Сушито е не само кулинарен деликатес, но и наслада за всички сетива. Неговата родина е Югоизточна Азия, където местното население по традиция съхранявало уловената риба, като я оставяло да ферментира с ориз и сол. Така рибата се запазвала за дълго време, а оризът се изхвърлял преди консумация. Тази подробност всъщност представя сушито по-скоро като начин за консервиране, отколкото като ястие. По-късно се появил оризовият оцет с истински ориз в него, както и оши сушито, което се пресовало в дървен калъп. Този вид храна била много разпространена и леснодостъпна, затова станала известна и като храната на простолюдието. Постепенно обаче сушито с прясна, необработена риба добило изключителна популярност и се превърнало в деликатес не само за японците, но и за целия останал свят. Японците следват традицията, че няма нищо по-добро от това, което природата предоставя, затова всяко усложняване и обработка на продуктите са излишни. Много хора не приемат идеята да ядат сурова риба и затова сушито не е сред любимите им ястия. Силният аромат на рибата също е проблемен за някои консуматори. Но ако следваме принципите на великите японски готвачи, този специфичен вкус и аромат не само не трябва да се прикрива, а напротив – да се подчертае. 

   Рибно-оризовите хапки претърпяват истинско кулинарно преобразяване през годините. Те са красиво оформени като рулца, съчетават се по цвят, декорират се допълнително със сусам, джинджифил или цветя.

   Съществуват различни видове суши – според съставките и начина на приготвяне. В автентичния си вид сушито се приготвя с пресни морски дарове (риба тон, сьомга, скариди, раци или октопод) или във вегетарианския си вариант – със зеленчуци (краставица, морков). Рулцата в един от видовете суши се правят с водораслите нори и се наричат маки. С водораслите се завива ориза, в чиято среда са поставени лентичките риба или зеленчуци. Оризът е специален сорт, който след сваряването си става лепкав. Рулцата се поднасят с уасаби, маринован джинджифил и соев сос. Нигирито е с продълговата форма, като оризът е покрит с тънка рибена лента. То никога не се топи в соса от страната на ориза. Това би го направило горчиво и ще промени оригиналния му вкус. В соса се потапя само страната с рибата. Оризът на нигирито е ронлив и сипкав. Сушито с хайвер от сьомга се нарича гункан, а това с морски таралеж – уни. Темаки са конусчета от ориз, риба и зеленчуци, завити във водорасли. Освен вегетарианските рулца има и друг вариант, подходящ за хората, които не обичат месо. Това е инарито, което представлява пържени торбички тофу с пълнеж от ориз. Сашимито е сурова риба, сервирана на много тънки парчета, нарязана по различни начини, за да се подчертае външния вид на рибата. Различните видове суши предполагат и различен начин на консумация. Традиционният е с клечки. Но в древността сушито се е ядяло само с ръце. Този вариант е удачен и до днес, особено ако изпитвате затруднения да координирате движенията си, държейки бамбуковите клечки. Но всъщност не само помощните средства са важни. Те дори са безполезни, ако не знаете как точно да поднесете продукта към устата си. Според някои специалисти е задължително първо рибената част да докосне езика. Това предполага особено завъртане на сушито, след като е било потопено в соса, така че небцето да усети изцяло богатия рибен вкус. Според други източници начинът за поднасяне на сушито е описан в древен китайски папирус, според който самото значение на думата суши е „от ляво на дясно”. Затова от лявата страна трябва да е рибата, отдясно –оризът. Така се усещат и двата вкуса едновременно. Сушито се яде веднага след поднасяне. Не се отплесвайте в сладки приказки, докато се наслаждавате на красотата му. С времето то губи от вкусовите си качества. 

   Сушито не е просто храна с риба и ориз, въпреки че е една от най-здравословните, защото няма нищо по-полезно от морските продукти. Те са богати не само на хранителни вещества, но и на антиоксиданти. Сушито е начин на живот и мислене. Предполага висока прецизност, взискателност към детайлите и естетически вкус. Консумирането на суши ви отрежда принадлежност към едно по-специално и изискано общество.