Актуално
Бленувам те
Любовни писма на знаменити българи Съставител: Данаил Глишев Консултант и автор на предговора към книгата: проф. Кирил Топалов Луксозният подаръчен сборник "Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи" включва писма от личната кореспонденция на знакови фигури в българската история - революционери, политици, общественици, учени, писатели, военачалници, художници. Книгата представя част от най-значимите мъже и жени на България в една различна, малко позната на читателите светлина. Сред текстовете има писма и факсимилета, които принадлежат на лични архиви и не са били публикувани до сега. „Зад всяко писмо стоят двама души и техните най-съкровени чувства. Това са изповеди, възвания, молби, молитви. Всеки от написалите ги, съобразно с темперамента и желанията си, се е опитал да се представи в най-добрата възможна светлина. А какви хора само са те! Ще прочетете мъже с красиви имена като Пейо, Димчо, Христо, Боян, Климент и Борис да изповядват чувства и надежди пред дами с царствени имена като Евгения, Султана, Смарайда, Изидора, Поликсена, Деспина и Райна. И да им отговарят. Български генерали и български банкери, български филолози и български революционери са писали писма на любимите си. От нужда да споделят нещо съкровено, да дадат и да получат обич. Макар и смятан за свенлив, българинът винаги е знаел как да изразисебе си и да сподели с любимия човек. Тези хора са убийствено искрени. По-някога ми се струва, че в писмата им, писани преди десетилетия или предивек, има повече живот, страст и смисъл, отколкото в целогодишната про-грама на медиите ни от шоупрограми и риалити формати.” Из Увода на Данаил Глишев Съдържание на книгата УводГеорги Икономов-ДупничанинМирчо ПоповХристо БотевЗахари СтояновСтефан СтамболовСултана Рачо ПетроваКапитан НиколовИван Вазов Евгения МарсЦар Фердинанд І БългарскиПенчо Славейков Мара БелчеваБорис Дрангов Васил ЧекаларовПейо ЯворовМинка (Мина) ТодороваЛора КаравеловаИзидора (Дора) ГабеБоян ПеневГенерал Климент БояджиевГоспожица А.Б. от В. Димчо ДебеляновЙордан ЙовковАтанас БуровТеодор ТраяновБоян БолгарАлександър БалабановЯна ЯзоваИван ХаджийскиЗмей ГорянинПеньо ПеневАлександър Геров
Тази рядка птица – българсколюбовно писмо Да, рядка птица е. Някога, когато в студентските си години моето поколениеслушаше един великолепен рецитал по писмата на Яворов и Мина, си мислеше,зашеметено в собствената си любовна младост, че да се пишат любовни писмае нещо голямо и хубаво и че в това изкуство българинът е майстор, подобно намного европейски и световни хора на изкуството, науката и политиката, ста-нали известни не само с делата си, но и с любовните си авантюри и с неизбеж-но свързаните с тях писма. Да, но същият този млад българин от онова времене пишеше любовни писма, защото за флиртуване от разстояние вече имашетелефон, а в класната стая или в студентската аудитория функционираше без-погрешно системата „изпращане на бележка“. Любовната кореспонденция за-почваше обикновено с питане за уроци или трудни задачи, за някоя книга илизаписки на пропуснати лекции, за да завърши с покана за купон, за разходкаиз парка или за слушане на новата ми плоча или новите ми записи на ЕлвисПресли, Бийтълс или Луис Армстронг и Ела Фицджералд… Да пишеш любов-но писмо ли? Нали утре ще го чете вече цялото училище и ще бъдеш публичноосмян и опозорен. (Да не говорим, че през 50-те години на миналия век за це-лувка в училище или в университета често и изключваха от съответното учеб-но заведение!) В динамичния свят на кипналата млада кръв кратката бележкаосвен че беше неангажираща (ако искаш, ела да слушаме плоча), носеше ощеи предупредителен подтекст (ако не дойдеш, ще дойде друга). Днес благодаре-ние на електронния технологичен напредък (SMS, Chat, Skype, Facebook и т.н.)процедурата е къде-къде по-улеснена. Не само свалката, но и първите любовнипризнания започват да стават виртуални, а ако това сполети и първата целувка,никой да не се чуди защо раждаемостта ще намалее още повече.Припомням всичко това, защото през последните един-два века, през ко-ито изгражда отново цивилизационната си самоличност, българската държа-ва много често прилича на юноша, на когото природата отваря очите за товаи онова, но той – къде заради високия градус на кръвообращението, къде отвековно насажданата патриархална младенческа свенливост да не му се прис-меят – все се разминава с класическия любовен епистоларен жанр, познат отевропейските култури. Ето – и тази книга ви предлага в самото си начало об-разци от т.н. през Възраждането „писмовници“, които обаче с трогателната синепохватност едва ли са помогнали на някого да изрази чувствата си, нещо,което си е било и неприлично според тогавашните нрави. Една задявка наседянката с подходяща гатанка или закачлива любовна народна песен, еднакитка на чешмата или хващане на хорото до избрания човек са свършвалимного по-добра работа, при това с почти същия неангажиращо-предупреди-телен подтекст и ефект на по-късната бележка. Улисано в осъществяванетона такива глобални и основополагащи човешки дела, като създаване на доми семейство, извоюване на независимост и изграждане на държавност, бъл-гарското общество наистина твърде често няма време да пише дълги любов-ни писма, затова и нерядко избира жанра на великата „бележка“. Една такава„бележка“ до жена си в драматичен момент Захари Стоянов успява дори давмести в телеграма. С малко по-дълга „бележка“ Ботев оставя едно от най-величавите любовни