Наскоро проведени изследвания доказаха, че в обезличаващия бесен ритъм на съвременния живот хората успяват да разгърнат най-много 10% от умствения си потенциал.

С други думи, имаме наследство от невронални синапси, но използваме само една минимална част от тях: свикнали сме да прибягваме до обичайни форми на разсъждение за разрешаване на проблемите и по навик не продължаваме да подлагаме на изпитание мозъка си, например с учене на нов език или свирене на музикален инструмент. Не използваме и друг огромен човешки потенциал: умението за самовнушение.

Ако сме влюбени в човек, който живее далече и с когото не можем да се виждаме, когато поискаме, все пак бихме могли да изпитаме приятни усещания и да имаме позитивни физически и физиологически реакции, ако се постараем да си припомним последния път, когато сме прегърнали любимия човек, усетили сме аромата му и удоволствието от неговото присъствие. Много полезно упражнение за нашето добро физическо и психическо състояние е да се научим да влияем на ума си с положителни представи, които имат благоприятно влияние на ниво хормони и нерви. Ще дам още един конкретен пример.

Всеки ден се случва нещо, което ни смущава и от което оставаме недоволни. Нека да се опитаме да повлияем на ума си с положително мислене, като си представим същата случка с различен край, който ни носи удовлетворение. Ако всяка вечер разглеждаме по този начин изминалия ден, физическото ни състояние и самоуважението ни значително ще се подобрят.

Друго повтарящо се упражнение, което трябва да използваме в моментите на особено голям стрес и демотивация, е да си представим своя седемдесети рожден ден. Когато си представим, че сме хубави, здрави, в добра физическа форма и заобиколени от любимите хора, ще успеем да съберем сили наистина да реализираме това щастие.

Последната цел на самовнушението е да се научим да управляваме конструктивно чувството за фрустрация, за да го променим към добро. Ако се чувстваме измамени, защото не можем да си позволим това, което бихме искали (да пътуваме, да се посветим на себе си), значи е дошъл моментът да променим състояниетона ума, като си представим в най-малки подробности една вътрешна и душевна миниваканция, която да ни накара да изпитаме положителни усещания на емоционално, а впоследствие и на физическо ниво.

Да почувстваме, че лежим на слънце на пясъчен плаж, където подухва лек ветрец, и да се концентрираме до такава степен, че да усетим този приятен бриз: с упражнения и постоянство можем да практикуваме тази техника дори на работното място; достатъчно е да си откраднем 15 минути тишина и усамотение.

В заключение ще кажа, че нашият ум притежава толкова голяма сила на въображението, та е престъпление да не я използваме за целите на позитивното самовнушение и на самолечението.