Нана : „Дует „Авеню” са в основата аз да се преместя в София”

Нана е зодия Овен, родена е на 6 април във Варна. Завършила е музикалното училище в родния си град. С познатата и непозната за мен Нана се срещам в красиво кафе. Непозната, защото не я познавах в такава светлина - слънчева и лъчезарна. Позната, защото колкото е истинска на екрана, толкова е и в живота. Нана, кога и как дойде в София? В София дойдох на един първи април, като на шега, няколко дена по-рано просто си стегнах багажа и тръгнах. Вечерта, преди да дойда, си намерих квартира, изнасилвайки едва ли не мой роднина леля му да ме приеме при себе си, защото аз държах да живея между Петте кьошета и хотел „Хемус”, в този район, не исках никъде другаде. В крайна сметка, тя беше в този район и ми се вписваше идеално в категорията. Имах и работа, бях си намерила работа в телевизия ММ. Дълги години преди това работих в радиото, бях програмен директор на една радиостанция за Североизточна България, казваше се „Браво FM”, тя беше като част от веригата FM+. Всъщност, аз си бях вече човек, който се занимаваше с медии доста усилено, но ми беше писнало, защото работата ми беше страхотна, хората бяха готини, бях се доказала. От една страна, това е хубаво, но от друга страна, започва да ми доскучава. Между другото, дует „Авеню” и техният мениджър Асен, който ми е много добър приятел, да не кажа един от най-добрите, са в основата аз да се преместя в София. Те ми дойдоха на интервю в радиото и страшно много се харесахме, купонясвахме така една нощ, че на следващата събота пак дойдоха заради мен, пак купони... Те ми казаха: „Ти не си за този град”, дадоха повод да се замисля за някаква стъпка, някаква промяна, защото съм достатъчно млада и постигнала някои неща и с този манталитет и темперамент да ида в по-големия град, за да ми се случват нови неща. Много на магия дойдох в София, като на купон. Родителите ти как реагираха? И двамата са много отворени и много интелигентни хора, но майка ми тогава разбрах, че е по-голяма авантюристка от баща ми, по-смела в подобни решения, които другите смятат за много сериозни и отговорни. Тогава имахме много странен разговор, който никога няма да забравя. Баща ми тотално се паникьоса, той беше силен човек, с много серт характер, винаги готов да взема решения. Направо се ужаси - как аз ще ида в София след една седмица и го моля за джобни пари! Предложи ми, ако искам, да изляза на квартира във Варна, ако искам да живея самостоятелно. Ти едно дете ли си? Не, имам сестра. Първо, аз му бях малко слабост на баща ми, от една страна, и не мисля, че беше готов, второ, той си беше традиционалист. Много пъти са му предлагали да остава навън в Италия, в Гърция, къде ли не, да купи хотел в Мадагаскар, на брега на морето. Той пътуваше, работеше като капитан и обикаляше държави, които тогава бяха много бедни, още неразработени като туристически дестинации. Та затова казвам, че баща ми беше традиционалист и когато му казах, че тръгвам за София, му настръхна косата. Стресна го това, че решението ми му дойде като изневиделица, че аз се отделям от тях. Със сигурност всеки един родител преживява такъв момент на психически дискомфорт, че детето му напуска къщата. В крайна сметка това се случи, аз дойдох тук, толкова години вече съм тук и преди да почине, той ми помогна да си купя жилище. Родителите ми свикнаха с мисълта, че ще живея в София.  Разкажи за някои интересни моменти от живота ти в ММ? Те са много, но има един момент за мен, който не беше толкова интересен, колкото полезен, макар и много неприятен. Това беше, когато аз се разделих с тях. Телевизията имаше двама собственици, с единия се разбирах страхотно, с този, другия – не. Няма да  коментирам втория, само ще кажа, че изтрещяваше много често и си менеше мнението на всеки пет минути. Той един ден ме извика да пием кафе и като лавина започна да ми обяснява едни неща, започна от малкия проблем, от нещо дребно, докато в един момент така се въодушеви от глупостите си, че ми каза: „Момиченце, ако някога ти имаш място в телевизия, то ще е далеч зад камерите, никога пред тях”.  