послания в историята на човечеството. С още малкопо-дълги текстове от същия жанр общуват с обичаните си жени спасителитена българската държава след Освобождението Стефан Стамболов и генералРачо Петров, както и някои от героите от Балканските войни. Ако се вгледамепо-внимателно в тези „писма“, ще видим дори и че в тях се говори по-мал-ко за чувства и много повече за това, което става в държавата. Българскатаобществено-политическа атмосфера като че зарежда с гръмотевично нервнонапрежение и любовния живот на българина и това се вижда и от много дру-ги от доста сполучливо подбраните в тази книга писма на видни българи ощеот Възраждането и до днес. По-различни любовни послания започват да сепишат няколко десетилетия след Освобождението и в периода между войни-те. Сред писмата на Вазов и Евгения Марс, на Пенчо Славейков и Мара Белче-ва, на Яворов и Мина, на Йовков, Теодор Траянов, Боян Пенев, Дора Габе, ЯнаЯзова и други ще открием не само изящни образци на „любовния“ писмовенжанр, но и неоценими по стойността и значимостта си документи за богатата,интересна и понякога дори изненадващо различна от нашите представи ду-шевност на големите ни писатели и интелектуалци. Ще разберем например,че единодушно смятаният за най-мрачния български символист Теодор Тра-янов е бил всъщност неподозирано ведър, остроумен и съвсем по дядосла-вейковски еротично-шеговито-закачлив и ненаситен любовник, поради кое-то и щедро ще сме склонни да му простим, че семейното си щастие с обичанижена и деца е „допълнил“ още по-щастливо и с романтичната си „палава”любов с прекрасната актриса Дора Дюстабанова. Ще видим как между ре-довете на любовните писма до проф. Балабанов се протяга хитро-гальовнои мърка като мъничко глезено котенце не някоя кокотка безделничка, а еп-ичната авторка на едни от най-добрите български исторически романи ЯнаЯзова. Обратно – ще ни изненада почти ултимативният тон на някои редовеот писмата до Яворов на Лора – дама от софийския хайлайф, която дължи ос-таването си в историята единствено на трагичната си връзка с великия поет.Писмата на Яворов до Мина и до Дора Габе са толкова различни като посла-ния, че ни разкриват и частица от истината на собственото му признание, чев душата му „се борят две души“... Ще се докоснем и до драматичната вселе-на от чувства, родена в сложното взаимно преплитане на съдбите в големия„четириъгълник“ Яворов – Дора Габе – Боян Пенев – Елисавета Багряна... Щеоткрием с голяма изненада и още нещо – че за разлика от очакванията ни и отсъздадените шаблони не всички от големите ни поети ни запленяват по яво-ровски с любовните си писма; че с не по-малко поезия, нежност, искреност ифантазия от тези на най-големите ни поети са заредени писмата на великияразказвач Йовков, на крупните ерудити Боян Пенев, Александър Балабановили Иван Хаджийски, на големия български финансист и политик Атанас Бу-ров, на знаменития художник Цанко Лавренов...Да, по ред обществено-политически или патриархално-традиционно обу-словени народопсихологични причини българското любовно писмо е рядкаптица, но затова пък именно подобно на редките птици е в състояние да теизненада, да те възхити или натъжи, във всички случаи – да не те остави рав-нодушен, да обогати представите ти за уж всеизвестни досега видове и родо-ве шарени пернати и да те накара носталгично да завидиш на онези ръце, откоито те са излитали или пък към които са се устремявали. Кирил Топалов Из книгата „Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи”
ИК „Кръгозор” 2010; Всички права запазени
Любовни писма на знаменити българи вдъхновиха нов рекорд за най-дълго романтично послание 10 града се състезават за „Романтична столица” на България 2010 г. Книгата „Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи” стана повод 10 български града да се включат в подобряване на рекорда за най-дълго любовно писмо на България. За втора поредна година всички читатели, които желаят да се включат в писането, могат да направят това в обектите на книжарници „Хеликон” на територията на София и на страната. Събирането на романтични послания вече започна и ще приключи на 10 февруари.Точно преди една година подобна кампания провокира хиляди българи да създадат заедно гигантско писмо от почти 60 метра. 15 от тях бяха изписани от жителите на Бургас и градът беше обявен за романтична столица на България за 2009 г. Кое населено място е новият победител, ще стане ясно на 11 февруари, когато текстовете от всички книжарници ще пристигнат в „Хеликон” в Гранд Хотел „България” за официалната премиера на книгата „Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи” от ИК „Кръгозор”. Събраните романтични послания на читатели от цялата страна ще бъдат обединени в цялостно любовно писмо, а неговата дължина ще бъде публично измерена в присъствието на медиите и на потомци на редица бележити личности, включени в романтичния сборник. Медиен партньор на кампанията е БГ Радио. Градовете, които се борят за подобряването на рекорда, са: Благоевград – ул. "Васил Левски" №1;Бургас – пл. "Тройката" №4; Варна – бул."Мария Луиза" №20 или в Пикадили Парк, бул. "Приморски Парк II", 482;Велико Търново – ул. „Васил Левски” № №17;Кюстендил – ул. "Демокрация" №33;Пловдив - ул. "Райко Даскалов" №13;Русе - ул. „Александровска” № 50;Стара Загора - ул. "Цар Симеон Велики" №102;София – бул. „Патриарх Евтимий” № 68, бул. "Цар Освободител" №4 /Гранд Хотел България/ или на бул. "Ал. Стамболийски" №17;
Шумен – бул. "Славянски" № 88