Музите на Фелини

Федерико Фелини е роден на 20 януари 1920 година в Римини, Италия, в семейството на пътуващ търговец. Напуска дома си, когато е едва 12-годишен, и започва работа като клоун в цирка. Това е основната причина, поради която клоунът става символ на неговите филми. Но не по-малко символични са жените от неговите ленти – чаровни, талантливи, сладострастни, аристократични, с пищни форми и с ангелска красота. Те едновременно го плашат и го привличат. Самият той споделя, че любовта му към жените е равна на ненавистта му към църквата. Да снима филми, е като да обича. Съдбата е благосклонна към Фелини. Въпреки че няма подходящо образование, той намира своето поприще в света на киното и правенето на филми замества любовните му връзки с жените. Според близки до режисьора Фелини не е успял да се влюби нито веднъж в живота си. Неговото внимание и критичност към детайлите, което прави филмите му толкова прецизни, се превръща в персоналното му наказание като мъж. Фелини разглеждал всяка жена много внимателно, с характерната за него наблюдателност, обръщал внимание на всяка черта от външния й вид и на всяка особеност в характера й. Въпреки че около него се тълпели едни от най-големите красавици на ХХ век, той не бил страстно привлечен от нито една от тях. Че ще умре, без да е изпитал страстта на любовта, бил най-големият му страх. Затова великият режисьор решава да сключи брак с актрисата Джулиета Мазина през 1943 година. И въпреки че я увековечава в много филми, използвайки таланта и гениалността й на екрана, той остава хладен дори към нея. Връзката им е едностранна. Тя изпитва непрестанната потребност да е във връзка с него, да следи всяка негова стъпка и да му разказва за всяка своя. Той не споделя тази й „страст”. Заради добрия тон и като добър съпруг той често й звънял по телефона и оставял потока от думи от другата страна на слушалката просто да се лее. Филмът La Strada е неговото любовно обяснение към съпругата му – изпълнителка на главната роля на тъжния клоун Джелсомина. През 1957 година се появява още един филм от тандема Фелини – Мазина – Le Notti di Cabiria. Иронията във филма и талантът на Мазина раждат една неповторима екранна нежност. Личният живот на двойката изиграва голямо значение в творчеството им. Много критици на творчеството на Фелини твърдят, че любовта му към съпругата му не е била истинска. Но когато гледаме филмите им, разбираме друго. Самият Фелини казва: "Мазина напълно отговаряше на моите идеи и вкусове. Тя беше клоун в истинския смисъл на думата. Бракът й с мен не беше това, което е очаквала. Не се осъществиха заветните й мечти за деца, собствен дом и верен мъж. Аз я разочаровах, но тя мене не. Не бих могъл да намеря по-добра жена”. Фелини умира ден след 50-годишнината от сватбата им. Мазина не може да живее дълго без него и умира 5 месеца по-късно. Световната популярност на режисьора идва с филмите „Сладък живот” (La Dolce vita) и „8 ½”. „Сладък живот” (1960) създава незабравимия образ на пищната блондинка, къпеща се във фонтана Треви. Руса, Рубенсов тип, шведка – това е Керстин Анита Мариане Екберг – една секси филмова фантазия. През 1951 година тя получава титлата „Мис Швеция”. След като добива тази известност, Холивуд отваря вратите си за нея. Ефектната й външност  й донася прозвището "кипящият лед". Един известен режисьор твърди, че родителите й трябвало да получат Нобелова награда за архитектура заради красивото ходещо създание, което са сътворили. Фелини вижда Анита за пръв път, докато тя форсира мерцедеса си с развети коси из улиците на Рим. Това му е достатъчно, за да я покани да участва в „сладкия” си филм. Екберг никак не се затруднява да изиграе ролята на американската сексбомба Силвия. Всеки път, когато я срещнел след приключването на снимките на определена сцена от "Сладък живот", Фелини я заливал с целувки и обяснения в любов. После за дълго време забравил за нея. „Сладък живот” печели ”Златна палма” на фестивала в Кан. Анита участва в още два филма на Фелини – „Бокачо’70” и „Интервю”. Голямата й болка обаче е фактът, че Фелини не я поканил да играе в последния си филм – „Гласът на луната”. Фелини е символ на неореализма в италианското кино. Сценарист на 48 филма, режисьор на 25, продуцент и актьор в 2. Филмът му „8 ½” е един от любимите на много хора по света. „8 ½” разказва за режисьор, който има проблем със заснемането на последната сцена от филма си, който трябва умело да балансира между многото жени в живота си. Самият Фелини е страстен почитател на жените. За филмите си – „8 ½”, La Dolce Vita, La Stradа и други, той събира хареми от жени, кои от кои по-красиви и по-талантливи. „8 ½” е филм за силата на музите. В него музата е Клаудия Кардинале – похотлива кокетка, или казано с цитат от филма, „дете, вече жена, неподправена и лъчезарна”. Фелини я описва само с една дума – магьосница. Много режисьори наемат дубльори, за да я озвучават, тъй като намират гласа й за дрезгав и със силен френски акцент. Фелини обаче харесва именно тази различност и превръща дефекта в ефект. Момичето, което Клаудия трябва да изиграе във филма, се казва Клауди. Това е още една причина Фелини да избере именно нея за ролята, за да бъде всичко абсолютно истинско. Кардинале посвещава цели 10 глави от книгата с мемоарите си на работата си с Фелини. Аристократичната Анук Аме се снима в два филма на покойния вече режисьор – „Сладък живот” и „8 ½”. Самата тя споделя, че той е един от любимите й режисьори, който все още няма достоен заместник от младото поколение режисьори и сценаристи. Заради режисьорското майсторство и незабравимото женско присъствие филмът „8 ½” получава своето естествено продължение в „Девет” на Роб Марчаш. Следвайки прецизния избор на актриси за женските роли, режисьорът събира харем от красиви и талантливи лица – Джуди Денч, Никол Кидман, Пенелопе Круз, Кейт Хъдсън, Марион Котиар и София Лорен. Ако беше жив, Фелини със сигурност щеше високо да оцени тази плеяда от женска красота.