Започваме разговора с изричната уговорка, че за скучни теми като политика няма да

говорим.

Със събеседничката ми се познаваме повече от 15 години. Тя препуска след президенти,

а аз след световни дизайнери. И така 15 години. Моите срещи са запечатани във филми

и интервюта, а за нейните никой не знае. Уважавам я заради факта, че никъде не казва

каква е, коя е и с какво се занимава. И най-важното, защото е естествена! Понякога е

журналистка, друг път PR-ка, трети път нещо друго. Важното е - да ни е весе-ло! Все пак й предложих да напишем и за нея в списание „Мери”.Нека да видим какво се получи.Мариянче, представи се на нашите читатели.2- годишна, 176 см висока, коса - черна, очи – палави, свободна и материално осигурена, със страхотно чувство за хумор(-:А сега сериозно – от нормално българско семейство. Майка - педагог и баща – идеалист - македонци. Това, че съм дъщеря на Николай Добрев /бел.на авт., бивш министър на вътрешните работи, номиниран за премиер на България през 1997г. и личен сътрудник на Георги Първанов /, не ме прави по-раз-лична и особена, всичко е в характера и гена. Аз съм си просто Марияна, един типичен Водолей./Водолеите са ангел и дявол в една кожа. Независими. Не обичат да правят впечатление, но все пак го правят. Стремят се да направят нещо хубаво и в крайна сметка правят така, че на самите тях да им е хубаво. Не се подчиняват на условностите. Не желаят да приличат на никого, не ги интересува общественото отношение към тях. Любопитни сакъм всичко и щом го изучат, много бързо им омръзва.Душата на Водолея е изпълнена с нежност и романтика, непрекъснато се разкъсват между разум и чувства/.По документи съм финансист и юрист. По професия- счетоводител, по призвание – организатор, апо душа – вечен тийнейджър и авантюрист. С каквото и да се захвана, трябва да съм най-добрата, не съм ли, отказвам се – не е за мен.

За какво мечтаеше като малка?

Какво е за теб успехът?

За мен успехът е резултат от правилното съчетание между качества и възможности с тяхната реализация. В България имаме хиляди звезди, гъзари, випове и олигарси, които правят “цигански колела”, за да бъдат забелязани. Свалям шапка на всички авторитети, които не идват на мода с добър спонсор или определена политическа власт. Успелите хора не търсят показност, не са ясно разпознаваеми, но определено са фактори в обществения живот.

Добре, дай пример за наистина успял човек.

Има такива във всички сфери – култура, спорт, изкуство,бизнес – Боян Радев, Райна Кабаиванска, Васил Божков, Антон Дончев. Те са непреходни от обществено-политическата

ситуация и въобще не им пука. Успеха никой не може да им го отнеме или припише.

Кое е за теб най-голямото предизвикателство?

Успехът, шегувам се! Почти 10 години работя за първия мъж в държавата. Имах уникалната възможност да обиколя света,да се срещна със световни личности. Да посетя места, които никога като турист не мога да видя. Такива моменти те каратда се замислиш, обогатяват те и те приземяват. Карат те да се усъвършенстваш. Това е повече от шанс. Та следващото предизвикателство е да мога всичко това, което ми е останало в главата, да го претворя в личен план – кажи го опит за реализация, кариера или бъдеще, както искаш. Животът тепърва предстои, а и остана по-трудното - реализацията като жена. Ще се опитам да подредя личния си живот. Колкото съм оправна и категорична в работата, толкова съм несигурна и разхвърляна в него.

Имаш ли приятели?

