За мнозина финият силует представлява не само отличителен знак за определена социална идентичност, но и сериозна грижа. Да отслабнем, да сме стройни е обсебваща мисъл, която, с цената на свръхусилия и на жестоки диети, започва да става норма.

Нормално е да вярваме на чудотворни диети, когато искаме да свалим излишните килограми. Смята се, че 75% от хората, които правят усилия да отслабват, не успяват да го постигнат трайно. Те отслабват, след което отново качват килограми, при това повече, отколкото са свалили. Засилването на култа към тънката талия обикновено си поставя за цел един тираничен идеал.

Ние се изолираме в някакъв безличен, морализаторс-ки, изпълнен със забрани начин на хранене, който налага засилването на хранителния тероризъм във всички негови форми и ни води директно към провал.

Трудно е да следваме дълготраен режим за отслабване: поставяйки се в състояние на хранителни лишения, ние водим постоянна борба, докато един прекрасен ден се поддаваме на желанието ни за сладко и за засищане на вечния ни глад.

Илюзия е да смятаме, че можем да решим проблемите с наднорменото тегло единствено с помощта на диети, тъй като тук се намесват много други проблеми и отговорът не е еднозначен, нито общовалиден.

Трябва да се съобразяваме с индивидуалните фактори, не само физически и афективни, но и емоционални.


Страдащи тела

Според изследване от 2003 г., проведено сред хиляда французойки между 18 и 65 години, 12% от жените с наднормено тегло страдат буквално физически. Повечето от тях се самоосъждат изключително строго, заради неспособността да контролират храненето си и да поддържат едно нормално тегло. Докато 20% заявяват, че се примиряват с несъвършената си фигура, мнозинството признават, че не са в състояние да поддържат желаната от тях линия. При тях се редуват чувство за вина и непризнаване на закръгленос-тта, едно доста двусмислено поведение.

Независимо от броя на килограмите за сваляне, неприятното чувство обикновено е насочено към външния вид, с изявена склонност към самоподценяване и постоянна неудовлетвореност. Възприемат тялото си като прекалено дебело, тежко, като враг, с който непрекъснато се налага да се борят. Някои хора живеят с омраза към тялото си, срамуват се от него, други смятат, че не заслужават да постигнат идеалното тегло.
"Погледът на майка ми бе най-жестокото огледало, си спомня Марион. "Трябва да внимаваш, много си дебела", не преставаше да повтаря тя през цялото ми юношество.

Откакто навърших 14 години, теглото ми се мени ту нагоре, ту надолу от 55 до 80 кг. Мразя тялото си и се чувствам виновна, че го оставям да надебелява. Как да се обичам, след като килограмите се трупат?", пита тя.

Проведеното по повод една конференция, озаглавена "Женски тела под влияние" (организирана през 2003 г. от Центъра за наблюдение на хранителните навици), събрала изследователи, социолози и лекари, мащабно проучване прави следните заключения, изразяващи степента на любовта към собственото тяло: едва 14% от французойките наистина се чувстват съпричастни към тялото си.

Объркване на нуждите

Американският психолог Ейбръхам Маслоу разработи теория за подреждането на нуждите по скала. Според него всеки индивид е ръководен от търсене на начини за задоволяване на нуждите си.

Те са общовалидни, ние всички без изключение ги изразяваме в живота си, без значение на произхода, на възрастта, на пола и на придобития опит.

Той ги разпределя в пет категории:

• физиологични нужди: ядене, пиене, дишане;
  
  
• нуждата от сигурност (морална и физическа подкрепа);
  
  
• нуждата от почивка, от развлечения;
  
  
• нуждата от обич. Всички изпитваме нужда да бъдем обичани от близките си, да бъдем приети от другите и от членовете на нашата общност;
  
  
• нуждата от признание, от самооценяване и от самоизя-ва: тази нужда се свързва с желанието за успех, за заслуги, за умение, за самоувереност по отношение на околните, за независимост и за свобода. Всички ние се грижим да получим признание и да бъдем оценени. Когато тази нужда е удовлетворена, ние изпитваме удоволствие и достатъчно увереност, за да се впускаме в действие; в обратния случай е възможно да развием различни комплекси.

Ако пропускаме да задоволяваме например нуждата си от почивка, има опасност да се засили някоя друга нужда и дори да се умножи десетократно, да се обостри и да доведе до все по-осезаем дисбаланс. Обикновено се окава, че сме объркали нуждите си. Изправени пред умората или пред гнева, които не можем нито да изчистим, нито да си позволим да се вслушаме в тях, ние се подсилваме с помощта на шоколадови блокчета, за да ги запушим по-добре и се тъпчим с ядене. Понякога се случва прекалено силни емоции да ни пречат да осъзнаем, че сме заситени, и тогава е невъзможно да заситим глада си. Липсата на адекватен отговор води до объркване, което в общи линии ни подтиква към безразборно хранене. Приемана безредно, храната отговаря на защитните ни механизми срещу безпокойството, страховете, разривите, които преживяваме. Служи ни за екран или за алиби, когато изпитваме мъка, неизразимо отчаяние, смущение, свързано с външния ни вид или пък при неуспех, при сантиментална, афективна или професионална фрустрация.

