Синдромът „бърнаут” – съвременната болест на работещите

Ако от едно известно време насам сте все изтощени на работното място, ако се чувствате неефикасни, ако сте раздразнителни и депресирани, не е изключено да страдате от синдрома „бърнаут”, който между другото е последица от все повечето професионални изисквания, които се поставят пред трудещите се хора.

Пренатовареността от продължителното работно време и обемът на работата, конфликтите с колегите или с клиентите, както и звънът на мобилния телефон „играят” огромна роля при възникването на синдрома.
„Бърнаут” е дълготраен отговор на хроничните емоционални и междуличностни фактори, които са свързани с работното място. Възниква като последица от несъгласуваните отношения между всички, които се трудят, от една страна, и от работната среда, от друга.
Характеризира се с емоционално изтощение, отчужденост и себеподценяване. Всичко това, което за един човек е било важно преди, или поне което е представлявало предизвикателство на работното място, сега с течение на времето започва да става неприятно, неизпълнимо и без значение. Тогава енергията преминава в изтощение, отдадеността - в цинизъм, ефикасността – в неефикасност. Съответно -  тези три измерения на работните ангажименти се превръщат в техните противоположности и оттук възниква синдромът на „изгаряне” в офиса, твърдят специалисти. Съпровождат го психическо и емоционално изтощение, умора и депресия. Акцентът е върху психическите симптоми или върху нарушенията в поведениено, а не толкова  върху физическите симптоми. Появява се при т.нар. „нормални хора”, които никога преди това не са страдали от психически нарушения. Засегнатите чувстват умора, отпадналост, продължителни болки, главоболие, болки в гърба, безсъние, стомашни неразположения. Раздразнителни са, нерядко са нервни, непрекъснато изпитват напрежение, импулсивни са и често посягат към алкохол или други опиати.  Също така са тъжни, песимистично настроени, емоционално раними и безпомощни. Бързо се обезкуражават.
Става въпрос за хронични нарушения
Въпреки че много прилича на стреса, депресията и неудовлетвореност от работното място, този синдром се различава от тях по продължителността си. От депресията се отличава по това, че се отнася само до сферата на работа, а не до други области от живота на човека. Най-често се появява при индивиди, при които работната среда налага да  комуникират с други хора  (служителите на гише), където са сложни понякога отношенията с клиентите, където има доста емоционално натоварване, както и при професии, където се изискват срещи с душевноболни пациенти  (психиатри, психолози, социални работници), или при хора, на които се налага да съобщават за смъртни случаи на близките на пациентите (лекари, медицински персонал). Пренатовареността от продължителното работно време и обемът на работата, недостатъчната подкрепа от страна на околните и колегите, напрежението в службата се оказват пагубни...
 
Фазите на синдрома „бърнаут”:
1. Работен ентусиазъм: Човек е максимално отдаден на роботата си, удовлетворен е от отношенията с колегите си, не си позволява вземането на отпуск. Подобна ангажираност не води до адекватна удовлетвореност, човек става разочарован и неудовлетворен.

2. Стагнация: Характеризира се с трудности в общуването – с членовете на семейството, с колегите, с приятелите. Човек е емоционално раним и недоверчив. Най-често вижда изхода в следващата фаза.

3. Емоционално изолиране: „Спомага” за гледането на вършенето на работата като още по-безсмислено. В този стадий започват симптомите на изтощеността, което „допринася” за допълнителния стрес и води до последната фаза.
 
4. Апатия и безразличие към живота изобщо: Появява се като защитна реакция към хроничната неудовлетвореност на работното място. Първоначалната въодушевеност и самоувереност прерастват в цинизъм и равнодушие, липсва вярата в себе си и собствените способности. Човек навлиза в четвъртата фаза или се стреми към промяна, или пък остава на работа, но без всякаква мотивация.

  Боледуването не разрешава проблема
Ако вече страдате от синдрома, специалистите препоръчват две стратегии за превъзмогването му. Първата е фокусирана върху промени в поведението. Необходимо е да преоцените физическите си граници и да определите приоритетите в живота си. Важно е да размислите за отношението си към работата, дали тя наистина трябва да бъде на първо място. Прекаленото професионално ангажиране може да се окаже опит за избягване от други житейски проблеми. Трябва да прецените какъв обем работа може да се извърши в рамките на работното време и след него. Желателно е да поддържате добри отношения с колегите си. Другият начин на справяне с проблема е свързан с физическата активност и релаксацията. Препоръчват се заниманията със спорт или поне редовни разходки, четене, гледане на телевизия, слушане на музика. Най-доброто обаче е комбинирането на двете стратегии.

Всички тези начини са чудесни за предотвратяването на проблема. Ако обаче не действат, най-добре ще бъде да потърсите помощта на психотерапевт. Боледуването не разрешава проблема, но може да го облекчи донякъде.