Имах много, но с времето ги редуцирах. Ставаш мнителен защо тези хора те търсят. Харесват мен или възможностите,които аз им отварям. Това е лошото на средата ми, деформира. Имам случайни познанства, грубо казано, от улицата. Защото моят живот не започва от Президентството. Но пък тези хора са проверени във времето и наистина мога да кажа верни хора. Повечето от тях, ако не работя за президента, не знаят и как се казва. Толкова се интересуват от политика. Мога да кажа, че съм късметлийка, що се отнася за приятелите. Имам си своя “сексът и градът”, винаги има с кого да вечерям, а отида на ски, да повилнея по нощна София, даже и да преспя, ако си загубя ключа. Не се оплаквам – имам много хора около себе си по цяла България – във Варна и Бургас ме чакат

непрекъснато.

Казват, че модата е начин на живот! А за теб?

Модата е, каквото ми отива и ми е удобно. Авангардист съм.Дори на строг костюм винаги слагам закачка – фишу, но най-често екстравагантни чорапи. Те са ми слабост. Имам над100 чифта чорапи и чорапогащи. Харесвам изперканите дрехи. Иначе цветово ми е супер скучен гардеробът – черно, бяло,сиво, черно, черно и пак нещо в преобладаващо черно. Костюмите ми са спортно-елегантни, харесвам роклите, падам си по гащеризони. Повечето ми покупки са от едни и същи магазини, но често пазарувам и от витрината, минавам, виждам нещо в мой стил и влизам.

За любовта?

Случайни емоции, заблуди, влюбвания. Разбрах, че такова понятие “мой тип” – няма. Примерно висок, синеок или тип мачо– жените се влюбваме в начина, по който ТОЙ те кара да се чувстваш – жива, специална, обичана.Да си сам, има своите положителни неща – преценяваш грешките си, имаш време да работиш върху себе си и да сидадеш ясна сметка какъв човек искаш до теб. При мен е така– понеже давам вид, че съм супер самостоятелна и силна,повечето мъже се плашат и бягат.

Какъв тип мъже харесваш?

Ще ти кажа какъв все ме привлича - неправилният, неподходящият, невъзможният (-:Харесвам мъжкари. Те винаги си личат, не знам как, но се забелязват. Те са непринудени. Харесвам истинските и естествени мъже, а не мазняри, лигльовци и комплексари. Мъж,който се е осъзнал кой е и какво иска от тоя живот. А не само претенции и в същото време да не полага никакви усилия. Както и да обвиняваш всичко и всекиго, но не и себе си за личнитепровали и неуспехи. Като в приказката “не стреляйте по пианиста, той толкова си може” . Ще се повторя – водещо при мен е усещането, че съм специална жена. Има нещо, наречено “химия”. Ако няма химия –графата приятели винаги е отворена, ако човекът е пич.

Намерила ли си мъжа до теб?

Ееееее, нали започнахме с обявата(-:!Срещала съм такива хора, но е било невъзможно да останем заедно - правилния човек в неподходящо време.Когато си стъпил здраво на земята, доста е трудно с лека ръка да кажеш “влез” и да отвориш сърце и душа. Това не е„Икарус” – винаги да има място за още двама. Като чуя някой да казва „много си претенциозна”... Защо да съм претенциозна – да, имам летва, която самият живот ми е вдигнал обаче. Мога да правя компромиси, но трябва да знам с цената на какво. Не мога да се връщам там, откъдето съм тръгнала. Човек е устроен да иска повече и да върви напред.

Не, няма човек, който да се е престрашил да скача летвата(-: Ако трябва и с прът, но правилният човек ще я прескочи, знам си!

Сподели нещо, което не знаем за теб.

Със сигурност ще трябва да направим притурка, за да разкажа за всичките ми лудости. Обожавам морето. Силата хубава музика в колата, високите скорости. „Мъжките”ми забежки са мотор, АТВ и даже имам ловен билет. Имамслабост към свещи, черни чаршафи, казах за чорапите, а,да, и бонбоните „Линд”, но само червените. Затова приятелите си ме знаят, че съм много лесна за избор на подарък.

А, забравих - всеки нов етап от живота си отбелязвам с татуировка.Жива съм, когато имам цел, винаги трябва да има нещо,за което да мечтая и да мисля. Колко му трябва на човек...