ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ представя Кафе оракул

Наръчник за гледане на кафе  от Стейси Демарко  

 обем: 224+8 стр.цветно приложение                                   

           очаквайте на: 04.12.2009г.!

цена: 9,95 лв.

ISBN 978-954-26-0831-8  

Открийте бъдещето си в чашата с кафе!

В живота на всеки човек има моменти, когато се нуждае от съвет или насока за бъдещето. Сега е достатъчно да изпиете чаша кафе и да имате подръка наръчника за гледане на кафе на Стейси Демарко, за да можете даразчетете знаците на съдбата и сами да откриете отговорите.

За автора: Стейси Демарко  е член на Австралийската асоциацията на екстрасенсите и е обявена за Екстрасенс на годината за 2009 в Австралия. Автор е на няколко метафизични книги, в които  прави един съвременен прочит на древното изкуство на гадаенето. „Кафе оракул” е най-популярната й книга. В нея тя дава полезни и практични съвети за това как да надникнем в бъдещето си.    

За книгата: Наръчникът за гледане на кафе на Стейси Демарко дава възможност човек сам да открие отговорите, като представя древната техника за гледане на кафе, както и списък на символите, чрез които правилно да изтълкува видяното. Авторката има гръцки корени и може би затова пише книга за гледане на кафе, изкуство, което макар и много популярно на Балканите, е малко познато на Запад. Тя съчетава знанието на поколения гледачки на кафе, от чиято линия произхожда, със собствените си прозрения в тази област. За да осъвремени и направи широко достъпно изкуството за гледане на кафе, Стейси Демарко включва възможността да гадаеш не само по саморъчно приготвено турско кафе, но по такова приготвено от кафе машини и кафеварки, купено от кафенето или от автомата, в това число капучино, лате, еспресо, мокачино и др.    Наръчникът за гледане на кафе включва:

• Традиционното изкуство за гледане на кафе, осъвременено за настоящите ни нужди.
• Ритуали и техники за гледане на кафе.
• Речник на символите, чрез които правилно да изтълкуваме видяното.
• Практически насоки за най-ефективно допитване до Кафе оракула и прилагане на достигнатите прозрения.

        Според Стейси Демарко гледането на кафе помага не само да развием интуицията и творческото си мислене, но и да се докоснем до божествения източник. Често страховете ни сковават и ни пречат да продължим напред, говорейки ни с гласа на „здравия разум”. Посланието в чашата с кафе ще ни даде възможност да получим напътствие и да вземем по-мъдри решения. Вселената говори на много езици и има различни пътища да получим нейните послания, но гледането на кафе е един от най-приятните.
        И така, какво ще кажете... за едно кафенце?    

Откъс: Никой не ще разбере Истината, докато не отпие от пенливата благодат на кафето.Шейх Абд ал Кадир (1808-1883 г.), алжирски учен, пълководец и поет

