Алберт Санчес Пиньол „Пандора в Конго“

Тази история започна с три погребения и завърши с едно разбито сърце – моето. През пролетта на 1914 г. бях деветнайсетгодишен, полуастматик, полупацифист и полуписател. Полуастматик – кашлях наполовина колкото болните, но два пъти повече от здравите. Полупацифист – всъщност бях твърде мекушав, за да се боря против войните. Само бях против да участвам в тях. Полуписател – думата писател е претенциозна. Дори когато казвам „полуписател“, преувеличавам. Пишех книги по поръчка. С други думи, бях литературен негър. (В издателския бранш под „негър“ се разбира човек, който пише книги, подписани от други.)Днес кой си спомня за доктор Лутър Флаг? Никой. Потънал е в забвение. Преди Голямата война обаче се радваше на известна популярност. Беше писател на евтини романчета. Действието на всичките истории на доктор Флаг (така и не узнах дали наистина е доктор) се развиваше в Африка и те бяха дълги точно осемдесет страници.На гърба на предната корица винаги се мъдреше една и съща снимка на доктор Флаг – мъж с гъста бяла коса и правоъгълна брада, когото животът бе водил неизменно и неотклонно по пътя на мъдростта. Беше наведен над маса, на която бе разстлана голяма карта на Черния континент. С показалеца на едната ръка сочеше към някаква незнайна точка, а с другата придържаше монокъла пред дясното си око. Погледът му беше изпълнен със загадъчност.Малко са местата, които предлагат такова разнообразие от повествователни елементи като черна Африка. Масаите, зулусите, бунтовните бури. Саваната, джунглата. Слонове, крокодили, хипопотами и лъвове, изследователи и ловци. Всичко това накуп. С такова количество примамливи съставки и богато въображение беше относително лесно да се напишат няколко елементарни истории. Доктор Флаг обаче се бе превърнал в най-плодовития английски автор. От двайсет години насам публикуваше по три романа седмично. И понеже всеки от тях се състоеше от неизменните осемдесет страници, това означаваше, че той пише по двеста и четирийсет страници на седмица. Ако не греша в изчисленията, средно по 34,2 страници дневно. Никой обаче не е в състояние да пише по 34,2 страници всеки ден в продължение на двайсет последователни години. Никой.По онова време се запознах с Франк Страб. Страб работеше като негър за доктор Лутър Флаг. Именно той ми предложи тази работа. Доктор Флаг му плащаше на страница и той беше заинтересуван да напише възможно най-много страници на ден. Страб беше женен, имаше три деца, а три деца са голям стимул, за да работиш извънредно. Всичко обаче си има граници.След няколко месеца работа при доктор Флаг Страб беше на ръба на нервен срив. Познавахме се отскоро, но Страб беше от хората, с които човек се сближава лесно.Един ден ме покани на обяд в евтин и шумен ресторант в Северен Лондон, претъпкан с работници. Имаше толкова хора, че бяхме принудени да държим приборите с долепенидо тялото ръце като крила на пилета в кокошарник. Шумът беше неописуем и за да се чуем, трябваше да викаме като глашатаи, макар че седяхме един срещу друг.– Виж, Томи – каза Страб след десерта, – ако продължа така, ще трябва да ме затворят в лудница. Старият Флаг обаче иска определен брой страници седмично. Ако не изпълня нормата, ще ме уволни. Тактиката му е такава. Експлоатира негъра, докато той грохне, и после си търси друг. Не мога да изгубя работата. Томи, имам три деца.– По дяволите, ужасно е – съгласих се аз.– Мислех си, че можеш да ми помогнеш. Ще ти плащам малко по-ниско от това, което ми плаща той. Ще печеля дребна комисиона за страниците, които ще пишеш. Влез ми в положението, имам три деца. Освен това си новак, нямаш никакъв литературен опит. Това си е риск от моя страна.Колебаех се. Той бързаше да уреди въпроса.