдесетте един прекрасен ден разбира, че влакът е заминал окончателно. Тогава той трескаво търси – и, като правило, намира хлапачка, редом с която се чувства гуру, мъдрец, учител. 60-годишният мъж намира в младата си приятелка източник, който го подхранва.

Не се страхувайте и не бързайте

Сложно е да се намери универсално средство за кризата на 30-40-50-60-годишните. Във всеки конкретен случай мъжът е добре да поговори с психолог. Но някакви общи рецепти за излизане от задънената улица на възрастта все пак съществуват.

Психолозите съветват:
Не трябва със страх да се чака "фаталната" дата. Колкото повече се боите, толкова по-болезнено ще премине кризата. Когато знаете какво ви чака, успявате да се подготвите и спокойно, т.е. конструктивно и съсредоточено приемате случващото се. Кризата отстъпва пред спокойствието.
При мнозина именно преобладаващата сексуалност е първопричина за кризата. Така че простатитът, импотентността и повечето сексуални разстройства са резултат от неправилен и нередовен полов живот. Ясно е, че любовните утехи са доста добро профилактично средство.
Острият пристъп на остеохондроза у занемарения сваля любовните преживявания драстично, затова да не го допуснете, действайки по подобен начин, е напълно възможно.
И накрая – при всеки конкретен случай може да ви помогне конкретен специалист – психолог или сексопатолог. Доверете му се и няма да сбъркате.