Въведение, първа част
Богомолци в Храма на кафето
        Помня как като малка обичах да ходя в дома на леля ми за „следобедно кафе”. Леля беше омъжена за грък и на тези женски сбирки винаги се изсипваха чернокосите й зълви. Влизаха наперено в мъничката слънчева кухня, натоварени с големи тави прясно изпечени, поръсени със сусам курабийки и сладки с шамфъстък, напоени с мед.
        За мен, пет-шестгодишното градско дете, това беше истинска екзотика - гледах ококорено как майка ми, леля и всичките гръцки зълви сръчно разопаковат „инструментариума” за кафения ритуал.
        Първо на масата се появяваха специалните кафени чашки - не от онези големи порцеланови халби или чаени чаши, които ползвахме у дома, а други, със съвсем различна форма и почти прозрачни. Нямаха дръжки, бяха много по-тесни и украсени с тюркоазно, розово и златно.
        После жените изваждаха торбичката от златисто фолио с магическите зърна в нея... Винаги се навеждах, за да вдъхна аромата на бляскавите кафяви печени зърна с форма на раковина: той ми действаше направо хипнотично. Сетне лелите изваждаха кафемелачката, направена от дърво и стомана, а накрая - като заек, изскочил от шапката на магьосника, на масата се появяваше и високото пиринчено, красиво гравирано джезве.
        Омаяна, гледах как жените, като в сложен хореографски танц, изпълняват всяко движение, водени от очакването за черния еликсир, който ще потече - гъст и лъскав - от пиринченото джезве. Наблюдавах меленето, отмерването, варенето, а накрая тънката блестяща струя, която се изливаше във всеки филджан, без да се разлее и капка.
        После слагаха захар, и то доста щедро! Накрая в изпълнената с ароматна пара стая се завърташе като дервишки танц вихър от чинии с курабийки, кексчета и оживени разговори.
        Тъй като бях още малка, не ми позволяваха да пия от силното черно кафе, чийто аромат толкова обичах. От сладките можех да ям на корем, но за кафето казваха, че е „твърде силно” за мен. За да се чувствам като част от компанията обаче, пълнеха чашата ми с кока-кола или тъмен гроздов сок, които приличат на кафе.
        Но аз знаех какво искам и понеже бях, меко казано, „настоятелно” дете, това положение определено не ми харесваше! След като не спирах да роптая пред майка ми, накрая тя склони - под давление на лелите - и ми позволи да пия горещо мляко с една лъжичка черно кафе, размесено в чашата.
        Бях на седмото небе!
        Толкова обичах „моето” кафе, че майка ми скоро купи специална кафена чаша само за мен – мъничка порцеланова чашка с чинийка в нежен десен на цветя и с истински позлатен ръб. Каза ми, че това била кафена чаша специално за малки момиченца (днес вече знам, че е истинска чаша за еспресо!), и аз бях много горда, че мога да участвам заедно с хубавите лели в тези специални следобеди.
        Но още не съм стигнала до най-хубавото.
        Когато жените изпиваха кафето си, оставяйки отпечатъци от алено червило по ръба на чашата, всяка притихваше за малко, обгърнала чашата с две ръце и притворила очи. После с едно бързо движение – хоп! - обръщаше чашата с дъното нагоре, оставяйки утайката да се отцеди в чинийката, завърташе чашата няколко пъти и отново я обръщаше.
        Жените изведнъж се оживяваха и се скупчваха около чашата, за да видят какви картини е нарисувала утайката.
        „Ооо, ще ти идват гости... оправила ли си къщата? Хи-хи-хи!”
„Ау, виждам, че ти предстои път. Дали ще убедиш мъжа си да те заведе на тропически остров този път, вместо в караваната, където спахте миналата година?”
„Новата работа ще ти носи повече пари, отколкото си очаквала, а?”
        А понякога темите ставаха по-сериозни.
„Е, значи е решено. Ще му кажа какво мисля”.
„Още едно бебе на път... дано да си готова!”
„Знам, че сега трябва да помисля за себе си. Чувствам се като в капан, но знам, че това е пътят напред”.
„Да... предстоят промени. Чудесно!”
        Десетилетия са минали оттогава, но спомените ми за тези следобеди още са съвсем живи пред очите ми. Най-дълбоко са запечатани в ума ми две неща.
        Първото е отговорът, който получих, когато попитах една от лелите какво точно правят, когато надничат в кафените чаши.
        Тя ме гушна в скута си, погледна ме право в очите и много сериозно каза: „Слушам какво ми казва сърцето и какво нашепва Божият глас. Те рисуват картини, за да ги видим ние”.
        А второто нещо е как се почувствах след това откровение.
Почувствах се силна.
Почувствах се сигурна.
И повярвах дълбоко, че тя ми е казала истината.