– Не се безпокой, само трябва да спазваш литературните сценарии на стария. И запомни: точно осемдесет страници. Това е изискване на печатницата. Искаш ли първия си сценарий? – попита ме той, като ми намигна. – Разбира се, че го искаш, умираш от желание да пишеш. Вземи.И той ми подаде два листа, написани на машина. Докато си бършеше устата със салфетката, вече се бе изправил.– Келнер! Младежът ще плати сметката – после се обърна към мен: – Нали нямаш нищо против, Томи? В крайна сметка си намери добра работа. И нещо повече от работа: шанс да влезеш в Парнас. Тръгвам си. Не съм изпълнил нормата си за днес.– За кога трябва да е готово? – попитах аз.Страб се ухили.– За кога? За вчера. Побързай.Когато се прибрах вкъщи, прочетох листовете. Човек би казал, че Флаг е бързал дори когато е пишел сценариите си. Страниците бяха пълни с печатни грешки и с бележки, добавени мимоходом с червен молив. Сценарият се наричаше „Пандора в Конго“. Това беше първият ми досег с литературната индустрия. Предполагам, че именно затова още го пазя. ПАНДОРА В КОНГО ГЛАВА 1– Обрисувайте портрета на млад пастор от Англиканската църква.– Главният герой е призован да придружи неколцина висши духовници, които се връщат в мисията си в Африка.(Запомнете, че героят ВИНАГИ трябва да е МЛАД И ПРИВЛЕКАТЕЛЕН и че за да опишем МЛАДОСТТА И КРАСОТАТА, имаме нужда от прилагателни. Вече ми е известно, че пренебрегвате напълно изкуството да използвате прилагателни. Започвам обаче да мисля, че интелектът Ви, между другото твърде ограничен, изобщо не познава понятията МЛАДОСТ И КРАСОТА.)ВСИЧКО глава 1: 5 страници. ГЛАВА 2– Духовна битка в Мисията. Героят забелязва, че Вярата му започва да се огъва, когато пристига в Африка и влиза в досег с коварствата на езичеството. А Черният континент лесно може да се превърне в кутия на Пандора, от която – след като се отвори – да излязат чудовища и призраци. (Разбирате ли сега смисъла на заглавието?)– Героят се усамотява в джунглата и се отдава на размишление. Един Лъв иска да го Разкъса. Героят опитомява Лъва, когото Кръщава СИМБА.– Героят и СИМБА (запомнете, опитоменият Лъв) се разхождат заедно из джунглата. Изгубват се. Откриват един римски каструм!!!(БЕЛЕЖКА: „Каструм“ е римски военен лагер. Не че се съмнявам в общата Ви култура. Просто изяснявам значението на „каструм“, защото се съмнявам в способността Ви да намерите в речника дума с повече от една сричка.)– В лагера сред джунглата живеят войници от римски легион, изгубил се през І век преди Христа, докато търсел изворите на Нил. Колонията постепенно намалявала и сега са останали само двама типажни легионери – много руси и много войнствени.(Естествено, нямаме никакво приемливо обяснение на факта, че римски легионери са се плодили векове наред в джунглата, и то без съдействието на женски детероден орган. Както и да е, това е типичното непредвидено обстоятелство в повествованието, при което няма друг изход, освен да се прибегне към ТЕОРИЯТА НА СПОРИТЕ.)– Двамата римски легионери водят битка с неизвестен изход с извънредно войнствените пигмейски племена от околностите, които са човекоядци и изсушават и смаляват човешки глави.ВСИЧКО глава 2: 25 страници. 

ЗА АВТОРА    Каталунската  литература роди автор на ХХІ век, ценен у дома и навън. Латцер Моис, „Ла Вангуардия”, 01/09/05. Твърди се, че ново поколение от белетристи се приземява в каталунската литература с несравнима сила..., за момента истински несравнимият е Санчес Пуньол. Серхио Вила-Санхуан, „Ла Вангуардия”. Пиньол е създал нещо действително прекрасно и истински странно в момент, в който голяма част от художествената литература е доста отегчена. Има пищност в повествованието, която е заразителна и съм въодушевен от идеята да се публикува. Благодаря за възможността художествеността на Алберт да влезе в моя живот. Жауме Бинг, издател от Кононгате. 