Маржори го изразява съвсем ясно: "Съпругът ми ме избягва, дори не ме поглежда. Затова ям напук, за утешение!"

Превърнала се в утешение, храната представлява "глад за другия", в този случай тя е заместител за липсата на любов. Целта е да се осмисли мълчанието, при криващо това, което никога не е било изказано на глас и което покриваме с храна.

Армел дъвче по цял ден, никога не се храни истински. "Така успокоявам стреса", обяснява тя.

Често стресът е виновникът за повечето килограми и за анархистичните ни хранения, без да си даваме сметка за истинските си нужди.

Напрежението е важен фактор, който води до неконтролируеми пристъпи на ядене.

Обикновено реагираме по този начин, успокоявайки се с прекалено богати на захар и на мазнини храни като шоколада, сладкишите, бисквитите. Храната се изживява като награда за стресова ситуация или за емоционално тежък момент.

Под влияние на силни емоции, някои хора се хранят без мярка. Когато нещата не вървят, те се тъпчат, сякаш търсят утеха в храната.

Неудържимото желание за ядене по всяко време и безразборно, обикновено е израз на някакво незадоволено желание. С тази разлика, че едно желание не може да бъде заместено от друго желание и преяждането с цел засилване на вътрешната сигурност е временно и илюзорно.

Всяка незадоволена нужда съответства на потисната емоция. Гняв, напрежение, тъга, страх, срам са емоции, които трудно се изразяват; затова ние ги прикриваме с всевъзможни хранителни волности.

"Свикнал съм, когато имам грижи, да се нахвърлям върху храната, ям, за да забравя и за да издържа на напрежението се тъпча, наддавам на тегло и порочният кръг се завърта", споделя Алексис.

"И аз съм същата, изпитвам вина, че не мога да се сдържам, затова си казвам, че не заслужавам да отслабна", казва Виржини.

Едни ядат, други не могат да устоят на желанието непрекъснато да си купуват всякакви неща, трети пък се впускат в безброй любовни връзки. Онези, които като Симона са били лишени от истинско детство, търсят убежище в яденето, което им замества нуждата от сигурност и от обич.

Симона е най-голямата от три деца. В детските си години тя не се е научила да удовлетворява действителните си нужди. Още съвсем малко дете се е налагало да се грижи за по-малките си братчета и да замества майката, страдаща от депресии, поради което често постъпвала в болница.

За да открием нашите лични отговори, нека да съжителстваме дружески със собственото тяло, защото, наблюдавайки го как се разширява, започваме да го мразим.

Да се сдобрим със собственото си тяло, далеч не означава да се оттеглим, а да го слушаме, да се сприятелим с него, вместо да продължаваме да го малтретираме.

Ние всички сме различни, имаме различни мерки, различен цвят очи, различен профил, имаме право да сме едри или дребни, но всички сме задължени да сме по-толерантни и по-добронамерени спрямо нашите желания и очаквания.

Добрата грижа за себе си е доказателство за истинска обич: когато имаме известно самочувствие, сме по склонни да се вземем в ръце.

Бъдете по-мотивирани и се виждайте слаби

Визуализирането на новия външен вид или желаното тегло позволява да се промени визията и да се програмира несъзнаваното в посока на изработването на нови поведения и навици за трайно отслабване.

Целите, които си поставяте чрез умозрителната представа, ще се запечатат в мозъка ви и ще действате съобразно с желанието за отслабване.

Свободата на действие и на избор ви правят до голяма степен отговорни за фигурата.

Изработете си навика редовно да правите упражнение № 31, за да промените някои ваши поведения и да засилите мотивацията си за отслабване.

Събудете тялото си и го раздвижете

Дълго време хората са се предпазвали от натрупване на килограми благодарение на ежедневна физическа дейност, при която се изгаря енергия.

Днес мнозинството от нас прекарват повечето време пред екрана на компютъра или на телевизора.

Най-доброто предпазване от натрупването на килограми е ежедневна, средно натоварваща физическа дейност в продължение на 30 или 60 минути, но достатъчно, за да "подкопава" запасите от мазнини.

Бързото ходене пеш е отлично оръжие против затлъстяване.

Движението е царският път за преоткриване на доброто самочувствие и на приятните усещания.

Физическите упражнения по традиция се смятат за начин за изгаряне на калории.

Проведени неотдавна от няколко екипа проучвания, доказват, че те не само изгарят енергия, но представляват същевременно и фактор, който оказва въздействие върху регулирането на обмяната на веществата.

Повишават количеството серотонин, произведен от мозъка, в резултат на което намалява внезапния апетит за сладки неща, енергията се повишава и настроението се подобрява.

Физическата дейност е съществена част от програмата за отслабване. Свикнете да я възприемате като неотменна част от ежедневието, а не като факултативен елемент.

Ако се питате дали трябва да спортувате, винаги ще си намерите извинение, за да не отделите необходимото време, давайки предимство на другите си занимания. Определете предварително часа си за гимнастика, така както го правите за всичките си срещи.

Изгответе си реалистична програма и никога не прескачайте ежедневната си среща с гимнастиката.

Практически упражнения и как да подтискаме глада си, можете да прочетете в книгата на Мишел Фройд "Да помирим душата и тялото". Издателство "Колибри".