Стресът - емоционален подем или предпоставка за невроза

Неотдавна думата “стрес” престана да бъде само научен термин. Употребява се по-често от всякога, когато става въпрос за претърпяно разтърсване, неприятности, страх. Ще я чуете в трамвая, в магазина на работното място. Какво обаче е стресът и кога можем да кажем, че сме стресирани?


Понятието “стрес”
е въведено от канадския учен Хенсъм Селие (1936 г.), който пръв определил стреса като реакция на нервно-психическото напрежение, възникнало при необичайни обстоятелства и призвано да мобилизира защитните сили на организма. Хормоните лавинообразно се струпват върху скелетните мускули и вътрешните органи. Нараства честотата на пулса, артериалното налягане, скоростта на кръвообращението, повишава се температурата на тялото, увеличава се обемът, устойчивостта и концентрацията на вниманието, усилват се процесите на възбуждане на нервната система – организмът е готов да даде достоен отпор на дразнителя.

Умереното нервно-психическо напрежение
извиква състояние на емоционален подем и творческа активност. Обаче при стрес прекалената интензивност или дългото въздействие на умерените стресови фактори (хроничен стрес) понижават равнището на функционалната активност на главния мозък и надеждността на неговата работа. Изхвърлянето на адаптивните хормони от хипофизата и от кората на надбъбречните жлези намалява и от това произлиза декомпенсация на енергоснабдяването на организма и се влошава функционирането на вътрешните органи. Във връзка с това възникват благоприятни условия за развитие на неврози, хипертонична болест, стенокардии, язва и др.
Във всекидневния живот човек постоянно се сблъсква със стресово въздействие от умерена интензивност, което се възприема като неизбежно. Положението става сериозно, когато организмът е подложен на хроничен стрес. За съжаление в последно време мнозина търсят спасение от него в алкохола и успокоителните, което е пагубна заблуда. Те отпускат временно, след което дискомфортът се засилва.

Най-доброто лекарство
за стреса е умението пълноценно да се разпуска и напълно да се възстановяват енергийните ресурси на организма, изразходвани под неговото въздействие. Важна е именно релаксацията, а не бездействието. То само по себе си е стрес за организма, което в съчетание с понижения мускулен тонус и пренатоварената нервна система, принудени да компенсират това понижаване, само усилват отрицателното влияние на стреса върху организма. Положително въздействие в такава ситуация оказва умереното физическо натоварване – фитнес, аеробика, джогинг или всяко друго доставящо ви удоволствие занимание. Сполучлива алтернатива може да бъде любимото хоби, бързото ходене, курсът по латино танци или някакви източни техники за медитация и/или релаксация. Важното е да се чувствате умерено изморени и доволни.