„ПАНДОРА В КОНГО” Ако някой си е мислел, че  приключенският жанр е изчерпан и че онези вълнуващи истории вече са минало, то би трябвало да прочете тази книга, за да си даде сметка, че всъщност жанрът е жив и здрав. Романът притежава сложен сюжет, не спестява сгъстяване на напрежението и го постига чрез увлекателна и пластична проза... Различните нива на разказа внасят интересни слоеве на четене и ритъмът не спада в нито един момент. Още един „плюс” е, че текстът подбужда към размисъл относно попрището на писателството, силата на любовта и неясните граници между действителността и измислицата в литературата. „Вейтитрес”, 20/04/06. Бумът на книгите на писателя и антрополог Алберт Санчес Пиньол позволява да се преразгледа литературната стойност на някои бест-селъри. С „Пандора в Конго” той утвърждава, че приключението не е в разрез с размишлението относно писането и живота в  общество. „Радар”, 21/05/06. На фона на толкова помпозност в съвременната белетристика, „Пандора в Конго” се появява като истинска доказателство на виртуозността на приключенския жанр. „Ел”, май, 2006. Портретувайки една натрапчивост, Санчес Пиньол постига повествование, което носи удоволствието на четенето на Ръдиард Киплинг. „Кларин”, 19/03/06. Санчес Пиньол владее до съвършенство повествователното време и законите на интригата, и от време на време си позволява някое салто мортале. Твори увлекателни романи за читателите, без предразсъдъци. Шавиер Пла, „Ла Вангуардия и Кларин”, 2006. „Пандора в Конго” създава и предлага истинска „кутия с изненади” от литературно естество: тя е изобретателна в структурата си, брилянтна в разгръщането на фабулата, напрегната и наситена повествователно. Не престава са бъде класическа приключенска история в една парадигмична територия – която напомня за Джоузеф Конрад и Ръдиард Киплинг, - но също така навлиза смело в основите на белетристичното изкуство, без философски претенции и натруфености. Фернандо Санчес Сорондо, „ла Насион”, 11/06/06. Това е роман, който не крие произхода си – жанров разказ, приключенски роман, - но на който му харесва да се пресъздава – от мъдростта и майсторството, очевидни при този автор, - в литературната игра. „Бабелия”, 29/10/05. Заслужава най-високата оценка „отличен” и означава приемането на Пиньол като един от най-значимите съвременни автори на каталунската литература. Енрик Кастело, „Ла Вангуардия”, 31/10/05. Четенето на тази книга е истинско приключение, което ти носи силни емоции, но което поддържа винаги на високо равнище изискването за размисъл. Енрике Мурильо, „Ел Мундо”, 05/09/05. Новата книга /”Пандора в Конго”/ се очертава като литературното явление на сезона на каталунски език, като междувременно продължава несравнимият си международен път. Роса Мария Пиньол, „ла Вангуардия”, 31/08/05.  Смесица от фантазия, любов и ужас: опияняващ литературен коктейл, за да преминеш сигурен през издателската джунгла. Серхи Дория, „АВС”.  Движи се майсторски между няколко жанра. „Ефе”, Диарио де Бургос. Алберт Санчес Пиньол е един от авторите, който нахлу в белетристичната панорама, прескачайки вратата на долния етаж... В „Пандора в Конго” наистина има сложна игра с истината, привидностите и различните версии на някои факти, но е конструирана по такъв начин, че не прогонва, а магнетизира читателя. Анхел Вивас, „Ел Мундо”. История за подтиснати и подтисници, която дава възможност на писателя и антрополога да размишлява за изкустилената сила на литературата. „Гранада ой”. Историята започва с три погребения и едно разбито сърце. „Пандора в Конго” не се изчерпва със зрелищното начало, а води читателя от една изненада към друга изненада.

„Синко диас”.