Васил Петров

Стил, стил и пак стил! Това е правилото, което важи с пълна сила за Васил Петров. Българският Франк Синатра, най-добрият джазмен на България, това са само част от определенията, които витаят за него в публичното пространство.

 Васко, здравей! Какво ти дава известността? 

Привилегии, както плюсове, така и минуси.

 Като те познаят в някой магазин, дават ли ти по-хубавото парче месо например? 

Сигурно, но не би трябвало да е така.

 Водопроводчикът идва ли по-бързо, когато му се обадиш?/ Питаме за водопроводчика, защото Васко се оплака, че току-що са го наводнили./ 

Идва, сега е вкъщи, че има течове.

 Какво ти взема известността? 

Много работи взема известността, взема ти усамотението, най-общо казано.

 Чувстваш ли се самотен? 

Бих искал понякога, разбира се, всеки има нужда.

 Защо избра музиката за своя професия? 

Не съм я избирал, просто така се стекоха обстоятелствата. Така е решил Господ.

 Какво училище си завършил? 

Завършил съм гимназия с профил „Двигатели с вътрешно горене”.

 Това какво общо има с музиката, ходил си на уроци или? 

Нищо, на уроци силно казано, китара съм учил като малък, бях и в детска забавачка – английска, музикална, после директно в консерваторията.

 За там не трябва ли да имаш стабилна подготовка? 

Не, първо бях в естрадния отдел, след това в академията.

 Яви се и веднага те приеха, от първия път? 

Да, бях по средата в списъка.

 Как се почувства, когато за първи път излезе на сцена, спомняш ли си този момент? 

Не си спомням точно първия път, на сцена съм излизал още много малък, бях четиригодишен в английската забавачка „Бачо Киро”.

 Вълнуваше ли се, какво трябваше да кажеш? 

Тогава май не се вълнувах, по-късно на 18-19 години, тогава се вълнувах.

 А сега, преди да излезеш на сцена, вълнуваш ли се? 

Малко, разбира се, трябва да има някакъв трепет.

 Спомняш ли си какво пя за пръв път, когато излезе професионално на голяма сцена? На шестата джаз среща 1983 година, когато Вили Казасян, Бог да го прости, тогава ме представи с Биг Бенда на радиото, пях една песен на Дюк Елингтън - Cottontail. А първата песен, като беше на четири годинки? 

Нещо за птици ставаше дума.

 Кое е най трудното решение, което си вземал в кариерата си? 

Не съм вземал трудни решения, така нещо генерално няма. Да речем, може би бе трудно решение, когато трябваше да се върна от Америка в България. Можех да остана, но се върнах заради ангажимент в България, но в общи линии трудни решения във връзка с компромиси не съм правил никога.

  Какво мислиш за музикалната сцена в България? 

В поп музиката всичко е недодялано, както всичко останало в България. Има талантливи хора, разбира се, на които не им се дава достатъчно поле за изява поради малкия пазар. Винаги си оставаме с надеждата, че нещо по-добро ще се случи.

 Имаш ли любими изпълнители колеги? 

Разбира се, в поп музиката са много, Ал Жиро, Ричард Маркс, Майкъл Болтън, Синатра, Тони Бенет.  От българските не мога да кажа, защото не искам да изпусна някого.

 Как се чувстваш в дрехите на „Андрюс Фешън”? 

Много добре, удивително добре, за моя голяма изненада.

 Без какво в гардероба си  не може един мъж? 

Без поло.

 Модата влияе ли ти? 

Да, разбира се. Суетата влияе на всеки.

 Сега е модерно лилавото, ако не ти харесва, ще го носиш ли заради модата? 

Не.

 По какъв начин ти влияе модата? 

Редно е да се носи това, което ти отива, аз обичам да не се съобразявам с модните течения, с малко изключения естествено.

 Изброй 3-4 твои любими аксесоара? 

Бутониера, очила.

 Имаш ли свободно време, ако да, с какво го запълваш? 

Зависи, когато имам, правя различни неща пак свързани с музика, с кино, театър, литература, рисуване.

 Коя е последната книга, която прочете? 

Прочетох, трудно казано, чета Библията, но си чета и Стайнбек „Пътувания с Чарли в търсене на Америка”- американска класика.

 Последният филм, който гледа? 

„Среднощен бяг” с Робърт де Ниро.

 Последният диск, който си слушал и ти хареса? 

Майкъл Франкс.

 На какво се смееш? 

На много неща.

 Весел човек ли си по принцип? 

Да.

 Плачеш ли? 

Рядко, но се случва.

 За какво, на романтичен филм? 

Зависи, ако ме трогне.

 Какво научи за себе си през дългия сценичен опит? 

Чак толкова много не е, но много неща съм научил, трудно ми е да конкретизирам. Ако нямаш дарба от Бога, която да превърнеш в талант, нищо не става.

 Какво казваш на жените, които те преследват? 

Нищо не им казвам, оставям ги да ме преследват.

 Какви жени харесваш? 

Всички жени харесвам. Трябва да си наивен и глупав, за да харесваш един тип жени.

 Моногамен или полигамен ? 

Зависи за кои неща, за някои неща съм моногамен, за други полигамен.

 Най-тъпата ситуация, в която си попадал? 

Трябва да мисля.

 Какво те дразни? 

Собствената ми наивност и по-скоро собствената ми глупост.

 Какво те радва? 

Радва ме любовта в света.

 Къде прекарваш почивката си ? 

На много и най-различни места. Лещен – едно от най-красивите места в България, в чужбина - в Южна Италия.

 Кажи нещо хубаво за край?

Всичко е възможно.