Милена от „Тройката” – „Аз съм неомъжена, бяла жена”

Винаги съм се чудила какви са тези хора, които стават сутрин в 4.30, тръгват за работа, работят, мислят и създават настроение. С една такава ранобудна птичка се срещнах в една късна софийска сутрин. Милена, накратко казано, от „Тройката” на радио „Витоша”.Милена, здравей, представи се лично на нашите читатели? Здравейте, на 33 години съм, зодия Козирог, бяла, неомъжена. С радиожурналистика се занимавам от толкова години, от колкото правя „Тройка на разсъмване”, т.е. от 10. Значи имахте юбилей тази година, как празнувахте? Да, партито беше на 3 декември, с 10-часов маратон, в 22 вечерта започна и свърши в 10 сутринта в клуб „Ялта”. „Тройката” с пулт и всичко води от там, от мястото на събитието. Мотото беше „Истината е любов”, а дрескодът - бяло с кървав елемент на места.     Каза бяло с кървав елемент, сутрин, когато ти се обличаш за работа, смяташ ли, че като облечеш червено, ще бъдеш много огнена например и много агресивна, или когато си с лилаво, с което си в момента, че ще бъдеш предизвикателна и секси? На мен ми е трудно да преценя по този начин нещата, тъй като реално самото ставане сутрин не предполага кой знае колко време за суета, за кипрене и въобще за каквото и да било. Колко рано е това ранно ставане? 5 часа, 5.15 ч. всичко е сведено до минимум. Преди ставах с кана кафе доста по-рано, в 4.30 ч., но се отказах. Затова сега нещата са точно разграфени, пускам кафето, влизам под душа, оправям се и се обличам бързо, а вече какво обличам, зависи от това, колко време имам и дали предишния ден съм се сетила да си извадя нещо, ако съм била горе-долу с ума си и не съм била страшно уморена. Това, че съм страшно уморена, ме тонизира да се напъхам в прилична опаковка, но самият цвят като че ли не ми влияе чак толкова, по-коро да ми е комфортно и удобно. За цветовете е ясно, че щом са ми в гардероба, явно ми харесват.  Какво прави вечер една неомъжена, бяла жена? Основно съм си вкъщи, понеже през деня имам страшно много ангажименти. Освен с „Тройката”, с която се занимавам и съм основен навигатор, имаме други неща, които правя периодично като проекти. Освен това след класическата детска градина с детето ми и негови приятелчета заедно излизаме някъде. Така че късното ми прибиране вкъщи е някъде около час пред телевизора, душчета, подготовки, да си кажем нещо, да си обърнем внимание, в смисъл такива, детски неща.  Казваш с детето насам-натам, в същото време си неомъжена, а какъв е този билборд на „Цариградско шосе”, на който пише „Обичам те”. Кой толкова много те обича, че плати за изработката на цял билборд с твоя лик? Ясно е, че е от човека, който ме обича и който от известно време е до мен.  Ти криеш ли го?  Не, не го крия, само че той не е медийна личност и ако той не е готов и на мен не ми е комфортно да се снимаме с нови дрешки в някое списание, значи не е коректно и да го изваждам на показ. Хубавото, което мога да кажа, е, че сега съм внимателна, търпелива в опознаването и, да, не е само импулс, обичаме се.  Ти беше лице на една кампания „ин витро”, която доби широка гласност, с какво реши да подпомогнеш тази кампания? Първо, за да бъда коректна, готова съм да бъда лице на всяка благородна кауза, в която естествено може да се вмести усилие и да има резултат на края. Кампанията се казва „Повече българчета за България” и ние си я направихме в „Тройката” преди няколко години. Тази година изданието й, което започна на 1 юни, беше насочено като тема към хората, които имат репродуктивни проблеми, лечението на стерилитета, обсъждането на така наречения фонд „ин витро”, който за мен е малко странно кръстен, тъй като, след като се сблъсках с тези проблеми, ми стана ясно, че ние не от преднамереност или от лошо чувство заклеймяваме хората, а от чиста проба невежество, тъй като не сме запознати, проблемът не е наш и им лепваме етикет. „Ин витро” е само един от методите, които могат да помогнат на хората да имат деца и всъщност това правехме по време на тази кампания. Около един месец в ефир имахме интервюта със страшно много специалисти, които да разяснят нещата, освен това  с много „потърпевши”, които да разкажат при какви лекари са ходили и какво им се е случило. Това, че имаш стерилитет, не означава, че не можеш да имаш дете, т.е. можеш, дай Боже, но голяма част от хората с репродуктивен проблем могат да го лекуват. За мен беше важно да разясним този проблем и заедно с тази кампания успяхме да съберем пари заедно с помощта на слушателите за детското нефрологично отделение във ВМА, тъй като 1/3 от децата в България имат бъбречни проблеми. Ти си основният двигател на предаването „Тройка на разсъмване”, кажи как се раждат идеите, как ги обсъждате, кой пише сценария? Сядаме след ефир и обичайният вариант е - един диван, до който има маса, съответно с лист и химикалка, и там всъщност се обсъжда идеята за темата на следващия ден, която пускаме във форума, който си е достатъчно посещаван. Големият кеф е, че за 10 години нито веднъж не е имало сценарист или някой, който да пожелае да ни бъде сценарист. Ние решаваме темата, какво се случва на другия ден, вече в разговора между нас и слушателите е точно тръпката.  Преди време се изкушихте и направихте телевизионен вариант на „Тройката”. Какво стана? Ами да, но вече трябва всеки да е наясно с параметрите. Когато приехме тази идея някога, ние отидохме с ясното съзнание, че който ни е предложил, знае кого наема на работа, т.е. хора, които са директни, хора, които могат да имат силен зрителски интерес и рейтинг, но в никакъв случай цензурата или автоцензурата не би следвало да присъства, т.е. ако сме малко пиперливи или крайни, или провокираме много полюсни обаждания от страна на зрители. Това естествено вдига интереса, но по никакъв начин не бихме могли да се съобразим с икономическите интереси или зависимости на медията, която ни е наела. Така че оттук насетне всеки трябва да знае кого е наела и къде отива. За тези 10 години двамата мъже до теб смениха ли се, имаше ли промяна, или сте екип от самото начало? Когато започнах „Тройката”, бяхме заедно с Кирил Петров, който е играл в детските филми „Таралежите се раждат без бодли” и „Баща ми бояджията”. Така че той е основният ми колега от самото начало, а иначе другите ги сменяхме много време. По едно време даже бяхме четирима, включително и Нана, която сега познаваме от екрана, е била при нас. Мъже и жени всякакви са се сменяли, но всъщност от 6 или 7 години, вече нямам спомен, „Тройката” е Милена, Кирил и Тодор.