Обърнах се и го попитах с какво толкова съм му антипатична и  след като не ме приема като професионалист и човек, който работи за него, по-добре да се разделим. Всъщност това нещо мен много ме ядоса, по спешност трябваше да започна да си търся друга работа и тогава се явих на няколко конкурса в радиостанции. Няколко от тях ме одобриха, но аз за себе си лично избрах предложението на радио „Витоша”. Там работих около 3 години. В момента, в който Андрей Николов стана програмен директор, създаде уникални неща. Водила съм сутрешен, обеден и вечерен блок с Андрей. Той работи около 6-7 години и си даде целия живот на това радио. Той създаде „Тройка на разсъмване”. Заедно с него съм правила конкурса за водещи на предаването впоследствие. Той събра водещите и те си обявиха конкурс за име. Името дойде като идея от слушател.  Работила съм заедно с тях в ефир, тъй като в началото беше много трудно на непознати хора да се сработят. След това отидох в „Тангра”, там съм работила за сутрешния блок отново, докато не ме уволниха дисциплинарно. То беше едно от първите частни радиа в София, много успешно, но го направиха „Гонг”, спортно радио. Хората тогава много обичаха рок радио „Тангра”, събирали сме се в градинката на „Кристал”, за да покажем солидарност с рок музиката, с качествените радиостанции, с това, че не може така да стоят нещата. Уволниха ме дисциплинарно, защото аз си позволих да говоря каквото си знам и си мога, каквото душата ми иска.  Как стана връзката ти с телевизията отново? Поначало дойдох в София заради телевизията, дойдох заради ММ, впоследствие работих в радиостанции, защото няма как, трябва да се работи, така или иначе аз това знаех, разбирах и можех. Значи на първата година, откакто започнах да работя в радио „Витоша”, имаше един човек, с когото имах контакт още от Варна, човек, който имаше идеи за предавания и т.н., за първите интерактивни игри. С него започнах в телевизия „Демо”. Оказа се, че Иван и Андрей ме познават от там. Тогава хуквах от радиото, хващах 604 и отивах в телевизията да водя предаването, но условията се промениха и решихме да не се съгласяваме с новите условия и напуснахме телевизията.  Тогава се бяхме сформирали една групичка хора, които се бяхме сработили, оператори, режисьори на пулт и т.н. и се преместихме в „7 дни”, като там ни обещаха да започнем без пари, пък после ще започнат да ни плащат, да го направим за идеята. Оказа се, че накрая каталясахме. Междувременно всеки от нас се занимаваше и с нещо друго, един с радио, друг с друго, чешехме си крастата с нещо, надявайки се на по-добри дни. След това работих в телевизия „Век”. В един момент се чу, че се създава Би Ти Ви, голяма телевизия, ефирна, частна и Пламен, с когото правехме интерактивните игри в „7 дни” и в „Демо”, ми се обади. Тогава той сподели, че иска да участва в конкурса на Би Ти Ви с тези игри.  За да успеем, решихме да направим игра за деца, а не за възрастни. Така започнахме в Би Ти Ви.  Колко години изкарахте там? 4 години и половина, но с него само няколко месеца.  Защо? Той имаше особености, които трудно се вписваха в този бизнес. Общо взето в телевизията така се случва, казаха, че с този продуцент няма как да продължим. Предаването се казваше „Браво” и го спряха. Между другото, бяхме събрали хубав екип, кадърни хора, естествено, беше неприятно, но може би нямаше и седмица по-късно и се обадиха на едното от момчетата, Краси се казва, и му предложиха да направи подобно предаване. Тогава направихме „@.Знам”. Няма да казвам как съм мислила тези игри, направо ми се сбръчка мозъка, защото не е лесно за една седмица да измислиш игри и да ги преговориш. В Студентски град съм се събирала с компютърджии да разработват игрите, софтуера и т.н. В крайна сметка 4 години успяхме, това беше един много голям успех за нас, защото знам как започнахме. Как се появи в „Сблъсък”? Когато 4 години и половина бях в ефира на Би Ти Ви, всички вкупом усетихме, че сме уморени от правенето на това предаване. В крайна сметка казахме, че може да пробваме с други идеи, евентуално да кандидатстваме, запазвайки си добрите отношения и контакти с Би Ти Ви. Предаването спря септември и през октомври ми се обадиха с предложението на Иван и Андрей да работим заедно. Тогава вече работех и като PR. Съгласих се за среща с тях и те ми казаха, че имат по принцип намерение да правят конкурс за това място, за тази роля в предаването. На втората среща ми казаха, че са затвърдили решението си да съм аз. Аз се съгласих, те ми казаха, че ми дават пълна свобода и че по никакъв начин няма да се намесват в моето мнение или в гледната точка, която ще имам, и позицията, която ще заема.  