        Осъзнах, че не става дума за нещо плашещо или плод на суеверие, като Торбалан и Баба Яга. Не беше фокус или съвпадение - беше съвет от нещо голямо и мъдро. Беше истина, също толкова вярна, колкото, че кучето ми е с кафява козина и че в понеделник (за съжаление) пак ще ходя на училище. Наистина бях доволна заради това, защото чувствах, че съм осъществила връзка със сила, която прави нещата по-прости, а не ги усложнява. Сила, която караше тях – а и мен – да чувстват, че знаят какво да направят, когато са притеснени или тъжни, а също и да се усещат по-близки една с друга. „Да слушаш сърцето си или Божия глас” ми звучеше съвсем логично, особено ако носеше онова усещане за спокойствие и щастие, което изпитвах в лелината кухня.
        Вече отдавна съм пораснала, но изпитвам все същото, макар животът ми, разбира се, много да се е променил, откакто бях на шест. Несъмнено много по-трудно е да запазя онова спокойно и щастливо усещане!
        Научих обаче, че гадаенето или тълкуването на Оракула в каквато и да било форма ме свързва с вътрешното ми Аз и с Божественото. Използвайки Оракула, аз знам, че активно творя заедно с нещо „по-голямо”, и в съзнанието ми стават ясни следващите стъпки, които трябва да предприема. Мога да преодолея объркването, да надскоча собствения си страх или да планирам финансите си през следващите три месеца, като пренебрегна рационалното си съзнание и предпочета да се вслушам в съветник, който е по-висш и по-мъдър от мен.
        Допитвайки се до един много удобен Оракул – като този в чашката с кафе, – вие не само оставате отворени и свързани със собствената си интуиция и творческите си способности, но също и с божествената сила - една много мощна комбинация в днешния все по-разединен свят.
        Кафето ни свързва, стимулира и отваря умовете и сърцата ни за разговори със самите нас и с околните. Като заета делова дама, писателка и магьосница (не задължително в този ред!), аз отдавна съм се научила да вплитам Кафе оракула в ежедневието си. Формата на това общуване – обикновено отиване до кафенето и купуване на картонена чашка „за из път” – за мен определено е съвременно, но и ритуално действие, което обогатява живота ми и в духовен, и в материален смисъл. Сигурна съм, че ще подейства по същия начин и на вас.
        За онези, които смятат, че нямат – или пък не искат да имат – „духовна” връзка с кафето, то въпреки това може да си остане средство за ободряване, за стимулиране на жизнените сили - едно действие, което ви дава минутка отдих в обикновения претоварен ден... или просто ви служи като повод за разговор. Каня ви да оставите настрана тези предубеждения и да пристъпите към допитването до Кафе оракула просто заради приятните моменти и стремежа към откривателство. Точно както понякога се опитвате да разгадаете формата на облаците или съзирате цели картини в пламъците на огъня, оставете въображението си да се развихри, отпуснете се и вижте какво ще се получи. Може да останете поразени!
        Най-хубавото при гледането на кафе е в това, че не ви трябват задълбочени знания за самото кафе, нито пък специално „оборудване”. Можете да се допитате до Оракула във влака на път за работа, пред бюрото в службата, в пълното кафене или дори докато сте още в леглото. Минало е времето, когато човек трябваше да знае (както моите лели, с които започнах книгата) как да приготвя традиционно гъсто турско кафе, за да може да „гледа”. Дори не ви е нужна специална чаша, макар че аз и до днес си пия от традиционните малки чаши за еспресо (така приготвеното кафе е предпочитаният от мен Оракул!). Днес целият процес може да не изисква нищо повече от едно отбиване в кварталното бистро, за да си поръчате кафе.
        Смятам се за много рационален човек и обикновено ми е нужно повече убеждаване, за да съм сигурна, че дадено нещо действа не само за мен, но и за всички останали. Затова събирам информация за различни случаи, на които съм попадала, и водя записки за методите си, за да мога да докажа и гарантирам успеха им. Тази книга е плод на дългогодишен практически опит, проучвания, записване на конкретни случаи и резултати, които далеч надхвърлят границите на обикновеното съвпадение.
        Много бих се радвала, ако в тази книга откриете приятен компаньон за кафето, добронамерен наръчник, чиито съвети можете да следвате и усамотени в кварталното кафене, и обсъждайки ги шумно с приятелки. Гледайте на книгата като на ръководство, в което са предложени ритуали и насоки за по-добро вслушване в собственото ви сърце, и може би като начин да получите отговор на някои от по-трудните загадки, които срещате в живота си.
        Но преди всичко, надявам се никога вече да не поглеждате по същия начин на любимата си сутрешна напитка.