А сега, когато вече си водеща заедно с тях, спазват ли това ? Те са хора вече с достатъчно много опит и мисля, че всеки един човек, който работи в екип, позволява на хората си да се намесват до някаква степен, да се намесват с идеи, с мнения, с препоръки, с предложения, с тяхната гледна точка - например, когато се обсъжда гост, а също и заради това, че са мъже и са други хора, могат да ти кажат мнението си.  Моята рубрика е „Какво ново”, в първата част аз правя нещо като мониторинг на нещата, които са се случили в „Нова телевизия”, разделяйки ги в основни категории, нямам претенции, както в „Господари на ефира”, да гледаме гафове или смешки, при нас е като важни акценти, които сме забелязали, т.е. аз изцяло заставам зад това нещо - как аз видях тази седмица, темата например беше изборите, после има кич на седмицата или провал на седмицата, просто на базата на това, което се е случило през седмицата, скандал, провал, абсурд, гаф, какво ли не. На базата на нещата, които ти предлага седмицата, включително и новините, аз им правя един мониторинг, гледам нещата, които ми правят впечатление като зрител. Всеки блок си има стандарти, но това, което е по- встрани, то намира място при мен в тази първа част. Много е интересно, защото това най-често са забавни неща, друг път са по-сериозни, трети път са трагични, но това е един обзор с един лек коментар и после имаме гост, който засега на този етап от концепцията е свързан с ефира на „Нова телевизия”. „Нова телевизия” има доста интересни лица и те идват на гости при мен и си говорим.  Как се запозна с Джон? С Джон се запознахме по ICQ. Може много глупаво да прозвучи, но това беше нещо като грешка, която явно е съдбоносна и е трябвало да се случи. Аз тъкмо си бях направила ICQ, а бях много против това, но работех като PR и моите колеги, журналистите, особено много работеха с ICQ-та, за да пестят телефонни разговори. В един момент ми писа един човек, който се беше зачел в профила ми, говорехме си на английски, защото той е чужденец и се интересуваше от неща, с които мога да съм му от полза. Започнахме да си говорим съвсем общи неща, той не знаеше за мен, че съм  PR, че съм водеща, не знам дали ми беше казал дори той какво работи. Той какво работи? Той работеше в БТК тогава, но не сме навлизали в подробности, докато в един момент ми предложи да пием кафе. Аз не обичам такива неща и идеята за среща с човек от интернет ме стресираше. Отказах няколко пъти, но накрая се съгласих да се срещнем. Преди това си бяхме разменили по една снимка, защото не можеш да се срещнеш с човек, без да си му видял очите, това е пълен абсурд. Когато се видяхме, валеше дъжд като из ведро, от сутринта не спря, гръмотевици, порои, реки течаха по улиците. Такова време за среща е ужасно за една жена - нито косата ти е в ред, нито може да се облечеш подходящо. Срещнахме се и той ми беше странен, поглеждаш един човек и не знаеш какво да си мислиш, аз никога до този момент не бях имала такива контакти. Имала съм контакти с хора, които познавам, с хора, с които сме се харесали, може случайно да сме се срещнали, но все пак сме били на една вълна. От тази среща чак направих стомашна криза от притеснение. Моят английски не беше много добър тогава и се чудех дали ще се разберем добре. Същия ден ми пристигаха мебели, които си бях поръчала в един магазин тук от Индонезия. Аз влача мебели, излязох по-рано от работа, за да посрещам бамбуковите си фотьойли и дивани.  Явно ми е било в повече и даже по едно време в ресторанта, както пиехме вино с него вечерта, аз се обърнах към сервитьора и си поръчах една мастика, заради анасона, който е полезен за стомаха. Налях се с една голяма мастика и се зачудих какво ли ще си помисли този човек за мен, както пия вино, изведнъж започвам да се наливам с мастика. Явно сме се харесали още тогава, защото много добре си изкарахме, допаднахме си, говорихме си и продължихме да се срещаме.  Кога дойде идеята да се омъжиш за него? Тя, идеята, не ти идва така. Той ми предложи. Ние живеехме преди това заедно, на него му харесва тук и ако ще се ходи някъде да се живее, няма да е в Англия, а на топло.  Как се казва синът ви? Джейсън.   На какъв език искаш да го научиш? Аз му говоря на български. С баща му, като си говорим, си говорим на английски.  Баща му разбира ли български? Да, малко разбира.